Решение № 45 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно гражданско дело № 20255300502954 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.1 от ГПК.

Образувано по жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)***,ЕИК-*****,длъжник по изпълнителното дело против Постановление от

29.08.2025г.,постановено по изп.дело № *г.по описа на ДСИ при ПдРС,2-ри район с което е наложена глоба на РИОСВ- *** в размер на 400лв.,на основание чл.527, ал.3 от ГПК в полза на Районен съд – Пловдив за неизпълнението на задължението да преустанови бездействието,изразяващо се в неефективни мерки и действия по опазване на качеството на атмосферния въздух в гр. ****,допуснато в периода 2007 -2011г.,за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ 10 в града и да предприеме ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр. ****,като в срок от 12 месеца от влизане в сила на съдебното решение осигури достигане на нормативно допустимите нива (концентрации) на фини прахови частици 10 (ФПЧ 10) в атмосферния въздух на града,обективирано в приложения по изп.дело № *г.по описа на СИС при РС – Пловдив изпълнителен лист № 23002/09.01.2023г.,изд. от ОС – *****, по гр.д.№ *г.

Жалбоподателят намира атакуваното постановление за незаконосъобразно по подробно изложени в жалбата съображения.Счита,че не са налице предпоставките на чл.527,ал.3 ГПК за налагане на глоба.Цитираната норма уреждала случаите,при които длъжникът върши противното на това,с което е задължен със съдебно решение,а с решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д.№ *г. на ВКС било постановено друго – Община **** и РИОСВ- *** са осъдени да преустановят бездействие,изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр. ****. Иска се отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.

1

От взискателите М. Т. Е.,ЕГН-********** и адв. К. Б.,в качеството й на представител на Фондация „*“е постъпило възражение,с което се изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения и се иска потвърждаване на атакуваното постановление.

В мотивите си по чл.436,ал.3 от ГПК ДСИ ,2-ри район при ПдРС, излага съображения за неоснователност на същата.

ПдОС,като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните доказателства,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок против обжалваемо действие на ДСИ от легитимирана страна,поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството по изп.дело № *г.по описа на ДСИ при ПдРС е образувано по молба на М. Т. Е. и Фондация „*“ от 08.02.2023г.чрез представителя адв.К. Б.,въз основа на изпълнителен лист № 23002/09.01.2023г.,издаден по гр.д.№ *г. на Окръжен съд- гр.***** за осъждане на Община гр.Пловдив и РИОСВ- гр. **** да преустановят бездействието,изразяващо се в неефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр. ****,допуснато в периода 2007- 2011г.,за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ10 в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр. ****,като в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ10/ в атмосферния въздух на града.Осъждането е постановено с Решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д.№ *г.на ВКС.Дванадесетмесечният срок е изтекъл на 27.07.2022г.

С решение по в.гр.д.№ 1710/2023г.на ПдОС,14-ти гр.с.е изследван въпросът какво следва да се разбира под „достигане на нормативно допустимите нива (концентрации) на фини прахови частици 10 (/ФПЧ10) в атмосферния въздух на града“ ,като съдът се е позовал на таблица 2 от Приложение № 1 към Наредба № 12/15.07.2010г.за норми за серен диоксид,азотен диоксид,фини прахови частици,олово,бензен,въглероден оксид и озон в атмосферния въздух и са отразени средноденонощните и средногодишните норми за опазване на човешкото здраве,както и допустимите отклонения от тях.С цитираното решение съдът е приел,че не е налице основание да се счита,че решението на ВКС е изпълнено,в случай че на 28.07.2022г. концентрацията на ФПЧ10 е била в норма,като следва да бъде отчетено уреденото в горепосочената таблица правило,че концентрацията на ФПЧ10 не следва да бъде превишавана повече от 35 пъти (в 35 денонощия) в рамките на една календарна година,през която допустимите нива на ФПЧ10 следва да са в определена норма през поне една цяла календарна 2023г.

Съгласно чл.527,ал.3 о т ГПК,когато длъжникът върши противното на това,което с решението е задължен да върши или да търпи,съдебният изпълнител му налага глоба в размер до 400лв.за всяко нарушение на това задължение,т.е.с цитираната разпоредба се предвижда принудителното изпълнение на решения,задължаващи длъжника да бездейства.Следователно принудителното изпълнение се налага,когато длъжникът върши противното на това,което с решението е задължен да върши или да търпи.Касае се за задължения,които винаги са за незаместимо поведение,като за всяко нарушаване на задължението за бездействие,тоест при всяко действие или съпротива на длъжника,нарушаващи задължението му, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага глоба и настоящият случай попада именно в последната посочена хипотеза.

О т събраните по изп.дело данни се налага извода,че е налице неизпълнение на задълженията на РИОСВ- ***,посочени във влязлото в сила съдебно решение.

По изп.дело на длъжниците са връчени покани за доброволно изпълнение,за 2 длъжника РИОСВ- *** на07.04.23г.

С молба вх.№ 8699/21.04.2023г. РИОСВ- *** е поискала прекратяване на изп.производство на основание чл.433,ал.1,т.1 от ГПК,като ДСИ е постановил отказ с разпореждане от 26.04.2023г.Против това разпореждане е подадена жалба от длъжника РИОСВ- *** до ПдОС,който е оставил същата без уважение с решение № 995/07.07.2023г.постановено по в.гр.д.№ 1710/2023г.,влязло в сила на 07.07.2023г.В мотивите на решението се посочва,че не е налице основание да се счита,че решението на ВКС е изпълнено в случай,че на 28.07.2022г.концентрацията на ФПЧ10 е била в норма,тъй като такова тълкуване би било твърде стеснително.Разширително тълкуване в смисъл,че достигнатото ниво следва да се поддържа,без да е посочен определен срок,също е неуместно,тъй като и самото изпълнително производство би се превърнало в безсрочно.Съдът е приел,че за да бъдат спазени изискванията на Наредбата относно допустимите нива на ФПЧ 10,то същите следва да са в определена норма през поне една цяла календарна година.Календарната година,следваща датата, на която е изтекъл 12месечният срок по решението на ВКС,е 2023 година.

Предвид цитираното и приложено по преписката решение № 995/07.07.2023г.на ПдОС,с разпореждане от 14.07.2023г.,ДСИ е оставил без уважение,като подадени преждевременно - преди изтичането на календарната 2023г.,молбите от 08.02.2023г. и от 20.04.2023г. на взискателите по делото - М. Т. Е. и Фондация „*“,представлявана от К. В. Б.,с искане за принудително изпълнение по реда на чл.527 от ГПК - налагане на глоба на длъжниците.

Против отказа на ДСИ,е подадена жалба от взискателите,п о която ПдОС се е произнесъл с решение № 1254/18.10.2023г.по в.гр.д.№ *г.,като е отменил разпореждането.В мотивите на цитираното решение № 1254/18.10.2023г.съдът е приел,че е налице неизпълнение на задълженията на длъжниците,поради което съдебният изпълнител,по искане на взискателите,следва да им наложи предвидената в разпоредбата на чл.527,ал.3 от ГПК глоба.

В изпълнение на това решение,с постановление на ДСИ от 31.10.2023г. е наложена глоба на РИОСВ- *** в размер на 300 лв. на основание чл.527,ал.3 от ГПК. Това постановление също е обжалвано,но жалбата е оставена без уважение с решение № 1632/21.12.23г.,постановено по в.гр.д.№ *г.по описа на ПдОС.

С молба с вх.№ 11794/02.05.2024г.по изпълнителното дело взискателите са отправили ново искане за пристъпване към принудително изпълнение съгласно чл.527,ал.3 от ГПК.С постановление от 27.06.2024г. е наложена глоба на РИОСВ- *** в размер на 350 лв., доколкото е констатирано от приложените от РИОСВ - **** справки и таблици за оценка на съответствието на регистрираните нива на ФПЧ за периода 01.01.2023г. – 31.12.2023г.,че броят на превишенията на АИС „Тракия“ за календарната 2023г.е общо 47 броя, при нормативно определени 35 броя превишения.Постановлението от 27.06.2024г., с което е наложена глоба в размер на 350лв. е отменено от ПдОС с единствен мотив,че глобата е наложена на физическото лице И. Й.,вместо на длъжника РИОСВ- ***,който това лице представлява.С постановление от 21.11.24г.ДСИ е наложил глобата на осн.чл.527,ал.3 от ГПК в размер на 350лв.на длъжника РИОСВ- ***.Това постановление е потвърдено от съда с решение № 111/05.02.25г.,постановено по в.гр.д.№ *г.по описа на ПдОС.

С нова молба от взискателите с вх.№ 15052/26.06.2025г.,отново е поискано да се пристъпи към принудително изпълнение съгласно чл.527,ал.3 от ГПК.С постановлението от 29.08.2025г.,предмет на настоящото обжалване,е наложена глоба в размер на 400лв.,като съдебният изпълнител е констатирал от приложените от РИОСВ - **** справки и таблици за оценка на съответствието на регистрираните нива на ФПЧ за периода 01.01.2024г. – 31.12.2024г.,че броят на превишенията на АИС „Тракия“ за календарната 2024г.след прилагане на методиката и приспадане на преноса на пустинен прах за 2024г.,е общо 45 3 броя,при нормативно определени 35 броя превишения,като така посочените цифрови показатели не се оспорват от РИОСВ- ***.

Тези изводи на съдебният изпълнител са правилни и обосновани,базирани на приложените по делото данни,включително тези от длъжника РИОСВ- ***.

Настоящата инстанция намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за отмяна на наложената глоба,тъй като вече били предприети различни мерки и програми,които да доведат до установените нормативни изисквания.

От таблиците на РИОСВ - **** по безспорен начин се установява, че отново не е достигнат резултатът,въведен с чл.3 от Наредба № 12/15.07.2010г.,препращаща към Таблица №2 от Приложение №1,а именно- допустимост от 35 броя превишения,поради което и започнатите действия на длъжника на този етап не са достатъчни,за да се приеме,че е изпълнено решение № 60155/22.07.2021г. по гр.д.№ *г. на ВКС.

За да се счита, че РИОСВ- *** е изпълнила стриктно задължението си,посочено в изпълнителния лист,е необходимо да бъде измерен резултат до 35 броя (вкл.)превишения.В обжалваното постановление от 29.08.2025г.е налице ясно и точно описание на конкретното нарушение,което е извършено от този длъжник,както и са въведени съответстващи мотиви за налагане на глоба.

С настоящата жалба жалбоподателят не е представил доказателства,от които да е видно,че след постановяване на решение № 1254/18.10.2023г.по в.гр.д.* г. на ПдОС, 8 гр.с-в. са извършени ефективни мерки и действия за опазване на качеството на атмосферния въздух в гр. ****.

Поради изложеното по-горе настоящата инстанция приема,че налагането на глобата е законосъобразно действие на ДСИ,извършено в изпълнение на посоченото съдебно решение.Ето защо жалбата на РИОСВ- *** като неоснователна следва да се остави без уважение.

Предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ)- ***,ЕИК-*****,длъжник по изпълнителното дело против Постановление от 29.08.2025г.,постановено по изп.дело № *г.по описа на ДСИ при ПдРС,2ри район,с което е наложена глоба на РИОСВ- *** в размер на 400лв.,на основание чл.527, ал.3 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4