Решение № 11463 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11463 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110146527 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на М. И. Б., ЕГН **********, срещу „И.Ф.” ООД, ЕИК *******, с която е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите по изпълнителен лист от 12.04.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 2427/2018 г. по описа на РС - Г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20197340400658 по описа на ЧСИ З.П. - В., рег. № 734 на КЧСИ, а именно: сумата 469,39 лв. - главница по сключен договор за потребителски кредит № 593434169 от 07.04.2016 г. с „П.Ф.Б.“ ООД, сумата 58,93 лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2016 г. до 03.06.2017 г., сумата 13 лв. – такса за оценка на досие за периода от 28.07.2016 г. до 03.06.2017 г., сумата 246,98 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 28.07.2016 г. до 03.06.2017 г., сумата 76,80 лв. – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 19.05.2017 г. до 05.12.2018 г. поради обстоятелството, че сумите са погасени по давност.

Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителен лист от 12.04.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 2427/2018 г. по описа на РС - Г., срещу него е образувано изпълнително дело № 20197340400658 по описа на ЧСИ З.П. - В., рег. № 734 на КЧСИ с взискател ответното дружество (като цесионер на вземанията по изпълнителния лист). Твърди, че на 20.08.2024 г. по изпълнителното дело е издадено запорно съобщение, като за периода от 12.04.2019 г. до 12.04.2024 г. не са извършвани изпълнителни действия от страна на ответника, годни да прекъснат 5-годишната погасителна давност, поради което вземанията са се погасили по давност. Счита, че изпълнителното дело се е перемирало преди 2024 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което всякакви изпълнителни действия, включително запори и 1 възбрани след настъпила перемпция, не прекъсват давността. Заявява, че няма суми, удържани по изпълнителното дело, както и че налагането за запори и насрочването на описи без реално да са постъпили суми по запорите, респективно да са извършени описите, не са годни изпълнителни действия, прекъсващи давността. С оглед изложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника „И.Ф.“ ООД.

Макар от ответника да не е подаден отговор на исковата молба и същият да не е изпратил представител в насроченото открито съдебно заседание, съдът не се произнася с неприсъствено решение поради липсата на искане в тази насока.

Съдът, с л е д като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е приет изпълнителен лист № 422/12.04.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 2427/2018 г. по описа на РС – Г., въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 10.12.2018 г., с която М. И. Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на „АСВ“ ЕАД, ЕИК ********, сумата 469,39 лв. – главница по сключен договор за потребителски кредит № 593434169 от 07.04.2016 г. с „П.Ф.Б.“ ООД, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 06.12.2018 г. до изплащане на вземането, сумата 58,93 лв. – договорна лихва за периода от 28.07.2016 г. до 03.06.2017 г., сумата 13 лв. – такса за оценка на досие за периода от 28.07.2016 г. до 03.06.2017 г., сумата 246,98 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ за периода от 28.07.2016 г. до 03.06.2017 г., сумата 76,80 лв. – обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 19.05.2017 г. до 05.12.2018 г., както и разноски за производството в размер на 25 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.

От приетото по делото копие от изпълнително дело № 20197340400658 по описа на ЧСИ Звезделина Парашкевова – В. с рег. № 734 на КЧСИ и район на действие - ОС - Г., се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба с вх. № 6021/18.06.2019 г. на „АСВ“ ЕАД против М. И. Б., за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист от 12.04.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 2427/2018 г. по описа на РС - Г., и изпълнителен лист от 17.05.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 2435/2018 г. по описа на РС - Г.. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за извършване на справка за наличие на банкови сметки и сейфове към БНБ и налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, извършване на справка от НАП за установяване на трудови правоотношения и данни за работодател и за налагане на запор на трудовото му възнаграждение при наличие на работодател, както и за извършване на справка от АГКК за наличие на имоти и земеделски земи.

Със запорно съобщение с изх. № 9034/10.07.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Ю.Б.“ АД, като с писмо с изх. № 1114/31141/17.07.2019 г. от банката са уведомили, че по сметката няма авоар и има предишно наложени запори.

Със запорно съобщение с изх. № 9032/10.07.2019 г. е наложен запор върху банковите 2 сметки на длъжника в „У.Б. АД, като с писмо с изх. № 0890-49-049422/16.07.2019 г. от банката са уведомили за налагане на запора, но че по сметката няма авоари.

Със запорно съобщение с изх. № 9030/10.07.2019 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „И.А.Б. АД, като с писмо с изх. № 105931/08.08.2019 г. от банката са уведомили за налагане на запора, но че по сметката има предходно наложени запори.

Със запорно съобщение с изх. № 9980/31.07.2019 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от „АПДП – индивидуална практика „Е.““ ЕООД, запорното съобщение е получено на 08.08.2019 г., като с писмо с вх. № 9303/02.09.2019 г. от дружеството са уведомили, че лицето е напуснало работа на 17.07.2019 г.

На 01.08.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, при отказ, удостоверен от връчител при ЧСИ.

С молба с вх. № 7944/29.10.2020 г. от взискателя „АСВ“ ЕАД е поискано извършването на справка за притежаваните от длъжника банкови сметки и при наличие на новооткрити банкови сметки и/или незапорирани сметки по делото, да бъде наложен запор върху тях.

С молба с вх. № 4174/28.03.2022 г. от взискателя „АСВ“ ЕАД е поискано извършването на опис на движими вещи, собственост на длъжника, като с постановление от същата дата ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 23.06.2022 г. от 11:30 часа.

С молба с вх. № 19845/04.12.2023 г. от взискателя „АСВ“ ЕАД е поискано извършването на опис на движимо имущество на длъжника.

С молба с вх. № 9024/13.05.2024 г. от „И.Ф.“ ООД, ответникът е уведомил, че е закупил вземанията с договор за прехвърляне на вземания от 14.02.2024 г. (представен с молбата, ведно с потвърждение за извършена цесия на вземания на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно в полза на цесионера за уведомяване на длъжниците за извършената цесия, уведомление до длъжника за извършената цесия), като е поискал на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател; да се извърши справка относно имущественото състояние на длъжника и при налична информация да бъдат наложени запор и възбрана с цел обезпечаване и събиране на вземането.

С постановление от същата дата ЧСИ е конституирал на основание чл. 429, ал. 1 ГПК молителя като взискател по изпълнителното дело и е наложил запор на вземанията на длъжника в „И.“ АД (със запорно съобщение с изх. № 12406/20.08.2024 г.) и в „П.“ АД (със запорно съобщение с изх. № 12407/20.08.2024 г., получено на 22.08.2024 г.).

С писмо с изх. № 08-64571/22.08.2024 г. от „П.“ АД, дружеството е признало вземането, като е посочено, че считано от 13.04.2021 г. всички платежни сметки на длъжника са запорирани по предходно наложени запори.

С писмо с изх. № 2024098724/23.08.2024 г. от „И.“ АД, дружеството е признало вземането, като е посочено, че по откритата микросметка на длъжника няма налични средства, има наложени предходни запори.

С молба с вх. № 486/13.01.2025 г. от длъжника е поискано прекратяване на 3 изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, което искане е оставено без уважение с постановление на ЧСИ от 13.01.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл. 439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от исковата защита - издадено срещу него изпълнително основание за процесните суми, което е влязло в сила, както и че след влизане в сила на изпълнителното основание е изтекъл законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице основания за спиране и/или прекъсване течението на давността по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

В случая ищецът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание (влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК), въз основа на което е издаден изпълнителен лист, при липса на данни вземанията, които твърди да са погасени по давност, да са вече погасени чрез друг погасителен способ - плащане (вкл. принудително изпълнение), прихващане, новация, опрощаване и пр., и при наличието на висящо изпълнително производство.

По предявения иск по чл. 439 ГПК на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след постановяване (приключване на съдебното дирене) на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2427/2018 г. по описа на РС – Г., въз основа на която е издаден процесният изпълнителен лист от 12.04.2019 г., по силата на който е образувано изпълнителното производство. На основание чл. 416 ГПК, във връзка с чл. 404, т. 1 ГПК, влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаването на изпълнителен лист.

Според ГПК (в сила от 01.03.2008 г.) заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения съдът намира, че разпоредбата на чл. 439, ал.

2 ГПК намира приложение и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда, какъвто е и процесният случай. Процесните вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и последиците й следва да бъдат 4 приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение. С влизане в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, поради което след влизането в сила на заповедта за изпълнение на разположение на длъжника са само исковете по реда на чл. 424 и чл. 439 ГПК, като в последния случай искът на длъжника може (процесуално допустимо е) да се основава само на факти, настъпили след влизането в сила на заповедта за изпълнение, но не и на такива, които той е могъл да релевира преди изтичането на преклузивния срок по чл.

414, ал. 2 ГПК. При всички хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва стабилитет на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.