Решение № 5394 от 11.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4239/2024
- Вид
- Решение № 5394
- Подписан
- 11.08.2026
- Състав
- Мариана Георгиева, Димитър Ковачев, Йоанна Наскова Станева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 5394 гр. София, 11.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Д. Ковачев
Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Д. Ковачев Въззивно гражданско дело № 20241100504239 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивни жалби на насрещните по делото страни срещу решение от 17.11.2023 г. по гр.д. 17148/2012 г. по описа на СРС,45 с-в.
Въззивникът ищец А. З. обжалва решението в частта за отхвърляне на претенциите му по чл. 59 ЗЗД за заплащане на стойността на извършени в апартамент на ответницата ремонтни дейности заплатени с негови средства в период в който са живеели на съпружески начала.
Прави оплакване за неоснователно кредитиране на приета по делото СТЕ, тъй като тя била оспорена непълна и неточна. Били поставени въпроси на вещото лице на което то не отговорило-на въпрос, дали е изследвано, че всички СМР-та били извършвани на “три ръце“ вещото лице не отговорило, а това имало значение тъй като ако се установяло то и стойността на ремонта би била трикратно на посоченото от вещото лице. Нямало отговор и на въпрос кои са били фирмите с оферти в интернет ползвани за сравнение от вещото лице за определяне стойността на СМР.
Въззивникът - ответник Ц. Г. обжалва осъдителната част на решението. Прави оплаквания за неправилни изводи относно доказателствената стойност на приети по делото разписки за платени от ищеца суми на свидетелите по делото за извършения 1 ремонт поради несъответствия в ЕГН и че в разписките се сочело друго лице като получател на сумите. Неправилно било прието, че свидетелите са потвърдили, че подписите са техни, като св. А. при разпита му посочил, че не е подписвал разписки.
Неправилно били кредитирани показанията на св. А. и Н.. Неправилно се приело, че ремонта е приключил Април месец 2017г и като следствие било оставено без уважение възражението му за погасителна давност. Сочи, че свидетелите посочват месец Март като момент на приключване на ремонта.
От ищеца е постъпил отговор на въззивната жалба на ответника, с който тя се оспорва.
СГС при проверка по чл. 269 ПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. При преценка на неговата правилност съдът е обвързан от оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства СГС намира и двете жалби за неоснователни по следните съображения:
Предявени са претенции за обезщетение за неоснователно обогатяване с твърдения, че ищцът е вложил средства за ремонт на апартамент на ответника с оглед на тяхно фактическо съпружеско съжителство в този имот.
От фактическа страна не се спори между страните, че собственик на имота е ответницата. Не се спори, че страните са живеели във фактическо съпружеско съжителство в имота от м.05.2017г. до м.03.2021г. Твърденията в ИМ и ОИМ в тази насока съвпадат.
Не се спори, че преди да започнат да живеят в имота е бил направен ремонт. СГС намира за доказано, че ремонта е бил съществен. Това се установява от показанията на всички разпитани свидетели. От показанията и на тримата свидетели (единия баща на ответницата) се установява, къртене на замазки, направа на нови замазки, шпакловки, боядисване, елементи от гипсокартон, ВиК инсталация, ел. инсталация и пр. Това сочи на сериозен ремонт, а не на леки ремонтни дейности визирани в отговора на иска от ответницата.
Съгласно практиката на съдилищата Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 83 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2509/2017 г., II г. о., ГК,) лицето, с което собственикът на имота е живяло на семейни начала и е извършило разноски по време на съвместното им съжителство, ако е упражнявало фактическата власт с намерение за своене, има право на вземане за подобрения, а ако е държател - право на вземане за сумата, с която собственикът се е обогатил за негова сметка до размера на обедняването му.
В конкретния случай няма твърдение от ищеца за осъществявана фактическа власт с намерението за своене (владение) от него, а се сочи, че са извършвани в 2
„собственото на ответницата жилище“. Строителните работи описани в исковата молба са извършени със знанието, че се извършват в чужд имот, който ищецът не владее, а държи, съответно отношенията между него и собственика следва да се уредят от правилата на неоснователното обогатяване. Според практиката на ВКС / Решение № 114 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3715/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 343 от 2.07.14 г. по гр. дело № 2733/13 г. на ІV г. о., Решение № 69 от 8.02.11 г. по гр. дело № 44/10 г., Решение 733 от 12.11.10 г. по гр. дело № 1274/09 г. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/ в хипотезата на чл. 59 ЗЗД подобрителят има право на помалката сума измежду сумата, с която сам се е обеднил /извършените разходи за и към момента на строителството/ и тази, с която собственикът се е обогатил /увеличената стойност на имота в резултат на извършената строителна дейност/.
Вземайки предвид показанията на свидетеля на ответницата –нейния баща Г., които съвпадат с тези на свидетелите на ищеца СГС намира за доказано, че в имота са били извършени твърдените от ищеца в исковата молба СМР (шпакловка стени и тавани, шкурене стени и тавани, направа на гипсокартон за скриване на тръби и за скрито осветление на тавани, мазилки на стени и под) и са извършени от разпитаните като свидетели А. и Н.-свидетеля Г. посочва именно тях като лица извършили тези дейности. Със свидетелите А. и Н. са сключени и представените с исковата молба договори за СМР, като двамата свидетели са потвърдили пред съда, че подписите в договорите (същите са им предявени в оригинал в ОСЗ) са техни.
Изпълнените на място СМР като количества и стойност (материали и труд) са установени от приетата СТОЕ на вещо лице Терзиев, която правилно е била кредитирана от СРС.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на ищеца в тази насока. Както е посочено и при насрочването на въззивното дело твърдения, че ремонтните дейности са извършвани на „две ръце“ са недопустимо въведени едва под формата на въпрос към вещото лице в третото съдебно заседание на СРС и са били преклудирани, а едва в жалбата вече се прави твърдениe за „три ръце“. Нови фактически твърдения след обявяване на доклада за окончателен от СРС са недопустими и недопускането на повторна експертиза за установяване на нови фактически твърдения –за броя на полаганите пластове (брой „ръце“) мазилки шпакловки и пр.- не съставлява процесуално нарушение. Впрочем вещото лице в ОСЗ е отговорило, че обикновено е достатъчно и еднократното (на „една ръка“) извършване на дейностите.
Фактически невярно е оплакването в жалбата, че на вещото лице е поставян въпрос данни от кои точно фирми е ползвало за определяне на средната пазарна стойност на СМР. Зададения въпрос е бил откъде вещото лице е взело данни за сравнения и за остойностяване на услугите и материалите. Вещото лице е посочило, че е ползвало „Справочник за цените в строителството“ и оферти от фирми в интернет 3 сайтове. Въпроси за това данни от кои конкретни фирми е ползвало не са му били поставяни, нито е правено оспорване от адвокат Спасова в тази насока-това се установява от съдебния протокол. Не е провеждано производство по чл. 151 ГПК.
Предвид горното СГС също кредитира експертизата.
Предвид липсата на други оплаквания в жалбата на ищеца и неоснователността на направените тази жалба е неоснователна.
По жалбата на ответника:
Тази жалба също е неоснователна. Оплакванията за разминаване в имената по разписките за платени суми са неоснователни. Видно от разписката от 26.04.2017г. на л. 11 в нея действително е посочено като получател лице с фамилно име З., а не с фамилия Н.. Посочените в разписката на л. 11 и в договора на л. 7-8 от делото собствено и бащино име (Т.Г.) и ЕГН обаче съвпадат с тези на свидетеля Н. (видно от съдебния протокол за ОСЗ на 30.05.2023г.) и същият в ОСЗ на 30.05.2023г. при предявяване на оригинала на договора и на разписката е посочил, че подписа от лявата страна на разписката ( „приел“) е неговия и подписа на „изпълнител“ на договора също е негов. Това сочи на допусната грешка относно фамилното име на получателя на сумата по разписката от 26.04.2017г., а не до извод, че се касае за друго лице, а не за св. Н.. Същото важи и за разписката от 28.03.2017г. на л. 12 от делото.
Техническа е и грешката допусната при изписване на ЕГН на ищеца във всичките приложени разписки (третата цифра е записана 1 вместо правилната 0), Че се касае за грешка е ясно, защото в структурата на единния граждански номер на лицата третата и четвъртата цифра указват месеца на раждане, а годината няма 15 месеца. В двата договора е посочено правилно ЕГН-то на ищеца. Отделно свидетелите са категорични кой им е възложил и платил работата – ищеца и само неточното записване на една цифра от ЕГН в разписките не сочи, че друго лице, а не ищеца е платило сумите.
Оспорването на договорите и на разписките за автентичност е оттеглено в последното ОСЗ изрично от адвокат С.. При това положение представената разписка като частен подписан документ е годно доказателство за установяване на плащането и е без значение дали има нарушение при допускане на свидетели, а такова и няма тъй като ограниченията по чл. 164 важат само между страните по дадена сделка, но не и по отношение трети лица (Решение № 164 от 20.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7672/2013 г., IV г. о., ГК; Свидетеля А. е потвърдил подписа си изрично пред СРС под разписките (стр. 7 от протокола за ОСЗ от 30.05.2023г). Действително по-рано е посочил, че не е подписвал разписки, но е нормално да не си спомня, че е подписал такава, а след като му е представен документа да се коригира.
Несъответствието между пазарните цени на материали и труд посочени в СТОЕ и договорените и платени от ищеца суми според представените от ищеца документи не е основание да не се кредитират показанията на свидетелите. Това, че размерът на 4 дължимото обезщетение (действителните разходи ако сумта им е по-малка от увяеличената стойност) според трайната съдебната практика се определя по пазарни цени, а не по договорени цени е относимо към определяне на действителното обогатяване/обедняване. Претенциите са уважени в доказания чрез експертиза размер.
Действително СРС не е обсъждал във връзка с периода на ремонта и възражението за давност писмени документи представени от ответницата в ОСЗ на 30.05.2023г. (второ поред). Но в отговора на исковата молба няма оспорване на твърденията в исковата молба относно периода на ремонта и подобно оспорване заявено по - късно е преклудирано, защото няма как на ответницата да е станало известно след срока за отговор на исковата молба, че ремонта е правен в друг период (2016г. според жалбата), а с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти (Т.4 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). Освен това видно от изявленията на адвокат С. от ОСЗ на 28.03.2023г. стр. 4 от протокола изр. последно се сочи, че тези доказателства (по-горе в протокола се за явява, че ще се представят такива) се отнасят до други части от ремонта-електрическа и др. Тоест не са във връзка с процесните СМР и не се искат с оглед възражения за периода на ремонта, каквито няма заявени и в това заседание-първо такова пред СРС. На него му е била дадена възможност в двуседмичен срок от заседанието да представи доказателства за плащане на материали за ремонт и СМР, извършени с личен труд от родители на ответника или самия ответник (стр. последна от протокола от 28.03.2023г.). Този срок не е спазен, документи се представят едва в ОСЗ на 30.05.2023г. и то с твърдение, че касаят осветителни тела, уреди, диван,водомер, врата, кухня- отново неотносими към процесните СМР и периода на ремонта.
По тяхното приемане СРС не се е произнесъл, но и в жалбата няма оплакване за процесуално нарушение по допускане и приемане на доказателствата в хода на делото пред СРС, а предвид настъпилата преклузия те не биха могли и да бъдат приети и от СГС даже да имаше оплакване и искане в тази насока в жалбата или ОСЗ.