Решение № 506 от 30.06.2023, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Видин, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Полина П. Каменова като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20211320101387 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с която против В. Б. М. с ЕГН ********** от гр. Видин, ул. Б.№ * са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за кредит № CREX-15984141, сключен на 15.05.2018 г. Договорът е сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 24 месеца, обхващащ периода от сключване на договора до 20.05.2020 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера на оставащата главница.

Сочи се, че след сключване на договора сумата за закупуване на стоки е била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнение на задължението на кредитора да предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 24 месечните погасителни вноски всяка в размер на 179.62 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е 1 определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на плащанията.

Излага се, че месечните погасителни вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща печалбата на кредитора /чл. 2/. Надбавката /възнаградителна лихва/ се формира съобразно приложимите по договора ГЛП и ГПР. ГЛП е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показва действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР е общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включват всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на кредита. Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Поддържа се, че на основание чл. 2, във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква задължението да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 179.62 лева, като в чл. 3 от договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата.

Твърди се, че на основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.

Сочи се, че обезщетението за забава е равно на ОЛП, обявен от БНБ, в сила от 01 януари, съответно от 01 юли на текущата година плюс 10 %. Лихвените проценти в сила от 01 януари на текущата година са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 01 юли са приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Излага се, че ответницата е преустановила редовното обслужване на стоковия потребителски кредит на 20.02.2019 г., към която дата са били заплатени 8 броя погасителни вноски.

Поддържа се, че на основание чл. 3 от договора, вземането на ищеца става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е 20.03.2019 г., от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, като се твърди, че на длъжника е изпратено уведомление на 12.08.2019 г.

Твърди се от ищеца, че от него е подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 418/2020 г. по описа на Районен съд – Видин, по което е издадена 2 заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество вземане по договор CREX15984141 в размер на: 2357.04 лева – главница, 208.38 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.03.2019 г. до 11.02.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ, в случай, че предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита, се предявяват осъдителни искове за горепосочените суми с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото особен представител. Оспорва основателността на исковете. Въведени са възражения за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията, както и възражения за неравностойни клаузи.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 418/2020 г. по описа на Районен съд – Видин.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 418/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, по което на 11.03.2020 г., срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 330РЗ/11.03.2020 г. за сумите от: 2357.04 лева - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит с номер CREX-15984141 от 15.05.2018 г., сключен между страните, 208.38 лева - мораторна лихва за периода от 20.03.2019 г. до 11.02.2020 г. и законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда 21.02.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумите 51.31 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 418/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия установителен иск.

От представения по делото препис на Договор за потребителски кредит CREX15984141, е видно, че на 15.05.2018 год. „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД като кредитор е отпуснало паричен кредит на ответника като кредитополучател в размер на 3229.13 лева. В договора е посочено, че кредитът е отпуснат за закупуване на матрак, модул 3 и спален комплект на обща стойност 2709.00 лева, с включена застрахователна премия от 520.13 лева. Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.05.2020 г. да погаси заема на 24 месечни вноски, всяка по 179.62 лева, които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, възнаградителната лихва и застраховката по кредита. В договора с подписа си ответникът е удостоверил получаването и в частност плащането на сумата.

От представеният в заповедното производстдво Сертификат за застраховка „Закрила на плащанията Плюс“ № CREX-15984141 е видно, че ответницата е подписала същия, като се е съгласила със заплащането на застрахователната премия. Представен е и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, подписан от ответницата, също така и фактура № 0000009434 от 15.05.2018 г., издадена от М - ****“ ООД, подписана от ответницата за сумата от 2709.00 лева за спалня, рамка и матрак.

Ищецът сочи в исковата молба, че ответницата е погасила осем вноски по кредита до 20.02.2019 г., когато е преустановила редовното му обслужване, като това обстоятелство не се оспорва от ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.

Предмет на делото е сключен между страните договор за потребителски кредит CREX – 15984141 от 15.05.2018 г. Договорът е подписан от ответника, като същият не е оспорен в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно погасителния план, за кредитополучателя възниква задължението да заплаща 24 месечни погасителни вноски, в размер на 179.62 лева.

Ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на 20.02.2019 г.

При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него.

От събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответника. Последният обаче не е изпълнил поетото насрещно задължение да погасява в уговорения срок месечните вноски по кредита.

Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответника не се ангажираха и поради това съдът приема, че същият е неизправна страна по договора.

Във връзка с направените възражения настоящия състав приема следното: договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва страните и не е недействителен.

Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП, като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка между страните /обективиран е индивидуален погасителен план с посочени размер, брой, периодичност на погасителните 4 вноски, падеж и т.н./, поради което чл. 146 от ЗЗП е неприложим.

Към момента на сключване на процесния договор – 15.05.2018 г., е била приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.

Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за възнаградителна лихва са служели общо установените нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е послабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 29.00 % и ГПР - 33.19 %, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал. 4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода.