Решение № 73 от 03.04.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Добрич, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка Кирчева при участието на секретаря Ирена Р. Иванова като разгледа докладваното от Минка Кирчева Административно наказателно дело № 20243230201046 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. С. П., ЕГН: **********, чрез адв. Я. П.

ДАК / редовно упълномощен процесуален представител / срещу НП № 241717-000712, издадено на 27.06.2024г. от Началник Сектор в ОДМВР гр.

Добрич, Първо РУ гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.

6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 20лв. Моли се за отмЯ. на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения при образуване на административнонаказателното производство и несъставомерност на вмененото административно нарушение от обективна страна. Отправя се искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание редовно упълномощеният процесуален представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

АНО редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище / л. 8 / моли НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и обосновано и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен материал, доводите и становищата на страните, Добричкият районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

1

Жалбата е допустима, като подадена на 09.09.2024г. от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването /на 26.08.2024г. – л. 23 / на оспорваното наказателно постановление.

Независимо от основанията, посочени от въззивника съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на двама свидетели – свидетели при съставяне на АУАН, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.

От фактическа страна:

При изпълнение на служебните си задължения, на 27.02.2024г. св. Д. П. / полицейски служител в Първо РУ гр. Добрич / констатирал паркиран л.а. „ **„ с рег. № *** в гр. Добрич по ул. „ Даме Груев „, посока ул. „ Отец Паисий „, в зоната на действие на пътен знак „ В 28 „ – „ Забранено паркирането“. На основание чл. 186, ал. 3 от ЗДвП, съставил на А. С. П. / собственик на автомобила/ Глоба с фиш, серия Т № 162587, с който за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП наложил глоба в размер на 20лв. На 28.02.2024г. жалбоподателят депозирал Възражение срещу съставения фиш. На 05.03.2024г. било издадено Уведомление от Началника на Първо РУ гр. Добрич, адресирано до жалбоподателя, че съставеният фиш е съставомерен, като при желание може да се възползва от възможността да потърси правата си по общия исков ред пред РС Добрич / л. 12 /. На 25.03.2024г. депозирал Жалба срещу съставения фиш в ДРС. С Определение № 292/30.04.2024г., постановено по н.а.х.д. № 350/2024г. по описа на ДРС съдебното производство по делото било прекратено, а преписката изпратена на компетентния контролен орган при Първо РУ гр. Добрич за довършване на производството по чл. 186, ал. 2 от ЗДвП във връзка с подаденото възражение от жалбоподателя.

Н а 14.06.2024г. св. П., в присъствието на жалбоподателя и свидетелите М. З. И. и И. Д. С. образувал процесното административнонаказателно производство, като съставил АУАН бл. № 215600. Вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, извършено на 27.02.2024г. в гр. Добрич по ул. „ Даме Груев „, в посока ул. „ Отец Паисий “ пред № 11, изразяващо се в паркиране на л.а. с рег. № *** в зоната на действие на пътен знак „ В 28 „. АУАН бил надлежно връчен на жалбоподателя, който в графа „ възражения „ посочил, че възразява.

Въз основа на така съставения АУАН, на 27.06.2024г. Началникът на Сектор в ОДМВР гр. Добрич, Първо РУ гр. Добрич издал процесното НП № 24-1717-000712, в обстоятелствената част на което възприел описаната в акта фактическа обстановка. С НП за вмененото нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, 2 на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 20лв.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитани в качеството на свидетели, актосъставителят Д. П. потвърждава констатациите в АУАН, а М. И. и И. С. и законосъобразното му съставяне в присъствие на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията им, като обективни и непротиворечиви на приложените по делото и изцяло кредитирани писмени доказателства и доказателствени средства. Посредством приобщената към доказателствения материал по делото справка от Община гр. Добрич, ведно със Схема с разположението на пътните знаци по ул. „ Даме Груев „ се установява, че на пресечката на ул. „ Отец Паисий „ с ул. „ Даме Груев „ са поставени знаци „ Б2 „, посока ул. „ Отец Паисий „, В 27 и Ж13, посока център; по ул. „ Даме Груев „, посока ул. „ Отец Паисий „, пред НОИ е поставен знак В 28 „ Забранено е паркирането „, а на входа към паркинга на „ Български пощи „ – знак В 1 „ Забранено е влизането на ППС. Посредством показанията на св. Д. П. се установява, че процесния лек автомобил е бил паркиран в дясната част на пътното платно на ул. „ Даме Груев „ по посока на движението, с насочена предна част към ул. „ Отец Паисий „.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: заверени за вярност копия от: Уведомление от Първо РУ гр. Добрич; Глоба с фиш Серия Т №162587/27.02.2024 г.; Възражение и Жалба от А. П.; Определение № 292/30.04.2024г. по н.а.х.д. № 350/2024г. по описа на ДРС, НП № 24-1717-000712, издадено на 27.06.2024г. от Началник Сектор в ОДМВР гр. Добрич, Първо РУ гр. Добрич, копия от Заповед №812з1632/02.12.2021г. на МВР, Заповед №357з-172/21.01.2022г. на Директора на ОДМВР гр. Добрич и приложените в оригинал: АУАН, бл. № 215600 от 14.06.2024г., и справка от Община гр. Добрич, ведно със схема с разположението на пътните знаци по ул. „ Даме Груев „ към 27.02.2024г.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци. Не се спори между страните, че жалбоподателят е годен субект на вмененото му административно нарушение, при липса на изрична декларация в тази насока / Решение от 27.07.2022г. по к.а.н.д. № 253/2022г. по описа на АдмС – Добрич /. По безспорен начин се установи, че процесния л.а. с рег. № ***е бил паркиран неправилно, в зоната на действие на пътен знак В 28 „ Забранено е паркирането „, за което нарушение в чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е императивно регламентирано налагането на наказание глоба в размер на 20лв.

При образуване обаче на административнонаказателното производство и при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмЯ.та на НП и изразяващо 3 се в следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН предвижда две хипотези, при които не следва да се образува административнонаказателно производство, а ако такова е образувано, то същото следва да се прекрати, тъй като се касае за давностни срокове, а именно: нарушителят е открит /известен е/ и не е съставен акт в течение на три месеца от установяването му /откриването му/ или е изтекла една година от извършване на нарушението, в общия случай по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Двете хипотези са алтернативни, тоест достатъчно е дори едната от тях да е налице, за да се погаси правото да се търси отговорност, респективно да се образува административнонаказателно производство. Касае се за давностен срок, пропускането на който погасява възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност.

Когато актът е съставен преди изтичане на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане тримесечния срок от откриване на нарушителя, е налице процесуално нарушение.

Съставяне на акт за установяване на нарушение извън посочения тримесечен срок от откриване на нарушителя, респективно – издаването на НП въз основа на така съставен акт означава неоснователно административнонаказателно преследване спрямо лицето, посочено като нарушител, без значение дали то е физическо или юридическо лице.

В процесния случай нарушението е установено на 27.02.2024 г., а АУАН е съставен на 14.06.2024 г. Актът е съставен в рамките на едногодишния срок от извършване на нарушението, но след изтичане на тримесечния срок от откриване на нарушителя. Тримесечният срок от откриване на нарушителя по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е давностен и не съществува законова възможност след изтичането му да бъде образувано административнонаказателно производство. В настоящия случай е налице съществено процесуално нарушение, водещо до отмЯ. на наказателното постановление. Т. е. актът е съставен след изтичане на установения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, давностен срок. Посочената разпоредба, както отбелязва и ТР № 48 от 1981 г. на ОСНК на ВС съдържа два давностни срока, които не се конкурират помежду си, а се прилагат едновременно, като изтичането, на който и да е от тях е основание да не се започва административнонаказателно производство. Приложим към настоящия случай е тримесечния срок от откриване на нарушителя, който не е бил взет предвид при съставянето на АУАН.

Предвид гореизложеното съдът приема, че в административнонаказателното производство е допуснато съществено 4 нарушение на процесуалните правила, поради което и на основание чл. 63, ал.

3, т. 2 от ЗАНН обжалваното НП следва да се отмени.

С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, и изразеното в становището на АНО / л. 8 / възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото приема, че следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер на 400 / четиристотин /лв. / л. 20 и л. 19 /. Действително съдебното производство е продължило повече от две съдебни заседание - в точност три, но процесуалният представител на жалбоподателя не се е явил в третото съдебно заседание, поради което и съдът приема, че разпоредбата на чл. 14, ал.

2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима. За разликата до претендираната сума от 750лв., искането следва да се остави без уважение, като неоснователно.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 24-1717-000712, издадено на 27.06.2024г. от Началник Сектор в ОДМВР гр. Добрич, Първо РУ гр. Добрич, с което на А. С. П., ЕГН:

********** за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 2, т.

1 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба „ в размер на 20лв.

ОСЪЖДА ОДМВР гр. Добрич да заплати на А. С. П., ЕГН: ********** сумата от 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение, като отхвърля искането до претендираната сума от 750лв., като неоснователно.