Решение № 266439 от 05.11.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. София, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен брачен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

ТАНЯ КАНДИЛОВА при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело № 13443 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258-273 ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на страните срещу Решение № 20211461/30.09.2019 г., постановено по гр.д. №74307/2019г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав

Въззивницата и въззиваема страна /ищца в първоинстанционното производство/ С.Б.К. обжалва решението в частта относно отхвърлената искова претенция на ищцата за установяване, че същата е изключителен собственик на 99% ид.части от апартамент №42, находящ се в гр. София, ж.к. „******, със застроена площ от на 88,01 кв. м. – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, т.II, рег.4926, дело №

336/2004 г. нот. №

311- СРС. Твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, противоречащо на материалния закон, като излага съображения.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част, като вместо това се постанови решение, с което да се признае изцяло исковата претенция спрямо ответника, така както е предявена по делото.

Претендира разноски.

Въззивникът и въззиваема страна /ответник в първоинстанционното производство/ З.М.Ш. обжалва решението с твърдения за неговата недопустимост, а при условията на евентуалност, като неправилно, в частта относно уважената искова претенция, в която е установено по отношение на ответника, че С.Б.К., ЕГН **********, е изключителен собственик на 99% ид.части от имота, описан в нот.акт № 55, т. LLXIII, дело № 22702/94 г., нотариус при СРС, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** - дворно място в Банкя, ул. „ ******, с площ от 617 кв. м., ведно с построената в него сграда от етаж, тавански етаж и сутерен. Излага съображения. Моли решението да се обезсили като недопустимо, или алтернативно да се отмени същото в атакуваната му част и в частта за разноските, като незаконосъобразно и неоснователно. Претендира разноски.

Всяка от страните е подала отговор на въззивната жалба на другата страна, като я оспорва и моли да бъде оставена без уважение.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за установено следното:

Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на С.Б.К. срещу бившия й съпруг З.М.Ш., с правно основание чл. 23, ал. 1 СК – за преобразуване на лично имущество, относно недвижим имот, находящ се в град Банкя, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** - дворно място в Банкя, ул. „ ******, с площ от 617 кв. м., ведно с построената в него сграда от етаж, тавански етаж и сутерен, и относно апартамент № 42, находящ се в град София, ж.к. „******, като ищцата е посочила, че претендираните от нея дялове за двата имота са 99/100 /50/100 – нейна собственост по силата на закона, а частична трансформация – 49/100/.

С Решение

№ 20211461/30.09.2019 г., постановено по гр.д. №74307/2019г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, е признато за установено по отношение на З.М.Ш., ЕГН **********, че С.Б.К., ЕГН **********, е изключителен собственик на 99% ид.части от имота, описан в нот.акт № 55, т. LLXIII, д.

22702/94 г. СРС - идент. *** - дворно място в Банкя, ул. „******, с площ от 617 кв. м. с построената в него сграда от етаж, тавански етаж и сутерен; отхвърлен е искът, предявен от С.К. срещу З.Ш. за установяване, че същата е изключителен собственик на 99% ид.части от апартамент 42, бл.******, Люлин, София, на 88,01 кв. м. - нот.акт № 168, т.II, рег.4926, д. 336/04 г. HOT. № 311- СРС; осъден е З.Ш. да заплати на С.К. разноски от 1430 лв., а С.К. да заплати на З.Ш. разноски от 237 лв.

По отношение доводите на ответната страна З.Ш., обективирани както във въззивната жалба, така и в отговора на въззивната жалба, а именно че последващ процес за установяване на трансформация е недопустим, тъй като страните по настоящото дело са сключили бракоразводно споразумение, в което са постигнали съгласие, че процесният имот е в режим на обикновена съсобственост, като в тази връзка твърди, че решението на СРС е недопустимо, настоящата съдебна инстанция счита, че същите са неоснователни по следните съображения:

Представен е препис от влязло в сила Решение № 549236 от 29.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 54849/2018 г., по описа на СРС 92 състав, с което е прекратен гражданският брак на страните, сключен на 09.08.1985 г., поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие, и е утвърдено споразумение по чл. 51 от СК, с което в т. 4 е уговорено между страните, че придобитите по време на брака недвижими имоти ще останат в обикновена съсобственост след прекратяването на брака. Бракът е прекратен по взаимно съгласие, по време на действието на СК/09/, следователно приложим относно имуществените отношения между страните ще бъде посочения СК. Наистина, постигнатото споразумение между страните има обвързваща сила за тях, тъй като има характера на спогодба, но възраженията на ответната страна, че последващ процес за установяване на трансформация би бил недопустим, са неоснователни, тъй като в ТР № 3/2015 на ОСГК на ВКС е прието, че след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1