Решение № 446 от 12.09.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ *46 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

М.а Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно гражданско дело № 20251800500779 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на М. Б. П., ЕГН **********, с адрес: община С., с. Я., ул. „*****“ № * – длъжник по изпълнително дело № 2010***0400419 г. по описа на ЧСИ – Н.Д., рег. № *** с район на действие ОС – София, против разпореждане от 26.06.2025 г. на съдебния изпълнител, с което е оставена без уважение молба с вх. № 04400/26.06.2025 г. по изпълнителното дело срещу принудително изпълнение (запор) върху сумата от 331.26 лева, представляваща командировъчно плащане в полза на длъжника.

В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно, тъй като командировъчните средства са несеквестируеми. Поради това налагането на запор върху сметката на жалбоподателя за командировъчни плащания е незаконосъобразно. Поддържа се, че съгласно разбирането, изразено в съдебната практика, налагането на запор върху командировъчния би затруднило или осуетило изпълнението на трудовата функция на работник при командировка. Плащанията се извършват от работодателя за създаване на нужните условия за труд чрез възмездяване на разходи за пътни, дневни и квартирни нужди. Чрез запорирането на тези плащания се достига до нарушаване правото на труд и неравнопоставено третиране на работниците и служителите.

В мотиви, изложени по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, съдебният изпълнител излага съображения за неоснователност на жалбата, като развива доводи, че командировъчните плащания не са част от трудовото възнагрждение и затова са секвестируеми.

1

Взискателят „Е. М.“ ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като командировъчните плащания не попадат сред лимитативно изброените вземания, които са несеквестируеми.

След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира жалбата процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията са следните:

С обжалваното разпореждане от 26.06.2025 г. на ЧСИ-Д. е оставена без уважение молба с вх. № 04400/26.06.2025 г. по изпълнителното дело срещу принудително изпълнение (запор) върху сумата от 331.26 лева, представляваща командировъчно плащане в полза на длъжника. Съдебният изпълнител е приел, че командировъчните плащания не са част от трудовото възнаграждение, имат характер на компенсационно плащания и не попадат в обвата на императивната разпоредба на чл. 446 ГПК, която не може да се тълкува разширително. Поради това вземането е секвестируемо.

Настоящия състав се солидаризира с изложените от частния съдебен изпълнител мотиви. За разлика от трудово възнаграждение, което се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа, командировъчните плащания представляват компенсационни плащания, п редназначени да компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, изпълнявайки задачи извън мястото на работа и местоживеенето си (така Решение № 10/24.01.2019 г. по гр. д. № 2424/2018 г., ІV ГО; Решение № 123/14.03.2011 г. по гр. д. № 1167/2010 г. на ІV ГО на ВКС и др.). Предвид тази им характеристика командировачните плащания не са част от трудовото възнаграждение и не представляват друго вземане за положен труд. За разлика от трудово възнаграждение, което се дължи заради предоставяне на работна сила за изпълнение на определена работа, командировъчните плащания представляват компенсационни плащания, предназначени да компенсират до известна степен неудобствата, които работникът или служителят понася, изпълнявайки задачи извън мястото на работа и местоживеенето си (вж. този смисъл и преобладаващата съдебна практика: Решение № 384 от 8.09.2021 г. на ОС - Благоевград по в.гр. д. № 643/2021 г., Решение № 152 от 23.04.2021 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. № *69/2020 г., Решение от 10.01.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 574/2018 г., Решение № *79 от 4.09.2023 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д.

№ 594/2023 г.).

Доколкото командировачните плащания не са част от трудовото възнаграждение и не попадат сред лимитативно изброените в чл. 446 и чл.

446а ГПК вземания и при липсата на друга изрична разпоредба, те са секвестируеми.

Не се споделят доводите в жалбата, че посредством насочването принудително изпълнение върху вземания за командировъчни плащания се 2 нарушава правото на труд на работника или служителя, както и че той се поставя в неравноправно положение спрямо други работници и служители.

Насочването на изпълнението върху такива вземания не рефлеткира върху възможността на работника и служителя да упражнява правото си на труд, включително когато е в командировка. Невключването им в несеквестируемият доход е израз на баланса на интересите на длъжника и нуждата от защита на имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство, но и на интересите на взискателите, които също имат право да се удовлетворят от имуществото на своя длъжник.

Неоснователен е доводът за поставяне в неравнопоставено положение на длъжника спрямо други работници чрез насочване на изпълнението върху командировъчни плащания, тъй като правото на взискателя да насочи изпълнението върху командировъчни плащания е възможно да бъде упражнено спрямо всички работници и служители, негови длъжници.

Упражняването му е последица от неточното изпълнение на длъжника, който не е осъществил дължима престация спрямо кредитора.

Ето защо наложения запор върху вземането за сумата от 331.26 лева е законосъобразен, а жалбата е неоснователна.

По изложените съображения на основание чл. 437, ал. 4 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. Б. П., ЕГН **********, с адрес: община С., с. Я., ул. „*****" № *, против разпореждане от 26.06.2025 г. на ЧСИ – Н.Д., рег. № *** с район на действие ОС – София, постановено по изпълнително дело № 2010***0400419 г.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3