Акт № 2162 от 06.11.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 2162

Шумен, 06.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - I Касационен състав, в съдебно заседание на втори ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН канд № 20267270600426 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Г. от [населено място], чрез адв.М. А. от АК Русе, против Решение № 172/15.05.2026г. на Районен съд – Шумен, постановено по АНД № 1568/2025г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 25-0869-001912 от 08.07.2025г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Шумен, с което на основание чл.175а ал.1, предл. трето от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1533,88 €(3000 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради постановяването му при неправилна преценка на събраните доказателства и необоснованост на фактическите изводи. Поддържа, че районният съд е кредитирал преимуществено показанията на полицейските служители, без да съобрази показанията на свидетелите А. и И.. Оспорва извода за преднамерено приплъзване на автомобила, като се позовава на заключението на съдебно-автотехническата експертиза, според което процесният автомобил е със задвижване на четирите колела и следва да оставя различна следова картина от тази, установена на снимковия материал. Излага възражения относно неотчитането на метеорологичните условия, липсата на видеозаписи от мястото на нарушението, които не са били събрани от административно-наказващия орган и несъответствието между посочения в наказателното постановление час на нарушението и установения от свидетелските показания. Моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В открито съдебно заседание касаторът се явява лично и с адв. М. А., която поддържа касационната жалба. Сочи, че районният съд е тълкувал неправилно заключението на съдебно-автотехническата експертиза и е дал необосновано предимство на показанията на полицейските служители. Поддържа, че следите, заснети на паркинга, не съответстват на следите, които би оставил автомобил със задвижване 4х4, какъвто е процесният. Оспорва и извода на районния съд за заинтересованост на свидетелите А. и И., като уточнява, че същите са състуденти на касатора. Излага доводи за съществено нарушение на правото на защита поради неправилно посочения час на нарушението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба– Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Шумен, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че нарушението е установено по категоричен начин от непосредствените възприятия на полицейските служители, чиито показания не се опровергават от експертното заключение. Счита, че различията в показанията на свидетелите не разколебават доказаността на деянието, а несъответствието в посочения час на нарушението не представлява съществено процесуално нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд– Шумен е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно постановление № 25-0869-001912 от 08.07.2025г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР– Шумен, с което на основание чл.175а ал.1 предл. трето от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1533,88€ (3000 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

За да се произнесе по спора, районният съд е установил от фактическа страна следното:

На 24.05.2025г. жалбоподателят Д. К. Г., заедно със свои познати, сред които свидетелите Х.А. и Е.И., посетил Природен парк „Шуменско плато“. Жалбоподателят управлявал лек автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], който паркирал пред Астрономическа обсерватория- Шумен и Информационен център.

По същото време свидетелите [населено място] и А.В., служители на РУ– Шумен, изпълнявали служебните си задължения в района на паметник „1300 години България“ във връзка с провежданите абитуриентски балове. Малко преди 19:00 часа чули шум от форсиране на автомобилен двигател и се насочили със служебния автомобил към паркинга пред Информационния център. При приближаването си възприели лек автомобил [Марка], бял на цвят, който извършвал последователни въртеливи движения, приплъзвайки се в средната част на паркинга и променяйки посоката си на движение. След подаден сигнал автомобилът преустановил движението си, като при извършената проверка било констатирано, че същият се управлява от жалбоподателя, а в автомобила се намира пътник- св.И.. На мястото бил изпратен екип на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР– Шумен, които служители били разпитани в хода на въззивното производство. При извършения оглед на паркинга били констатирани следи от автомобилни гуми върху асфалтовата настилка, които били заснети със служебен таблет. Съставен бил АУАН серия GA № 4062167 за извършено от касатора нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, въз основа на който било издадено процесното наказателно постановление.

За изясняване на фактическата обстановка районният съд провел задълбочено съдебно следствие, като разпитал полицейските служители, непосредствено възприели поведението на водача, служителите, извършили проверката и съставили акта, както и свидетелите, посочени от жалбоподателя. Изискани били справки относно метеорологичните условия към датата и часа на нарушението, както и информация относно наличието на видеозаписи от Астрономическата обсерватория и използваните от полицейските служители боди камери. Установено било, че такива записи не се съхраняват и не могат да бъдат приобщени към доказателствения материал.

По делото била назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза, която изследвала техническите характеристики на процесния автомобил, възможността за извършване на контролирано странично приплъзване при наличие на система за задвижване на четирите колела и произхода на следите от автомобилни гуми, отразени на представения снимков материал.

Въз основа на събраните доказателства районният съд приел, че жалбоподателят е използвал път, отворен за обществено ползване, за други цели, различни от неговото предназначение за превоз на хора и товари, като е извършвал преднамерени маневри с приплъзване на автомобила, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл.218 ал.2 от АПК касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. Същото е постановено от компетентен съд, в законен състав и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване наказателно постановление. В хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал относимите доказателства, обсъдил е подробно свидетелските показания и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, като е изложил мотиви относно тяхната доказателствена стойност. Извършена е цялостна преценка на доказателствения материал, включително на доказателствата, ангажирани от жалбоподателя в подкрепа на защитната му теза. Настоящият съдебен състав споделя фактическите и правните изводи на районния съд относно доказаността на извършеното нарушение, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Касационната инстанция споделя изводите на районния съд за липса на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, доколкото същите съдържат всички законоустановени реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а нарушението е описано достатъчно ясно, точно и конкретно, така че касаторът е разбрал какво административно нарушение му е вменено и е могъл пълноценно да организира и упражни правото си на защита.

Неоснователно е възражението на касатора за неправилна оценка на заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Действително, според заключението на вещото лице наличието на активирани системи за стабилност при процесния автомобил със задвижване xDrive прави трудно осъществяването на продължително контролирано странично приплъзване и последователни кръгови движения, но не го изключва като техническа възможност. Вещото лице е посочило, че реализирането на подобни маневри зависи и от индивидуалните възможности и уменията на водача. По отношение на следите от автомобилни гуми, заснети от полицейските служители на мястото на нарушението, експертизата не дава категоричен отговор дали всички те са оставени от едно и също моторно превозно средство, нито дали сред тях се намират следи от процесния автомобил. Вещото лице е констатирало различия в цвета, ширината и очертанията на следите, като е посочило, че липсата на измервания на място не позволява еднозначното им идентифициране. Следователно заключението на експертизата не установява по категоричен начин, че заснетите следи не могат да бъдат оставени от автомобила на касатора, както се поддържа в касационната жалба. Същевременно то не доказва и че всички заснети следи произхождат от този автомобил. В този смисъл експертизата не допринася съществено за изясняване на фактическата обстановка относно конкретния произход на следите, заснети от полицейските служители. Съдът намира за необходимо да подчертае, че предмет на доказване по настоящото производство е поведението на водача при управление на моторното превозно средство, а не установяването на произхода на отделните следи върху асфалтовата настилка. Доказването на нарушението не е обусловено от задължително установяване на съответствие между заснетите следи и техническите характеристики на автомобила, когато извършените от водача действия са били възприети непосредствено от свидетели очевидци.

В случая именно показанията на свидетелите [населено място] и А.В. представляват основното доказателство за начина на управление на автомобила, понеже двамата свидетели лично са възприели първоначално силен звук от двигател, впоследствие и последователните въртеливи движения на автомобила, съпроводени с форсиране на двигателя и приплъзване на гумите. Показанията им са последователни и взаимно се допълват относно съществените обстоятелства, характеризиращи нарушението. Свидетелят Д. е посочил, че автомобилът се е завъртял три или четири пъти обратно на часовниковата стрелка, като е продължавал да се върти на едно място и да променя посоката си на движение. Свидетелят В. също е възприел многократни завъртания, съпроводени с подаване на газ и приплъзване на гумите, като е описал движението на автомобила в различни посоки в средната част на паркинга. Показанията на тези свидетели следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са основани на непосредствени възприятия и не се установяват обстоятелства, които да поставят под съмнение тяхната достоверност. Различията в отделни подробности относно броя на завъртанията и точната траектория на движение не засягат съществените факти относно характера на извършените маневри.

При преценката на доказателствата значение имат и показанията на свидетеля Е. И., който се е намирал в автомобила на касатора по време на процесните събития. Макар свидетелят да поддържа тезата, че водачът не е извършвал преднамерен дрифт, същият потвърждава, че автомобилът е потеглил рязко назад със силно подаване на газ, при което гумите са присвирили, автомобилът отишъл директно назад, а после наляво, след което бил овладян и спрян от касатора. Свидетелят обяснява това поведение с по- рязкото подаване на газ, липсата на опит на водача и състоянието на пътната настилка. Следователно показанията на св.И. частично съвпадат с показанията на полицейските служители относно наличието на шум от автомобила, рязко подаване на газ и приплъзване на гумите. Различието се отнася до продължителността и характера на извършените маневри, както и до обстоятелството дали приплъзването е било преднамерено. Съдът намира, че тези различия не опровергават непосредствените възприятия на свидетелите служители на РУ Шумен, които са наблюдавали автомобила да извършва последователни въртеливи движения. Настоящата инстанция намира, че правилно показанията на св.И. са били кредитирани от въззивния съд в частта, в която потвърждават обективно осъществените действия, но не и относно извода, че поведението на водача се е изчерпвало с еднократно потегляне назад.