Решение № 1531 от 10.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1531 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20245330203350 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № 1100121235, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на К. А. К. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

С жалбата се оспорват изложените в електронния фиш (ЕФ) обстоятелства и се пледира за неговата отмяна. Излагат се твърдения за незаконосъобразност на електронния фиш, свързани с вида на устройството, с което е установено нарушението, неправилно посочване вида на процесното МПС и липсата на данни за териториалната структура на МВР, издала обжалвания санкционен акт. Излага се становище за маловажност на случая. Възразява се още срещу настъпването на давността за преследване на санкционираното лице. В допълнително депозирана до съда молба, жалбоподателят поддържа жалбата и направеното с нея искане.

Въззиваемата страна изпраща за съдебно заседание процесуален представител, който поддържа законосъобразността на обжалвания акт и изложените съображения в съпроводителното административната преписка писмо. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в предвидения срок съобразно отразената дата на получаване на електронния фиш в разписката, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се 1 явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Товарен автомобил марка „Пежо“, модел „***“ с рег. № **** и обща технически допустима максимална маса 2335 кг, брой оси 2, категория ЕВРО 2, бил собственост на жалбоподателя К. А. К..

На 08.07.2020 г. в 13:32 ч. в община Марица, на път А-1 км. 118+599, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), било установено движение на същото превозно средство - товарен автомобил марка „Пежо“, модел „***“ с рег. № ****, като за МПС не била заплатена пътна такса по чл. 10 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. За същото Електронната система за събиране на пътни такси създала доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено - няма валидна винетка.

Установеното нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е с № A9FC46455D820924E053011F160A15FE и е издаден на жалбоподателя електронен фиш № 1100121235, като е наложена глоба в размер на 300 лв. на собственика на МПС. В него е посочено, че собственика на МПС дължи заплащането на съответната такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП съобразно категорията на притежаваното/ползвано ППС в размер на 10 лв., правото на лицето да се освободи от санкцията чрез заплащане в 14дневен срок на компесаторна такса в размер на 70 лв., след което електронният фиш ще бъде анулиран, а задължение ще се счита за изпълнено, правото да се обжалва – в какъв срок и пред кой орган, както и законовата разпоредба, по силата на която може да се анулира.

Нарушението е установено с устройство № 20052, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-1 км 118+599.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – електронен фиш, известие за доставяне, доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и приложени към него 3 броя изготвени статични изображения във вид на снимков материал № 3d8bb3 и № 61c2a5, справка за нарушение и нарушител с лични данни и данни на МПС, протокол № 24400/20 от 16.01.2020 г. на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), ведно със Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. и образец на електронен фиш, справки от системата на БГ ТОЛ, Разрешение за строеж № РС57/14.06.2019 г., ведно с Приложение № 1.

Собствеността върху товарния автомобил и използването му не се оспорва от жалбоподателя и въззиваемата страна, доколкото последното е изрично отбелязано в узнатия, съгласно изявлението на жалбоподателя, от него електронен фиш.

Относно приложението на процесуалните правила:

С оглед изложеното, съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, издал го.

При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание, нито са ограничени правата на жалбоподателя.

Електронният фиш е издаден при спазване на императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава 2 право на защита на жалбоподателя, като съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение, нито е ограничено правото му да направи и писмени възражения по него. Електронният фиш съдържа данни за мястото – в община Марица, на път А-1 км. 118+599, с посока намаляващ километър; датата -08.07.2020 г.; точния час на извършване на нарушението - в 13:32 ч.; регистрационния номер на пътното превозно средство - рег. № ****; собственика или вписания ползвател - К. А.

К.; описание на нарушението – при движение на път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не била заплатена пътна такса по чл. 10 от ЗП, според категорията на пътното превозно средство; нарушените разпоредби - чл. 139, ал. 5 и ал. 6 вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДвП; възможността за заплащане на таксата по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата; размера на глобата – 300 лв.; срока и начините за доброволното й заплащане – 14-дневен срок от получаване на електронен фиш по банков път на посочената в ЕФ банкова сметка. Посочено е още възможността за анулиране на електронния фиш при условията на чл. 189ж, ал. 3 от ЗДвП и в случаите по чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, както и възможността за неговото обжалване в 14-дневен срок пред Районен съд – Пловдив, чрез АПИ. В този смисъл необосновани са твърденията в жалбата и допълнителната молба от жалбоподателя за нарушение на законовите изисквания за задължителното съдържание на електронния фиш, още повече че реквизитите му за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата са предвидени в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, а не както се твърди от нарушителя в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Доколкото Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройство осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, то издадения срещу жалбоподателя електронен фиш не следва да съдържа като реквизит териториалната структура на МВР, каквито твърдения са наведени в жалбата.

От правна страна съдът намира следното:

След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че от обективна и субективна страна се установява извършеното нарушение и авторството на деянието, доколкото собственика на МПС не е посочил друго лице, управлявало го.

Въпреки това съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна поради изтекла давност за преследване на лицето.

С тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности – давност за преследване, след изтичането на която се погасява възможността на компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, и давност за изпълнение на наложено наказание, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от 3 извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите, които нямат изрична уредба в административнонаказателния процес (чл. 11 от ЗАНН), следва че нормите на давността уредени в НК ще намерят съответно приложение и в административнонаказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.

В цитираното постановление се прие още, че пример за такова субсидиарно приложение е института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 вр. чл.

80, ал. 1, т. 5 от НК. С това обаче далеч не се изчерпват случаите, когато разпоредбите на давността уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение.

Трайно установено положение е, че погасителната давност ограничава във времево отношение възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дадено лице. Погасителната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 от НК, и тече до реализиране на наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.

Погасителната давност бива два вида: обикновена и абсолютна. Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 от НК. Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 от НК.

В чл. 34 от ЗАНН са изрично регламентирани две действия, които прекъсват обикновената погасителна давност - издаването на АУАН и издаването на НП.

Предвидени са и специални давностни срокове за извършване на тези конкретни действия – тримесечен, съответно едногодишен за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. С издаването на АУАН и НП обаче не се изчерпват необходимите действия на държавата по реализиране на административно наказателната отговорност на дееца. След издаването на НП същото следва да бъде връчено на наказаното лице, като предпоставка за влизането му в сила. Доколкото електронният фиш подлежи на обжалване като НП и може да влезе в сила, след което му се придава значението на влязло в сила НП, то следва спрямо него да се приложат и разпоредбите касаещи наказателните постановления. Тъй като за действието по връчване на електронните фишове в ЗАНН и ЗДвП не е предвиден специален давностен срок, то следва субсидиарно да се приложи чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и да се приеме, че за връчване на електронния фиш тече обикновена погасителна давност в размер на 3 години.