Решение № 148 от 17.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Велико Търново, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЛАДЕН ДИМИТРОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МЛАДЕН ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20264110200146 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид :

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от “СВИКОМ“ЕООД, с ЕИК119020060, с процесуален представител адвокат Р. Т., обжалва електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505228848, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Излага доводи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Прави възражение за изтекъл срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, представлявана от процесуален представител ю.к. Деян Михайлов, представя писмено становище, в което оспорва доводите на жалбоподателя. Претендира заплащане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатски хонорар.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено :

1

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506335331 на „СВИКОМ“ ЕООД, ЕИК 119020060, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв. Индустриален, за това, че на 12.05.2024г., в 12:56 часа, е установено нарушение № FB80551E73F4462CE053011F160A0EB2, С ППС – товарен автомобил

„ИВЕКО“ модел „АД 190Т“, с рег.№ ВТ8099КН, с технически допустима максимална маса 20000, брои оси 2, екологична категория, ЕВРО 6С. без ремарке, в община Велико Търново, за движение по път 55 км 5+140, с посока нарастваш километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената.

Нарушението е установено с устройство № 20981, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път 55, км 5+140.

Установеното е квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДв.П, поради което на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДв.П, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

Указано е задължението за заплащане на такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП, в размер на 450,00 лева, както и възможността при заплащане на таксата да бъде освободено дружеството от административнонаказателна отговорност.

Видно от снимковия материал, приложен към електронен фиш и доказателствения запис от електронната система на 12.05.2023г., в 12: 56 : 14 часа, е заснет автомобил, с рег.№ВТ8099КН.

От приложеното по делото извлечение от компютърната система – „история на обработка“ е видно, че данните за нарушението са постъпили на 12.05.2023г., а електронният фиш е издаден чрез полагането на електронен подпис на 04.08.2023г. Връчен е на 06.01.2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е основателна.

2

Съдът намира за неоснователно направеното възражение за изтекла давност по чл.34 от ЗАНН. Според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, по т. д. № 1/2013 г., електронният фиш се приравнява едновременно към акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателно постановление. В случая установяването на административното нарушение и неговото санкциониране чрез издаването на електронен фиш, представлява особено производство, уредено в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), който се явява специален по отношение на ЗАНН. Същият обаче не предвижда различни от ЗАНН давностни срокове за започване и приключване на производството. Така началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и според наложилата се съдебна практика има същото правно значение. В конкретната хипотеза нарушението е заснето на 12.05.2023г., а електронният фиш е издаден на 04.08.2023г., с което са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Налице е обаче друго грубо процесуално нарушение, което опорочава изначално производството и издадения електронен фиш.

Разпоредбата на чл.189ж от ЗДП е специална по отношение на разпоредбите на общия административнонаказателен процес и предвижда особен ред за санкциониране за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДв.П, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДв.П.

Нормата на чл.189ж от ЗДП, в редакцията й към момента на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г./, изрично и лимитивно определя случаите, в които е приложим редът за санкциониране, чрез издаване на електронен фиш – само в хипотезата на нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДв.П – за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата. Цитираният състав на нарушение предвижда само възможност за налагане на санкция - глоба в размер 300 лв.

Според съда, по отношение на останалите състави на административни нарушения, в които попада и процесната хипотеза на чл.179, ал.3б от ЗДв.П, е бил приложим само общият ред за установяване и 3 санкциониране чрез АУАН и НП – по аргумент от чл.189е, ал.1 от ЗДв.П.

Подходът на законодателя към този момент е бил неслучаен, а цели облекчен ред за санкциониране на нарушения, за които се предвижда сравнително по-лека санкция.

Изричното посочване, че приложимостта е само за нарушения на чл.179, ал.3 от ЗДв.П, не може да се преодолее с разширително тълкуване, предвид посочената възможност в нормата на чл.189ж от ЗДв.П за налагане на имуществена санкция, каквато възможност по чл.179, ал.3 от ЗДвП не е съществувала.

Едва с последващата редакция на нормата се предвиди възможност за санкциониране с електронен фиш при нарушение по чл. 177, ал. 3, т. 1, чл. 179, ал. 3 – 3б от този закон и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /в сила от 13.02.2024 г., ДВ бр. 13 от 2024 г./, което подкрепя извода, че не е съществувала възможност за издаването на електронен фиш за това нарушение, при липса на изрична норма за това към момента на съставянето му.

Констатираният процесуален порок е съществен, препятства възможността за преценка по същество и не може да се санира от последващата редакция на закона, която за жалбоподателя се явява понеблагоприятна.

С оглед на изложеното съдът намира, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да се отмени.

По отношение искането по разноските, по делото не са приложени доказателства за заплатено възнаграждение, а само пълномощно, поради което същото се явява неоснователно.

Воден от горното и на осн. чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506335331, с който на „СВИКОМ“ ЕООД, ЕИК 119020060, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, кв.

4

Индустриален, за това, че на 12.05.2024г., в 12:56 часа, е установено нарушение № FB80551E73F4462CE053011F160A0EB2, С ППС – товарен автомобил „ИВЕКО“ модел „АД 190Т“, с рег.№ ВТ8099КН, с технически допустима максимална маса 20000, брои оси 2, екологична категория, ЕВРО 6С. без ремарке, Ввобщина Велико Търново, за движение по път 55 км 5+140, с посока нарастваш километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС, частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10. ал. 1. т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената - в нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДв.П, на осн. чл. 179, ал. 3б от ЗДв.П, е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лв.

Оставя без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок съобщението на страните пред Вeликотърновския административен съд. от

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5