Решение № 2505 от 11.11.2025, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2505 гр. Бургас, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА Гражданско дело № 20252120105196 по описа за 2025 година Производството е образувано по искова молба на А. А. П., ЕГН **********, с настоящ адрес в град Бургас, против Ф.

БЪЛГАРИЯ ЕООД,

ЕИК

202513690, ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА

НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА на сключен между страните Договор за предоставяне на гаранция № ***/30.09.2022 г. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е сключил договор за паричен заем с ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ на 30.09.2022 г. за сумата от 450 лева, ГЛП 40 % и ГПР 49, 14 %. Въз основа на чл. 4 от договора ищецът бил задължен да сключи договор за предоставяне на гаранция с Ф. БЪЛГАРИЯ ЕООД от същата дата, тъй като като другите условия по договора не били изпълними при определените от кредитодателя срок и критерии. Сочи се, че кредитодателят не е включил в ГПР възнаграждението за предоставяне на гаранция от Ф. БЪЛГАРИЯ в размер на 176 лева, поради което договорът за паричен заем е недействителен поради неправилно посочване на ГПР и обща дължима сума.

Поддържа се, че нищожността на договора за паричен заем влече и нищожността на договора за предоставяне на гаранция. Правният си интерес ищецът обосновава с необходимостта да внесе яснота в отношенията си с ответника Ф. Б. Отбелязва се, че капиталът на

Ф. България е изцяло притежаван от Изи Асет Мениджмънт и чрез договора за предоставяне на гаранция скрито се оскъпява договора за паричен заем. Твърди се, че договорът за предоставяне на гаранция е нищожен, защото противоречи на добрите нрави и липсва основание да съществува, тъй като 1 основния договор за паричен заем не съществува в правния мир.

В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, който оспорва исковата молба като нередовна, недопустима и неоснователна. Счита, че въпросът относно действителността на договора за заем не подлежи на разглеждане в настоящото производство, в което не участва ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ. Намира иска за недопустим поради липса на правен интерес поради процесуалната възможност ищецът да предяви осъдителен иск. Поддържа се, че действителността на договора за предоставяне на гаранция не зависи от действителността на договора за заем, както и че договорът за предоставяне на гаранция е сключен в съответствие с принципите на добросъвестността и справедливостта. Моли съда да остави исковата молба без движение, съответно да прекрати делото поради недопустимостта й, а евентуално – да я отхвърли като неоснователна.

Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

Правната квалификация на предявения установителен иск е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 2, пр. 4 и ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Съдът намира, че установителният иск е допустим, като правният интерес на ищеца се изразява в това да внесе яснота в отношенията си с ответника, като се установи дали между тях съществува правна връзка, възникнала по силата на оспорения договор за предоставяне на гаранция. По делото не се твърди, че ищецът е заплащал суми в полза на ответника въз основа на оспорения договор за предоставяне на гаранция, поради което не може да се приеме, че ищецът разполага с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми, който да изключи правния му интерес от търсената установителна защита. Освен това процесуалната възможност за предявяване на осъдителен иск не изключва a priori правото на страната да предяви установителен иск, въз основа на който да бъде решен спорният между страните въпрос относно действителността на сключения помежду им договор.

По делото са приети писмени доказателства, от които се установяват следните обстоятелства.

Представен е по делото подписан от страните по него договор за паричен заем № *** от 30.09.2022 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД като заемодател и и ответника като заемател, със следните параметри: заемна сума 450 лева; размер на седмична погасителна вноска 30 лева; вид на кредита потребителски; срок 16 седмици; ГЛП 40 %; ГПР 49, 14 %, обща дължима сума 480 лева. Клаузата на чл. 3 от договора предвижда, че с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума. като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две 2 физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да с в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор: да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Aceт Мениджмънт“ АД: да няма неплатени осигуровки за последните две години: да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; като поръчителят подписва договор за поръчителство; 2. банкова гаранция с бенефиниер - заемодателя, за общо дължимата сума по заема със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор; 3. Одобрен от Заемодателя Дружество гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от публичните вписвания в ТРРЮЛНЦ, „Изи Aceт Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на „Ф. България“ ЕООД.

Приложен е по делото и подписан от страните по него договор за предоставяне на гаранция № *** от 30.09.2022 г., сключен между „Ф.

България“ ЕООД като гарант и ответника като потребител. По силата на този договор потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парични задължения) в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ с цел гарантиране за изпълнението всички задължения на потребителя по Договора за паричен заем. Предвидено е, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок от 3 дни от подписване на настоящия договор и в случай че потребителят не изпълни задължението си но чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.

Договорено е, че за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 176 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 11 лева с падежни, дати, съвпадащи с тези на седмичните погасителни вноски по договора за заем. Посочено е, че „Изи Aceт Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договора, като в случай че платената по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения па потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на потребителя към гаранта, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.

По делото е приложен подписан от заемодателя и заемателя погасителен план, в който е посочени падежи и размери на седмичните погасителни вноски, като общият размер на вноската възлиза на 41 лева, от които 30 лева по договора за кредит и 11 лева за възнаграждение за предоставяне на гаранция.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

3

С предявения установителен иск се иска прогласяване на недействителността на сключен между страните договор за предоставяне на гаранция. Доколкото обаче този договор е сключен в изпълнение и за гарантиране на задълженията по договор за заем, сключен между ищеца и трето свързано с ответника лице, то на изследване подлежи и въпросът относно действителността на този договор за заем, който е неразривно свързан и обуславя процесния договор за предоставяне на гаранция.

Относно действителността на договора за заем:

Служебно известно на съда е обстоятелството, че с Решение № 950/29.04.2025 г. по гр. д. № 8257/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас (в тази част влязло в сила) е прието за установено по иска на А. А. П. против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, че сключеният между страните договор за паричен заем № ***/30.09.2022г. е недействителен. Доколкото обаче посоченото решение не е постановено при участието на ответника в настоящото производство, то не се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо него, поради което съдът следва да достигне до собствени правни изводи по преюдициалния въпрос относно действителността на договора за заем.

По своята правна същност процесният договор за заем представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, по който ответникът има качеството на потребител. Не е налице някое от изключенията от приложното поле на закона съгласно чл. 4 ЗПК. Следователно по отношение на процесния договор са приложими освен общите разпоредби на ЗЗД, така и специалните правила на ЗПК и ЗЗП, за спазването на които съдът следи и служебно.

На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

На основание чл. 19, ал. 2 ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на 4

Министерския съвет на Република България. Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит основният лихвен процент на Българската народна банка е бил в нулев размер. Следователно по процесния кредит годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 50, 00 %.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Посочената разпоредба транспонира правилото на член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно което понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси; общите разходи по кредита включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, ако сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.