Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 8280 от 02.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50324/2022
Вид
Определение № 8280
Подписан
02.03.2023
В сила
20.08.2026
Състав
София Икономова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.104 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.104, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8280 гр. София, 02.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20221110150324 по описа за 2022 година

Предявен е иск от И. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„Д-р ПБ“ № 3, партер, насочен срещу В. Я. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ГУ“ № 31, ет.1 и „ФСМ“ ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.ХА, ул.“ДХ“ № 2, партер, представлявано от ГСК, за признаване за установено по отношение на ответниците несъществуването на парично вземане в тяхна полза спрямо ищеца в размер на 21 325.03 лева, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20228510401533 по описа на ЧСИ МП, peг. № 851 от КЧСИ, поради погасяването му по силата на адресирано до ответника-цесионер и получено от последния изявление за прихващане.

Претендира се присъждане на извършените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между Венета Я. Т., в качеството й на цедент и "ФСМ" ЕООД, в качеството му на цесионер, на 07.02.2022 г. е сключен договор за прехвърляне на притежаваното от В. Я. Т. вземане срещу ищеца. Според последния той не е уведомен за цесията по реда на чл. 99 ал. 3 от Закона за задълженията и договорите.

Въпреки това, въз основа на посочения договор за цесия ответникът "ФСМ" ЕООД, е образувал при ЧСИ МП, peг. № 851 от КЧСИ изпълнително дело № 1533/2022 г., което и към настоящия момент е висящо, и по което се иска да бъде събрана сума в размер на 21 325.03 лева, предмет на договора за цесия.

В същото време се сочи, че В. Т. е длъжник в правоотношенията си с ищеца, тъй като по силата на два броя изпълнителни листове, а именно изпълнителен лист от дата 10.06.2020 г., издаден от Софийски апелативен съд и изпълнителен лист от дата 31.12.2020 г., издаден от Софийски градски съд, тя му дължи сума, възлизаща в общ размер на 120 599.71 лева. За събиране на това вземане, ищецът е образувал срещу В. Т. две изпълнителни дела при ЧСИ ИМК, peг. № 839 от КЧСИ, а именно: изпълнително дело № 390/2020 г. и изпълнително дело № 41/2021 г., по които не са постъпвали никакви суми. С оглед на това се аргументира становище, че ищецът има спрямо В. Я. Т. качество на кредитор, което е 1 възникнало преди възникване на задължението, предмет на настоящия спор.

Ищецът твърди, че на 15.07.2022 г. е отправил извънсъдебно изявление за прихващане под форма на нотариална покана, адресирано до взискателя- цесионер, което е получено на 01.08.2022 г. С оглед на това и на обстоятелството, че договора за цесия не е съобщен на ищеца и прехвърлянето на вземането не е произвело правно действие по отношение на него, се излагат доводи, че вземането на цедента В. Т. в размер на 21 325.03 лева и вземането на ищеца от последната в размер на 120 599.71 лева са се погасили до размера на по-малкото и вземането на В. Т., което е по-малкото от двете, е изцяло погасено по силата на отправеното изявление по чл.104, ал.1, пр.1 ЗЗД, като правопогасяващият ефект е настъпил в момента на получаването му от взискателя-цесионер.

В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв, в който изразяват становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Ответниците признават иска. Поддържат становище, че не са дали повод за завеждане на делото, поради което искат разноските да се възложат в тежест на ищеца.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.439 ГПК.

С иска по чл.439 от ГПК се цели установяване недължимостта на вземането, предмет на започнало принудително изпълнение поради настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, факти.

Длъжникът може да се брани срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение, изразяваща се в липсата на изпълняемо право поради погасяването му /напр. поради изтекла давност, плащане, прихващане и др. /, с отрицателния установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, който се предявява срещу взискателя /с иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, за да създаде основание за прекратяване на изпълнителното дело – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/.

В разглеждания случай от събраните в хода на производството доказателства се установява, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 27623/2021 г. по описа на СРС, 179 състав, срещу ищеца е издаден на 02.09.2021 г. изпълнителен лист за сумата от 19 159.00 лв., която следва да бъде заплатена в полза на ответницата В. Я. Т.. Въз основа на този изп.лист е образувано изп.дело № 20228510401533 по описа на ЧСИ МП, рег.№ 851 от КЧСИ. Страните не спорят, че ответницата Т. е прехвърлила това свое вземане на втория ответник „ФСМ“ ЕООД с договор за цесия, който е и представен по делото /л.8 от делото/. Междувременно, ищецът е подал по ч.гр.д.№ 27623/2021 г. по описа на СРС, възражение по реда на чл.423 от ГПК, което е прието с определение № 9037/20.09.2022 г., постановено по в.ч.гр.№ 8501/2022 г. по описа СГС. С оглед на това по заповедното производство съдия-докладчикът е дал указания по чл.415 от 2

ГПК на В. Т. с разпореждане от 28.09.2022 г. за предявяване на иск за установяване на оспореното си вземане. Такъв е предявен на 07.11.2022 г., като по него е образувано гр.д.№ 60329/2022 г. по описа на СРС, 179 състав /в тази насока е изискания и постъпил препис от исковата молба/. След служебно извършена справка по същото в ЕИСС, на 28.11.2022 г. е постановено разпореждане по чл.131 от ГПК, връчено на ответника на 16.01.2023 г., като на 16.02.2023 г. е постъпил отговор на исковата молба.

В същото време, въз основа на издадени на 10.06.2020 г. и на 31.12.2020 г. изпълнителни листове съответно по гр.д.№ 2915/2019 г. по описа на САС и по гр.д.№ 20481/2014 г. по описа на СГС, с които ответницата В. Т. е осъдена да заплати на ищеца И.

Д. съответно 104251.78 лв. и 16347.93 лв., са образувани изп.дела № 20208390400390 и № 20218390400041 по описа на ЧСИ Ирина И.ова Митова-Кирезиева, рег.№ 839 от КЧСИ /прехвърлени и преобразувани по молба на взискателя в изп.дело № 20228510402415 по описа на ЧСИ МП, рег.№ 851 от КЧСИ/. Видно от удостоверението на ЧСИ МП от 09.02.2023 г. /л.56 от делото/, това дело е прекратено с влязло в сила на 21.10.2022 г. разпореждане поради погасяване на дълга.

Отделно от това ищецът е образувал срещу ответницата В. Т. и изп.дело № 20219270400520 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег.№ 927 от КЧСИ /прехвърлено по молба на взискателя и преобразувано в изп.дело № 20228510403484 по описа на ЧСИ МП, рег.№ 851 от КЧСИ/ за вземане, присъдено му с изп.лист от 12.07.2018 г., издаден по гр.д.№ 10677/2017 г. по описа на СГС.

При тези данни съдът намира предявеният иск за недопустим по следните съображения: Съдебната практика приема безпротиворечиво, че искът по чл.439 от ГПК може да се основе на факти, осъществени след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Приема се, че отрицателният установителен иск е допустим само ако е основан на факти, настъпили след изтичане на срока за възражение по чл.414, ал.2 от ГПК /в тази насока Определение № 60818 от 15.12.2021 г. , постановено по гр.д.№ 2482/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., ГК, и др./.

В случая, както се посочи вече, заповедта за изпълнение, въз основа на която срещу ищеца е образувано изп.дело не е влязла в сила. Производството за установяване на присъденото с нея вземане на В. Т. от И. Д. продължава в исковата фаза пред СРС по гр.д.

№ 60329/2022 г., като делото към момента е висящо на етап насрочване на о.с.з. след приключила процедура по размяна на книжа. Т.е. съдебното дирене по делото, по което е издадено изпълнителното основание, все още не е приключило. С оглед на това е неприложима защитата, която чл.439 от ГПК дава на длъжника. За пълнота на изложението следва да се посочи и че от така обсъдените доказателства по делото може да се направи извод и че пасивното вземане, с което се иска да бъде извършено прихващане, е неликвидно, което е пречка да се приложат последиците по чл.104 от ЗЗД.

По така изложените съображения, съдът намира предявеният иск за недопустим, поради което следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по него да бъде 3 прекратено.

С оглед този изход на делото и на основание чл.78, ал.2 и 4 от ГПК, на ответниците се дължат разноски каквото искане са направили. От страна на „ФСМ“ ЕООД е представено споразумение за адвокатско възнаграждение /л.57 – гръб/, с което е уговорено възнаграждение от 300.00 лв., платено на 05.12.2022 г. по банков път /л.53 от делото/. От страна на ответницата В. Т. пък се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника й адв.Н. И. И., при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Видно от договора за правна помощ и съдействие, приложен на л.58 от делото, представителството на В. Т. е уговорено именно по реда на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т .3 от Закона за адвокатурата. С оглед на това и на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв.И. следва да се присъди такова в претендирания със списъка по чл.80 от ГПК размер от 2 290.00 лв., доколкото минималният такъв, определен съобразно материалния интерес и ставките по цитираната наредба на ВАС е по-висок, а именно 2319.25 лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим искът на И. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„Д-р ПБ“ № 3, партер, насочен срещу В. Я.

Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ГУ“ № 31, ет.1 и „ФСМ“ ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.ХА, ул.“ДХ“ № 2, партер, представлявано от ГСК, за признаване за установено по отношение на ответниците несъществуването на парично вземане в тяхна полза спрямо ищеца в размер на 21 325.03 лева, която сума е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20228510401533 по описа на ЧСИ МП, peг. № 851 от КЧСИ, поради погасяването му по силата на адресирано до ответникацесионер и получено от последния изявление за прихващане.

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящето гр.д.№ 50324/2022 г. по описа на Софийски районен съд като образувано по недопустим иск.

ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„Д-р ПБ“ № 3, партер, да заплати на „ФСМ“ ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.ХА, ул.“ДХ“ № 2, партер, представлявано от ГСК, сумата от 300.00 лв., представляваща направени от последното разноски по делото за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.„Д-р ПБ“ № 3, партер, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, на адвокат Н. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ГУ“ № 31, ет.1, партер, сумата от 2290.00 лв., представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство и защита на ответницата В. Я. Т., ЕГН **********, по настоящето гр.д.№ 50324/2022 г. по 4 описа на Софийски районен съд, 128 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, подадена до Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5