Определение № 982 от 21.09.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 982 гр. ХАСКОВО, 21.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20235600500616 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „ В и К“ ЕООД гр. ***.

С Определение № 677/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 482 по описа за 2023 г., РС Димитровград е отхвърлил като неоснователно искането на „ В и К“ ЕООД гр.*** да бъде осъдена П. Г. Ш. да заплати направените по делото разноски в размер на 175 лв., от които 75 лв. платена ДТ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Със същото определение съдът е осъдил „ В и К“ ЕООД гр. *** да заплати на П. Г. Ш. от гр. *** направените по делото разноски в размер на 400 лв.

Недоволен от постановеното определение в частта,в която съдът е отхвърлил подадената молба с правно основание чл.248 ал.1 от ГПК да бъде осъдена П. Г. Ш. да заплати направените по делото разноски в размер на 175 лв., от които 75 лв. платена ДТ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, е останал жалбоподателят, който обжалва в срок.

Твърди,че постановеното определение в атакуваната част е неправилно, поради което моли да бъде отменено и постановено друго по същество, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на дружеството направените по делото разноски в размер на 175 лв. Ответницата Ш. била причина за образуване на делото, т.като в срок представила възражение по чл.414 ал.1 от ГПК и съдът указал на ищеца,че следва да предяви иск в едномесечен срок.

Независимо от направеното плащане от длъжника счита,че е следвало да спази указанията на съда, т.като в противен случай издадената заповед следвало да бъде обезсилена и евентуално длъжника би могъл да претендира сторените в заповедното производство разноски. Длъжникът не оттеглил възражението си, поради което кредиторът приел,че това 1 възражение се поддържа и подал исковата молба. Счита,че с поведението си длъжникът е станал причина за образуване на делото, поради което и следва да заплати сторените в производството разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника П. Ш., с който оспорва подадената частна жалба. Счита,че постановеното от РС Димитровград определение е правилно и моли то да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност достигна до следните изводи:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Актът на съда е връчен на жалбоподателя „ В и К „ ЕООД гр. *** на 10.08.2023 г., а жалбата е подадена на 17.08.2023 г., т.е в законоустановения едноседмичен срок.

Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от РС Димитровград определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Пред РС Димитровград е подадено заявление от „ В и К „ ЕООД гр. *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против П. Г. Ш. и образувано ч.гр.д. № 247/2023 г.

Издадена е Заповед № 111/06.03.2023 г., която е връчена на длъжника на 08.03.2023 г. В срок, на 21.03.2023 г. е подадено възражение вх. № 1980 .

С Разпореждане № 273 от 21.03.2023 г. съдът е указал на заявителя,че е постъпило възражение и че следва в едномесечен срок да подаде искова молба за установяване на вземането, както и да представи доказателства пред заповедния съд,че е предявил иска.

Съобщение с разпореждането на съда е връчено на заявителя на 28.03.2023 г. На 27.04.2023 г. е депозирана молба вх. № 3036, с приложена към него искова молба от същата дата – вх.

№ 3035/27.04.2023 г.

По подадената искова молба вх. № 3035/27.04.2023 г. е образувано гр.д. № 482 по описа на съда за 2023 г.

В срока за отговор ответницата е признала иска и е заявила,че дължимата сума е изцяло платена на ищцовото дружество на 22.03.2023 г., като освен задължението били платени и всички дължими суми като разноски по образуваното ч.гр.д. № 247/2023 г.

Приложен е приходен касов ордер, издаден от „ В и К“ ЕООД гр. *** от 22.03.2023 г. и касови бонове за извършеното плащане на сумите.

С молба от 13.06.2023 г. ищецът е направил искане за оттегляне на иска, т.като сумите са изцяло платени. Направил е искане за присъждане на направените в това производство разноски. Искане за заплащане на разноски е направил и ответника.

С Определение № 298/15.06.2023 г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на иска.

С нова молба вх. № 4420/15.06.2023 г. ответницата е направила искане за присъждане на разноски в производството.

Нова молба за разноски е подал и ищеца – вх. № 5260 от 14.07.2023 г.

2

С Определение № 677/28.07.2023 г., съдът е отхвърлил като неоснователно искането на „ В и К“ ЕООД гр. *** да бъде осъдена П. Г. Ш. да заплати направените по делото разноски в размер на 175 лв., от които 75 лв. платена ДТ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение и е осъдил „ В и К“ ЕООД гр. *** да заплати на П. Г. Ш. от гр. *** направените по делото разноски в размер на 400 лв.

Определението, в частта, в която е отхвърлено искането от „ В и К“ ЕООД гр. *** за присъждане на разноски в производството е предмет на обжалване с настоящата частна жалба.

Постановеното определение в атакуваната част е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат на ищеца. Ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, съгласно ал. 4 на чл.78 от ГПК.

За да не бъдат възложени разноските в тежест на ответника следва да са налице две предпоставки – да не е дал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая и двете предпоставки са налице, поради което разноските следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя,че с депозираното възражение по чл.414 от ГПК ответникът е станал причина за завеждане на иска с правно основание чл.422 от ГПК. Действително длъжникът е подал възражение по чл.414 ал.1 от ГПК против издадената заповед, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането. Веднага обаче след подаване на заявлението, на 22.03.2023 г., длъжникът е заплатил всички дължими по заповедта суми, в т.ч. и разноските в заповедното производство. Плащането на задължението обезмисля предявяването на иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване на това вземане, доколкото то е признато и платено изцяло. Вярно е,че непредявяването на иска в указания срок има за последица обезсилването на издадената заповед, но това е без значение за заявителя, т.като задължението по тази заповед, включително и разноските са изцяло платени, т.е целеният резултат е постигнат. Не може да бъде споделен и доводът,че при непредявяване на иск в срока по чл.415 от ГПК и обезсилване на заповедта длъжникът би могъл да претендира сторените разноски в заповедното производство. Такава възможност съществува, но не и в случаят, когато неподаването на исковата молба е в резултат на направеното плащане по заповедта, а не поради пропускане на срока поради други причини. Заявителят е могъл да уведоми заповедния съд,че въпреки направеното възражение е постъпило плащане от страна на длъжника, поради което за него е отпаднал правния интерес от подаване на иска.

Не може да бъде споделен и доводът,че ищецът е узнал за направеното плащане, но т.като не бил сигурен дали длъжникът или друго лице е платило дълга, то за него съществувало правен интерес от предявяване на иска и установяване на вземането. На първо място, изрично в издадения ПКО от ищеца е посочено,че плащането е от П. Г. Ш., посочена е партидата на длъжника и дължимата сума, по пера, което ясно и недвусмислено сочи,че задължението е платено именно от длъжника П. Ш.. На следващо място е без значение кой 3 точно е заплатил това задължение и ако не е бил длъжника – какви са били мотивите му за плащане на чуждо задължение. От значение е,че задължението е изцяло погасено, поради което за кредитора не е налице правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, което и самият той е заявил в молбата си от 13.06.2023 г.

С оглед на изложеното съдът намира,че в случая сторените в исковото производство разноски следва да останат в тежест на ищеца, т.като ответникът не е дал повод за образуване на делото, т. като е платил изцяло задължението си, вкл. и разноските в заповедното производство и е признал иска.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 677/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 482 по описа за 2023 г., с което РС Димитровград е отхвърлил като неоснователно искането на „ В и К“ ЕООД гр. *** да бъде осъдена П. Г. Ш. да заплати направените по делото разноски в размер на 175 лв., от които 75 лв. платена ДТ и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4