Решение № 2098 от 16.12.2025, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 2098

Перник, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА административно дело № 20257160700265 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на И. В. А. от [населено място], чрез адв. В. В. от АК - П.*, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 224з-770/22.05.2025 г., издадена от М. Й. Е. – командир на отделение в група ООР, сектор ОП в 03 РУ при СДВР, с която на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, на И. В. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. М. С., [адрес], ап.*, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за не повече от 18 месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – отменителни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят отрича да е извършил нарушението, за които срещу него е образувано административнонаказателно производство и твърди, че макар да е отказал да бъде изпробван на място с Дръг тест за наркотици, се е явил доброволно в ЦСМП на ВМА С.** и е дал кръвна проба в клиниката по токсикология.

Ответникът по жалбата М. Й. Е. – командир на отделение в група ООР, сектор ОП в 03 РУ при СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. По делото са постъпили писмени бележки от упълномощеният от него главен юрисконсулт в 01 сектор АПО към ОКИАД на СДВР Б. С., който оспорва жалбата като неоснователна и моли процесната заповед да бъде потвърдена като законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава размера на минимално предвиденото такова по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Административен съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 224з-770/22.05.2025 г., издадена от М. Й. Е. – командир на отделение в група ООР, сектор ОП в 03 РУ при СДВР, на жалбоподателя И. В. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. М. С., [адрес], ап.30, на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за не повече от 18 месеца. Мярката е наложена за това, че на 22.05.2025 г., около 13:50 ч., управлявал МПС – лек автомобил „**“ с рег. № [рег. номер], в [населено място], по ул. Д. П. и след спирането му от полицейски служител в група ООР, сектор ОП в 03 РУ при СДВР, в 14:30 ч. отказал да бъде проверен с техническо средство „Drug Test“, предназначен за едновременно, качествено доказване наличието на до 8 анализирани вещества от човешката слюнка на наркотични вещества или техни аналози.

В горната заповед е посочено, че при издаването й е взет предвид АУАН № GA, № 3308541/22.05.2025 г. Същият е приет като доказателство по делото. В него е описано, че на 22.05.2025 г., около 13:30 ч., И. А. се движел в [населено място], ул. Д. П., с посока на движение от бул. Т. А. към ул. **, управлявайки собственият си лек автомобил с рег. № [рег. номер], и след като бил спрян от контролни органи на СДВР на посоченото място, в 14:30 ч. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Drug Test“ за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. На водача бил издаден Талон за изследване № 299163 и седем броя стикери с № [рег. номер] за ВМА. Било прието, че с деянието си той е осъществил състава на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което на място срещу него било образувано административнонаказателно производство със съставянето на горепосочения АУАН.

По повод на същата проверка срещу жалбоподателя е издадена и друга ЗППАМ № 227з-769/22.05.2025 г., с която заради отказа да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, е наложена и принудителна административна мярка прекратяване регистрацията на ППС – лек автомобил „Пежо“ с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца.

По делото, освен процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, АУАН № GA, № 3308541/22.05.2025 г. и ЗППАМ № 227з-769/22.05.2025 г., ведно с разписки за връчването им на жалбоподателя, са приети: Талон за изследване № 299163/22.05.2025 г.; Справка за нарушител/водач И. В. А., Заповед № 513з-4530/31.05.2022 г. на директора на СДВР, с която са определени служителите от 03 РУ при СДВР, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН /под № 85 е записан М. Й. Е./; Заповед № 6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР, с която са определени длъжностни лица от СДВР да издават ЗППАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“ и т.6 от ЗДвП; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи.

Като доказателства по делото са приети представени такива от жалбоподателя: ЕР на ТЕЛК № 91581/04.07.2023 г., издадено от ТЕЛК 1-ви състав към МБАЛ „**“ – [населено място] и ЕР на НЕЛК № 90046/06.01.2025 г., както и представени от Военномедицинска академия – [населено място]: заверени копия на амбулаторен журнал и изготвена съдебна химико-токсикологична /токсикохимична/ експертиза, касаеща биологични проби от лицето И. В. А..

Административен съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. за определяне на служби по контрол по ЗДвП, издадена от министъра на МВР, Заповед № 513з-4530/31.05.2022 г. на директора на СДВР, с която са определени служителите от 03 РУ при СДВР, които да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН, в която под № 85 е вписано името на М. Й. Е., и Заповед № 6400/07.07.2023 г. на директора на СДВР, с която са определени длъжностни лица от СДВР да издават ЗППАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б.“а“ и т.6 от ЗДвП. От тях е видно, че издателя на процесната заповед М. Й. Е., който е командир на отделение в група ООР, сектор ОП в 03 РУ при СДВР, се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) (изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.

При тази законова регламентация и с оглед конкретиката на настоящия казус, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е отказът на водача на МПС да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Т.е. достатъчно е водачът на МПС да откаже една от двете проверки: с техническо средство или чрез даване на кръвна проба. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая, от приложения АУАН № GA, № 3308541/22.05.2025 г., се установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози, а това е достатъчно да се приеме, че е налице материалноправна предпоставка за издаване на процесната ЗППАМ.

С оглед на горното е правноирелевантно, че жалбоподателят се явил в Клиника „Спешна токсикология“ на ВМА, където са му взети проби от кръв и урина. Действително, от доказателствата по делото е видно, че посещението му е регистрирано в представения амбулаторен журнал на Клиника „Спешна токсикология“ на ВМА - Книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017 г. на МЗ, МВР и МП; Наредба № Н-5/2012 г. на М. и с Постановление по реда на НПК, а резултатите от изследването на дадените проби кръв и урина са отразени в Съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза, изготвена от специалисти в специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА – С.Според заключението, в предоставените биологични проби /кръв и урина/ от лицето И. В. А. е установено наличие на наркотично вещество метадон – Списък II /Вещества с висока степен на риск, намиращи приложение в хуманната и ветеринарната медицина/ на Наредбата за реда и класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП. Съгласно съдебно-токсикологичната интерпретация на заключението, синтетичният опиоид метадон е наркотично лекарствено вещество, което се прилага при субституираща /заместителна/ терапия при опиатна зависимост /т.нар. метадонова програма/ и се отпуска по специален ред. При лечението на хероинова зависимост метадон се използва най-често под формата на продукти за перорален прием, като ниски дози от медикамента са достатъчни за потискане на неприятните прояви, свързани с абстинентния синдром. Продължителната системна употреба на метадон води до развитие на толеранс /необходимост от повишаване на количеството за получаване на един и същ ефект/. Изводите на експертите относно жалбоподателя са, че полученият количествен резултат за метадон в кръвната му проба /0,3 µg/mL/ е в границата на терапевтична концентрационна област /0,05 – 0,75 µg/mL по литературни данни/. Самостоятелната интерпретация на количествения резултат за концентрацията на метадон в кръв е трудно приложима в случаи на зависимост, поради развитие на толеранс.