Решение № 196 от 03.12.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско дело № 20233000500455 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на М. И. И. от гр.Разград срещу решение № 140/27.09.2023 г. по гр.д.№ 54/2023 г. на Окръжен съд – Разград, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените против М. И. Д. искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, вр. с чл.82, ал.1, пр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 лева – предявен като частичен иск, при размер на целия иск 170 000 лева - обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неизпълнено задължение от ответницата, за периода 26.06.2013 г. - 26.06.2018 г. по споразумение за ползване на подробно описани недвижими имоти, сключено на 26.06.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на материалния и на процесуалния закон и за необоснованост, с молба за отмяна и за постановяване на ререшение, с което исковете бъдат уважени.

1

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на ответницата оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.79, ал.1, предл.2, вр. с чл.82, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от М. И. И. против М. И. Д. за заплащане на сумата от 40 000 лева – предявен като частичен иск, при размер на целия иск 170 000 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неизпълнено задължение, поето със споразумение за ползване на недвижими имоти, за периода от 26.06.2013 г. до 26.06.2018 г., ведно със законната лихва.

Твърденията са, че на 26.06.2013 г. страните са подписали споразумение, по силата на което ответницата М. Д. е поела задължение да предостави за срок от 5 години за ползване от ищеца на два недвижими имота – 2/3 ид.ч. от офис в гр.Разград, бул. България № 11 и ателие в гр.Шумен, ул.“Иван Александър“ № 80. Въпреки отправените покани, тя не изпълнила задължението си, поради което ищецът претендира обезщетение за неизпълнение в размер на 170 000 лева за периода от 26.06.2013 г. до 26.06.2018 г., а вредата определя като пропуснати ползи, съизмерими с наемите, които би могъл да получи през исковия период съобразно пазарната конюнктура. Формулираният петитум е за осъждането на ответницата да му заплати сумата от 40 000 лева, предявена като частична претенция от общо дължимите 170 000 лева за периода от 26.06.2013г. до 26.06.2018г., ведно със законната лихва.

Ответницата оспорва исковете като неоснователни и недоказани; евентуално възразява за изтекла погасителна давност. Твърди, че ищецът не е пожелал да ползва имотите по споразумението, което – според нея е нищожно, тъй като не е в изискуемата нотариална форма.

Не се спори по делото, установява се от писмените доказателства, че на 26.06.2013 г. страните са сключили споразумение за ползване на недвижими имоти с нотариално удостоверяване на подписите, с което ответницата се задължила да предостави за ползване на ищеца два недвижими имота, за срок 2 от 5 години.

Като доказателство по делото за установяване на размера на пропуснатите ползи е приложен договор за наем на недвижимия имот, находящ се в гр.Разград от 7.01.2014 г. между ищеца, като наемодател и свидетеля Г.И.Г., като наемател, за срок от 3 години. В договора е уговорена възможност за продължаване на срока ако никоя от страните не възрази писмено и наемна цена в размер на 2 400 лв., подлежаща на актуализиране съобразно инфлационния индекс. Приложеният препис от договора е заверен за вярност с рег. № 7831/16.08.2023 г. от Невена Стоянова - нотариус с район РС Разград, с рег. № 291 на НК.

Оспорвайки исковата претенция, ответницата оспорва датата на съставянето на съставения договор за наем, като твърди, че съгласно чл.181, ал.1 ГПК договорът има достоверна дата за нея от деня, в който е нотариално заверен преписа - 16.08.2023 г. Тъй като приложеният документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му, при оспорване, датата следва да бъде установена с други доказателствени средства, а доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици. Показанията на свид.Г.Г. – страна по договора, като неподкрепени от други доказателства, не доказват сключването му преди датата на нотариална заверка – 16.08.2023 г.

По делото е представено заключение на назначената съдебнооценителна експертиза, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което общият размер на наемната пазарна за процесния период по отношение на 2/3 ид.ч. от недвижимия имот в гр.Разград е в размер на 64 160 лв., а наемната пазарна цена за същия период на имота в гр.Шумен е в размер на 18 060 лв.

Свидетелят М.Д. сочи, че през 2022 г. е имал среща с ответницата, която заявила, че ще изпълни ангажимента си за предаване на имота по процесното споразумение за ползване.

Свидетелят В.Д. /брат на ответницата/, сочи че отбягвал темата относно споразумението, като е казвал на страните, че това са техни отношения.

Същият свидетел установява, че през периода от 2013 г. до м. май 2018 г. имотът в гр.Шумен се е ползвал от ищеца, като в него е живяла неговата сестра.

3

Свидетелката С.Д., излага показания за неотносими по делото обстоятелства – относно изнасяне на багаж на ищеца от жилище /различно от процесните имоти/, ползвано заедно с ответницата.

Предявен е иск е с правно основание чл.79, ал.1, пр.2, във връзка с чл.82, ал.1 пр.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, настъпили в пряка причинна връзка от пълното неизпълнение от страна на ответницата на задълженията по сключеното между страните споразумение от 26.06.2013г. – да му предостави ползването на описаните в споразумението имоти. От показанията на свид.М.Д. и В.Д. се установява, че ответницата не е изпълнила задължението си за предаване на владението върху 2/3 ид.ч. от офиса в гр.Разград. Предвид доказания факт, че ответницата не е предала на ищеца владението върху имота, находящ се в гр.Разград следва извод, че с неизпълнението на задължението си по подписаното споразумение, тя го е лишила от възможността да реализира доходи от него.

Съдът приема, че ищецът не е доказал неизпълнение на задължението на ответницитата за предаване на владението върху имота в гр.Шумен.

Показанията на свид.В.Д., преценени от съда с оглед заинтересуваността му от изхода на спора установяват, че през периода от 2013 г. до 2018 г. в имота е живяла сестрата на ищеца. Предвид тези близки родствени отношения, следва да се приеме, че ответницата е изпълнила задължението си по споразумението в тази част и не следва извод за причинена на ищеца вреда под формата на пропусната полза.

Съгласно ТР № 3/12.12.2012 г. на ВКС по т.д.№ 3/2012 г., ОСГТК, при иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи е необходимо да съществува сигурност за увеличение на имуществото, която сигурност не се предполага. Тежестта на доказване на сигурността на увеличение на имуществото е на ищеца по делото, който претендира вреди от неизпълнението. На доказване подлежат всички факти, относими към основанието на претенцията - пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата към момента на пораждане на задължението, респ. недобросъвестност на длъжника и причинна връзка между пропуснатата полза и виновното неизпълнение на длъжника, на доказване от страна на кредитора подлежи и размерът на пропуснатата полза. Възможността да 4 отдава под наем недвижимия имот – офис е реална и нереализирането й съставлява вреда под формата на пропусната полза.

Съобразно заключението на назначената СОЕ, пазарната наемна цена за претендирания период от 26.06.2013 г. до 26.06.2018 г. по отношение на 2/3 ид.ч. от недвижимия имот в гр.Разград е в размер на 64 160 лв. При преценяване основателността на иска и направеното възражение за погасяване по давност на исковата претенция, съдът приема, че същата е погасена с изтичане на общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, считано пет години преди завеждане на иска – 01.03.2023 г., т.е. за периода от 26.06.2013 г., до 01.03.2018 г. Следователно, на обезщетяване подлежат вредите под формата на пропуснати ползи за имота в гр.Разград за периода 1.03.2018 г., до 26.06.2018 г. в общ размер на 3 750 лв.

С оглед горното, съдът приема, че обжалваното решение, с което искът е изцяло отхвърлен следва да бъде отменено за сумата от 3 750 лв., която следва да бъде присъдена в полза на ищеца. За разликата до претендирания размер, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски съобразно с уважената част от иска в размер на 360.93 лв.

Въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати разноски за настоящата инстанция в размер на 3 625 лв. – съобразно с отхвърлената част от иска.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 140/27.09.2023 г. по гр.д.№ 54/2023 г. на Окръжен съд – Разград В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ за сумата от 3 750 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ № 16, ет.5, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Разград, ул.“Марица“ № 49, вх.Г, ет.7, ап.** сумата от 3 750 /три хиляди седемстотин и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи от неизпълнено задължение по споразумение от 26.06.2013 г. за ползване на недвижим имот – 2/3 ид.ч. от офис, находящ се в гр.Разград, бул. „България“ № 11, за периода от 1.03.2018 г., до 26.06.2018 г., 5 ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/27.09.2023 г. по гр.д.№ 54/2023 г. на Окръжен съд – Разград в останалите му отхвърлителни части.

ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Разград, ул.“Марица“ № 49, вх.Г, ет.7, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. Д., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ № 16, ет.5, ап.**, сумата от 360.93 /триста и шестдесет, 93/ лева, представляваща направени разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА М. И. Д., ЕГН ********** от гр.Разград, ул.“Иван Вазов“ № 16, ет.5, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на М. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.Разград, ул.“Марица“ № 49, вх.Г, ет.7, ап.**сумата от 3 625 лв., представляваща разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6