Решение № 1013 от 30.12.2025, Районен съд - Казанлък

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Казанлък., 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря ЕЛИНА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20235510102612 по описа за 2023 година

Предявеният иск е с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС вр. с чл.341 и сл. от ГПК като производството е във фаза след допускане на делбата.

С влязло в сила решение рег.№259/23.04.2025 г., постановено по настоящото дело е допуснат до съдебна делба следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.К., одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.07.2023 г., с адрес на имота гр.К., ул.“***, намиращ се на етаж 9 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, нива на обекта: 1, с площ 64.56 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под обекта: ***; над обекта:

***, ведно с прилежащ избено помещение №32 с полезна площ от 5.28 кв.м. и припадащите се към обекта 2.26% идеални части от правото на строеж върху терена и от общите части на сградата, при дялове: 5/6 идеални части за Ф. С. А., с ЕГН-********** и 1/6 идеална част за А. С. А., с ЕГН-**********.

В първото открито заседание съделителите не са заявили възлагателни претенции.

Ответникът А. С. А. е предявил по реда на чл.346 от ГПК против ищеца Ф. С. А. претенция за заплащане на обезщетение лишаване от право на ползване на 1/6 идеална част от имота по 80 лв. месечно от 19.12.2023 г.

По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, с депозирано заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като 1 мотивирано. Съгласно заключението допуснатия до делба жилищен имот е неподеляем. Средната пазарна стойност на имота, формирана чрез прилагане на метода на възстановителната стойност и метода на пазарните сравнения, при съобразяване с вида, местоположението и състоянието на имота е 106300 лв. Стойността на дяловете в съсобствеността е както следва: за 1/6 идеална част – 17716.66 лв. и за 5/6 идеални части- 88583.33 лв. Средния пазарен наем на имота за периода от 19.12.2023 г. до 16.10.2025 г. е 8696.28 лв., а за 1/6 ид.част- 1449.38 лв.

По делото е прието за безспорно, че от 19.12.2023 г. процесният апартамент се ползва от ищеца Ф. С. А. и след получаване на отговора на исковата молба той не е предложил на ответника ползване на имота.

Предвид така установеното съдът прави следните правни изводи:

Основен принцип при извършване на делбата е всеки съделител да получи своя дял в натура, доколкото това е възможно. Съсобствеността във втора фаза на делбеното производство се прекратява по един от посочените в закона способи: чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, посредством теглене на жребие в случай на равни дялове между съделителите и поделяемост на имота – чл.352 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан съгласно чл.348 от ГПК. В настоящия случай до делба е допуснат един недвижим имот, между съсобственици с различни дялове. Процесният имот- апартамент е неподеляемо жилище съобразно изискванията на действащите норми на ЗУТ.

Предвид това за ликвидиране на съсобствеността съдът намира, че не може да се приложи разпоредбата на чл.353 от ГПК, тъй като не могат да се съставят реални дялове за всеки съделител. В съдебната практика в т.ч и Решение №146/15.02.2021 г. по гр.д.№1238/2020 г. на ВКС, I г.о. е възприето, че когато броят на съделителите надхвърля броя на имотите, делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан. Недопустимо е в този случай имотите да бъдат разпределени на част от съделителите, а дяловете на останА.те съделители да се уравнят само с пари. В настоящия случай от неподеляемостта на съсобствения недвижим имот следва извода, че единственият допустим способ за извършване на делбата е изнасянето му на публична продан на основание чл.348 от ГПК, при начална пазарна цена106300 лв. Получената от продажбата на имота сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно дяловете им по решението за допускане на делбата т.е. 5/6 идеални части за Ф. С. А. и 1/6 идеална част за А.

С. А.. На основание чл.354 от ГПК всеки от съделителите може да участва в публичната продан.

По претенцията на ответника с правно основание с чл.31, ал.2 от ЗС:

С разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС е установено правилото, че когато правото на собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползва лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на останА.те за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. С нормата е предвидено на собственика, лишен от възможността да се ползва от вещта съгласно нейното предназначение и според обема права, които същият притежава в съсобствеността, да се предоставя паричен еквивалент. Следователно, основателността на иск се обуславя от установяването на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен 2 неползващият съсобственик. Установяването на посочените предпоставки е в доказателствена тежест на предявилия претенцията по сметки ответник, наред с нейния размер.

Лично ползване по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС с оглед приетото Тълкувателно решение №7/02.11.2012 г. по тълк.д.№7/2012 г. на ВКС, ОСГК е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останА.те съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански плодове. По какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта– чрез непосредствени свои действия или действия на член на неговото семейство или чрез трето лице, е ирелевантно за личното ползване. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, пречейки им да ги реА.зират.

В случая безспорно е нА.це съсобственост между страните по отношение на процесния имот, както и личното ползване на имота от ищеца в периода 19.12.2023 г. – 11.07.2025 г.

Задължението за заплащане на обезщетение от ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване на съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ. Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но не и съдържанието. То е равнозначно на поканата по чл.81, ал.2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика като веднъж отправено, то се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. /ТР №7/02.11.2012 г. по тълк.д.

№7/2012 г. на ВКС, ОСГК/.

В последователната съдебна практика относно поканата за заплащане на обезщетение се приема, че от съдържанието на писменото поискване следва по категоричен начин да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща обезщетение за в бъдеще. Писменото поискване действа само за в бъдеще. В случая писмена покана е отправена с отговора на исковата молба, връчен на ищеца на 11.10.2024 г., в който ответникът е заявил изрично искане да заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от правото му да ползва своята част от имота. В хода на производството ответникът не е направил изрично искане за постановяване като привременна мярка по чл.344, ал.2 от ГПК заплащане на сума срещу ползването на имота от другия съсобственик занапред в т.ч. от предявяване на исковата претенция до окончателното извършване на делбата. Тъй като с обезщетението по чл.31, ал.2 от ЗС се репарират реално претърпени вреди, то се дължи за минало време. Обезщетението по чл.31, ал.2 от СК претендирано по 80 лв. месечно, за посочения от ответника период е в общ размер 1552 лв. С оглед гореизложените мотиви съдът намира искът по чл.31, ал.2 от ЗС за основателен за времето от 11.10.2024 г. до датата на предявяването му по реда на чл.346 от ГПК -във втората фаза на делбата. / в т.см. решение №294/13.07.2010 г. по гр.д.№2654/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №187/10.07.2014 г. по гр.д.№1300/2014 г. на І г.о., решение №130/15.07.2013 г. по гр.д.№24/2012 г. на ВКС, І г.о./. За периода 11.10.2024 г. -10.07.2025 г. Ф. С.

А. следва да заплати на А. С. А. обезщетение за лишаване от правото му ползване на 1/6 идеална част от делбения имот в размер на 609.17 лв., 3 определен от съда на основание чл.162 от ГПК и заключението на СТЕ, а в частта до претендирания общ размер 1552 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

На основание разпоредбата на чл.355 от ГПК вр. с чл.8 от ТА.ата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4 % от стойността на дяловете си, съразмерно на квотите в съсобствеността. В случая страните следва да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. държавна такса върху стойността на дела си, както следва: Ф. С. А.3543.33 лв. и А. С. А.- 708.67 лв. Ответникът следва да заплати на ищеца внесената от нея припадаща се на ответника част разноски в размер на 240 лв. за експертиза. Предвид изхода на спора по иска с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС Ф. А. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-К. 24.37 лв. държавна такса съразмерно на уважената част от иска и А. А. следва да заплати по сметка на съда 37.71 лв. държавна такса съразмерно на отхвърлената част от иска.

Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. Съгласно договора за правна защита и съдействие от 18.12.2023 г.

/л.86 на делото/ договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е: 2000 лв. за отговор на исковата молба, за предявения ИУИ, за процесуално представителство в първата фаза на делбата и 1000 лв. за втората фаза на делбата. По арг. на чл.355, изр.1 от ГПК направените от ответника в първата фаза на делбата 2000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и отговор на исковата молба са за негова сметка, а разноски по чл.78 от ГПК не му се дължат тъй по ИУИ тъй като производството е било прекратено като недопустимо. Заплатеното във втората фаза на делбата адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., доколкото не е уговорено друго в договора за правна защита и съдействие съдът намира, че е уговорено по равно- за делбата 500 лв. и за претенцията по сметки 500 лв. С оглед частичното уважаване на иска за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, Ф. А. следва да заплати на А. А. на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 196.25 лв. съразмерно с уважената част от иска.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 от ГПК допуснатия до делба недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, по КККР на гр.К., одобрени със заповед №РД-18-88/26.11.2015 г. на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект от 26.07.2023 г., с адрес на имота гр.К., ул.“***, намиращ се на етаж 9 в сграда с идентификатор ***, с предназначение: Жилищна сграда -многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, нива на обекта: 1, с площ 64.56 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***; под 4 обекта: ***; над обекта: ***, ведно с прилежащ избено помещение №32 с полезна площ от 5.28 кв.м. и припадащите се към обекта 2.26% идеални части от правото на строеж върху терена и от общите части на сградата, с пазарна стойност 106300 лв. като получената при продажбата сума да се разпредели между съделителите съобразно дяловете им в съсобствеността: -5/6 идеални части за Ф. С. А., с ЕГН-********** с адрес гр.К., бул.“***; и -1/6 идеална част за А. С. А., с ЕГН-********** с адрес гр.К., ж.к.“***.