Решение № 3427 от 25.10.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9449/2022
- Вид
- Решение № 3427
- Подписан
- 25.10.2023
- В сила
- 30.04.2024
- Състав
- Елена Иванова Стоилова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- §1, т.41б · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3427 гр. Варна, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Елена Ив. Стоилова при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело № 20223110109449 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от “***” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** бул. „***“ ***, срещу Р. Р. М. с ЕГН **********, с адрес гр.*** Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК от „***" АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** , срещу Р. Р.
М., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд ***, *** състав, а именно: сумата от 175,80 лв., представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от 28.08.2019 г. до 27.01.2020 г. за обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. *** , за която сума са издадени фактури в периода 14.10.2019 г. - 12.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на 1 заявлението в съда - 25.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32,20 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.11.2019 г. до 19.11.2021 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 08.08.2014 г. ответницата Р. М. е придобила собствеността върху обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. *** поради което същата се явява потребител на ел.енергия за обекта. Твърди, че отношенията между страните по повод доставката на ел.енергия са регламентирани в публично известни Общи условия, съгласно които потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението, поради което същият изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура - чл. 17, т. 2 и чл. 26 от ОУ. Сочи, че съгласно чл. 38 от ОУ за незаплатените в срок суми потребителят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Поддържа, че за периода от 28.08.2019 г. до 27.01.2020 г. ответникът е потребил реално електроенергия на обща стойност 175,80 лв., за която сума са издадени 5 бр. фактури в периода 14.10.2019 г. - 12.02.2020 г. Излага, че вземанията по фактурите не са заплатени в уговорения за това срок, поради което счита, че ответникът дължи още и лихва за забава върху просрочената главница по всяка фактура, считано от датата на падежа й. Поддържа, че за периода от 01.11.2019 г. до 19.11.2021 г. дължимата лихва по фактурите възлиза в общ размер на 32,20 лв. Твърди, че за посочените суми за главница и лихва се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, която е връчена на длъжника (сега ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, респ. заповедният съд му е дал указания за предявяване на установителен иск.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира сторените в заповедното и в исковото производство разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК назначеният особен представител на ответника депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на исковете поради нередовно връчване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Оспорва 2 исковете и като неоснователни. Оспорва, че ответникът има качеството на потребител на ел.енергия за процесния обект. Изтъква, че партидата е разкрита на името на различно лице, както и че липсват доказателства за наличието на сключен между страните договор. Оспорва също реалното потребление на количествата ел.енергия, чиято цена се претендира като главница. Оспорва и годността на СТИ, отчитащо потреблението в обекта, както и точността на отчета за процесния период. Оспорва исковете и по размер.
С тези аргументи моли за прекратяване на производството по делото, евентуално - за отхвърляне на исковете.
В проведените открити съдебни заседания, представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът чрез назначения му особен представител моли за отхвърляне на предявените искове въз основа на аргументите изложени в отговора на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От справка от имотен регистър се установява, че на 08.08.2014г. Д. В. е продал на Р. М. собствеността върху процесния обект на отчитане, находящ се в гр.***
От констативен протокол от ****, Протокол от ***г. от проверка, извършена в лаборатория за проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, че процесното СТИ с фабр.№ *** е монтирано в обекта на потребление на ответницата на 10.02.2019г., поради изтекла метрология на предходно монтираното СТИ. Процесното СТИ е преминало метрологична проверка на 14.12.2018г., която е приключила със заключението, че електромерът съответства на изискванията за одобрения тип електромери.
От извлечение от сметка към на към 19.11.2021г.; фактура № ***; ф-ра № ***.; № *** г. ф-ра № ***.; ф-ра № *** г.; справка за потреблението през последните 12/24/36м.; извлечения за ф-ри и плащания за период; ОУ за договорите за продажба на ел.енергия на ЕПП: Решение на ДКЕВР, публикация в печата се установява, че: страните по настоящото производство са били в облигационни отношения по повод доставка на 3 електроенергия за обект, находящ обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. *** . Продажбата на ел.енергия се извършва при действието на ОУ, които са надлежно публикувани в печата.
По силата на чл.4 от от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***“ АД /ОУДПЕЕ/, действащи между страните, потребител на електроенергия за битови нужди е физическо лице, собственик или ползвател на имот присъединен към електроразпределителната мрежа на „*** който ползва електрическа енергия за нуждите на домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „***Ищцовото дружество се задължава да продава електроенергия на потребителите, които на основание чл. 17, т. 2 се задължават да заплащат стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в Общи те условия. Дължимите суми се съобщават на потребителя чрез фактура, която му се изпраща и която съдържа количеството изразходвана електроенергия от потребителя за отчетения период и дължимата сума за нея. Потебителят следва да заплаща разходваната електроенергия веднъж месечно. Според чл. 26, ал.6 от ОУДПЕЕ потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "*** суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Ищцовото дружество е издало на предходния собственик на процесния обект на потребление следните фактури: ф-ра № ***г. за период за потребление 28.08.2019г. – 26.09.2019г. за сума в размер на 34,72 лева, с падеж до 01.11.2019г. ф-ра № ***г. за период за потребление 27.09.2019г. – 27.10.2019г. за сума в размер на 45,08 лева, с падеж до 02.12.2019г. фактура № ***г. за период за потребление 28.10.2019г. – 27.11.2019г. за сума в размер на 48.60 лева, с падеж до 02.01.2020г. ф-ра № ***г. за период за потребление 28.11.2019г. – 28.12.2019г. за сума в размер на 42.78 лева, с падеж до 03.03.2020г. ф-ра № ***г. за период за потребление 29.12.2019г. – 27.01.2020г. за сума в размер на 21.62 лева, с падеж до 02.03.2020г.
4
Видно от справка за потреблението през последните 12/24/36м за процесния обект на потребление и от извлечения за ф-ри и плащания за период са издадени процесните фактури, които са неплатени.
От изготвената и приета по делото СТЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, с изключение на отговора на последния въпро се установява, че количеството ел.енергия от 634 kWh за дневна енергия и 337 kWh за нощна енергия може да бъде потребено за процесния период от 28.08.2019 г. до 27.01.2020 г.
Количеството ел.енергия от общо 971 kWh. е доставено до процесния обект с абонатен № ***.
При допустима мощност от 12 kW, потреблението в обект с абонатен № *** може да достигне до 30845 KWh за 153 дни.
Техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че изчислената електроенергия за плащане от 971 kWh, за период от 153 дни, в обект с абонатен № *** е в рамките на допустимата, т.е може да бъде доставена.
Съдът не кредитира отговора на последния въпрос, че електромерът, чрез който се извършва отчитане на потребената ел.енергия в обект с абонатен № *** е с фабричен № *** че е преминал първоначална метрологична проверка през 2011г., а метрологичната му годност е изтекла през 2016г. Това противоречи на констативния протокол от 10.02.2019г. видно, от който в процесния обект на отчитане е монтирано СТИ с фабр.№ *** на 10.02.2019г., поради изтекла метрология на предходно монтираното СТИ. Процесното СТИ е преминало метрологична проверка на 14.12.2018г., което означава, че към процесния период на отчитане 28.08.2019 г. до 27.01.2020 г. е бил метрологично годен.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена се установява, че изчислената цена за плащане, според отчетеното количество ел. енергия по процесиите фактури е съобразно утвърдените от КЕВР за съответния период цени с Решение №*** По счетоводни данни на „***"АД, съществуват записвания за просрочени, неплатени задължения по фактури, изброени в Приложение №1, издадени за периода от 14.10.2019г. до 12.02.2020г. за консумирана ел.
5 енергия от страна на ответника за обект на потребление №***за електромер *** с кл.№*** в размер на 175,80 лв. общо.
Мораторната лихва върху задължението от 175,80 лв., изчислена за периода от падежа на всяка фактура до 19.11.2021г. е в размер на 32,20 лв.
От ЧГД № *** г. по описа на РС *** се установява, че на 02.12.2021г. ищцовото дружество е подало Заявление по чл.410 ГПК, въз основа, на което е издадена Заповед за изпълнение № ***г. по цялото направено искане в заявлението, за следните суми: сумата от 175,80 лв., представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от 28.08.2019 г. до 27.01.2020 г. за обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. *** за която сума са издадени фактури в периода 14.10.2019 г. - 12.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32,20 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.11.2019 г. до 19.11.2021 г.
Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като в законоустановеният срок ищецът е подал иск по чл.422 ГПК.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК вр.с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд ***състав, а именно: сумата от 175,80 лв., представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия за периода от 28.08.2019 г. до 27.01.2020 г. за обект на потребление с клиентски № *** и абонатен № ***, находящ се в гр. *** за която сума са издадени фактури в периода 14.10.2019 г. - 12.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 25.11.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 32,20 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 01.11.2019 г. до 19.11.2021 г.
Разпечатката съдържа 38 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/321fdb3a-4f52-4866-8728-09918c2b9051