Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 84 от 27.01.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 3577/2024
Вид
Решение № 84
Подписан
27.01.2025
В сила
22.07.2025
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал.2, т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189 ал.8 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 117 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. Варна, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110203577 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. З. Т. от с.Козаревец, обл.Велико Търново срещу Електронен фиш серия К № 7932899 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката счита обжалвания ел. фиш за необоснован и незаконосъобразен, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради несъответствие с целта на закона. Изтъква следните доводи: приложеният по АНП протокол за използване на АТСС не съответства на нормативните изисквания, не е подписан от неговия съставител и е неправилно попълнен, като пороците му го приравняват на липса на такъв; липсват доказателства, че АТСС е от одобрен тип и е преминало първоначална и последваща проверка, като не е представена и техническата му спецификация; липсват данни за служителя, който е приел протокола за използване на техническото средство и е съхранил записите от паметта му в компютърна конфигурация или сървър, а е отбелязано само: „автоматично“; не е описано точно мястото на извършване на нарушението, което препятства възможността за проверка на възприетата от наказващия орган правна квалификация на нарушението; в обстоятелствената част на ЕФ липсва глагол и следователно не е описано действието, във връзка с което е санкционирано 1 лицето; в ел. фиш не е конкретизирано дали нарушението е извършено в или извън населено място. Отрича наличието на пътен знак В 26 на мястото, сочено като такова на извършване на нарушението и оспорва максимално разрешената скорост да е била ограничена до 60 км/ч. Твърди, че наличният снимков материал е нечетлив и не е годен да докаже осъществяването на вмененото й нарушение, както и че е налице несъответствие между отразеното с техническото средство ограничение на скоростта и посочената в ЕФ максимално разрешена скорост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, също не изпраща представител. Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателката разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 12.08.2023г. лек автомобил марка „БМВ Х6 Х Драйв 30Д“ с рег.№ ВТ 4358 КН се движел по път II-29 в общ.Аксаково, обл.Варна, като в 17,30 часа се намирал на км.9 от пътя. Разрешената скорост на движение в тази пътна отсечка била до 60 км/ч., като въведеното ограничение на скоростта било обозначено с пътен знак „В-26“ и допълнителна табела „“Т2“1900м.“. Процесният автомобил обаче се движел със скорост от 81 км/ч. Поради движението си с превишена скорост същият бил заснет с автоматизирано техническо средство –ARH CAM S1.

След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на „Агрокрафт“ ЕООД. Поради това на законния представител на дружеството – Д. Т., бил издаден Електронен фиш серия К №7932899 за налагане на глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДвП. На 19.08.2024г. същият бил връчен на Т., която не представила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, удостоверяваща, че на датата на заснемане на нарушението автомобилът е бил предоставен за ползване на друго лице, а депозирала жалба в РС-Варна.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, от показанията на св. А. В. А., а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки. Показанията на свидетеля следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по 2 делото не се установява наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство– преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120ссdа съдът приема за безспорно установено, че на 12.08.2023г., в 17,30 часа процесният автомобил се е движел по посочената в ЕФ пътна отсечка, извън рамките на населено място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120ссdа представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания (видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126). Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (приложен е Протокол от проверка №046-СГ-ИСИС/31.03.2023г.).

Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 84 км/ч. (видно и от представената фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 81 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на скоростта, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Предвид това съдът намира, че процесният автомобил действително се е движел с посочената скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2, вр. с ал.1 от ЗДП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира извън рамките на населеното място, като стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е сигнализирана с пътен знак, при което следва да се приеме, че наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно. Неоснователни са твърденията в жалбата, че такъв пътен знак не е имало и в пътната отсечка са действали общите ограничения на скоростта. От показанията на св.А., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че на мястото на заснемането на автомобила максимално разрешената скорост е регулирана с пътен знак, като има и допълнителна табела, указваща разстоянието, за което важи ограничението. Свидетелят е категоричен, че в момента на проверката пътният знак е бил наличен, както и че мястото на заснемане е попадало в обхвата на неговото действие. Доколкото субсидиарно приложимия в производството по

ЗАНН Наказателно-процесуален кодекс допуска

3 изясняването на въпросите, включени в предмета на доказване, с всички предвидени в кодекса доказателствени средства, съдът намира за достатъчни показанията на свидетеля за установяване на фактическата обстановка по делото. В практиката си ВКС подчертава, че р азпоредбата на чл. 14 НПК въвежда общото правно положение, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, а в съответствие с чл. 117 НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина. (Решение № 280 от 8.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 876/2017 г., II н. о., НК). При това положение и доколкото съдът е задължен да събере не всички възможни доказателства, а само тези, които са достатъчни за изясняването на фактите по делото, настоящият състав счете за ненужно събирането на допълнителни доказателства за наличието на процесния пътен знак и за обхвата на неговото действие.

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателката. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП, а именно- на собственика, респ.- на законния представител на юридическото лице, когато автомобилът е собственост на такова.

Собственикът или законният представител на ЮЛ от своя страна имат право в 14- дневен срок да подадат декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

В случая от служебно изисканата справка за собствеността на автомобила се установява, че негов собственик е „Агрокрафт“ ЕООД. Не се оспорва по делото, а и е видно от справка в Търговския регистър, че жалбоподателката е била единствен управител на дружеството-собственик „Агрокрафт“ ЕООД, към момента на установяване на нарушението. Същата не е представила писмена декларация, в която да удостовери, че друго лице е управлявало автомобила на посочената дата, с предоставяне на лични данни за лицето, извършило нарушението и копие от свидетелството му за правоуправление. При това положение издаването на електронен фиш на Т. се явява законосъобразно.

По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателката е била санкционирана с обжалвания електронен фиш. Наказанието също така е определено законосъобразно.

Разпоредбата на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП предвижда специално наказание във фиксиран размер за превишаване на разрешената максимална скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч, какъвто е и процесният случай.

Предвид забраната по чл.189з от ЗДвП не следва да се обсъжда приложението на чл.28 от ЗАНН.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказващият 4 орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание.

При издаването на обжалвания фиш е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец на електронен фиш, като в достатъчна степен става ясно на кое лице е наложена санкцията и в какво качество е санкционирано. По отношение съдържанието на електронния фиш е налице специална регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която е надлежно спазена в настоящия случай. В производството по чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В цитираната норма са посочени реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш, като същата не включва изискване за вписване на данни за лицето, което го е издало, дата на издаването или връчването му, орган, пред който може да се обжалва и др.под. Законовите изисквания към съдържанието на ел. фиш в случая са спазени и същият съдържа всички изискуеми реквизити.

Описанието на нарушението също е достатъчно ясно, като е посочено изрично, че се изразява в превишение на разрешената скорост с 21 км./ч.; посочено е каква е била максимално разрешената скорост, както и установената скорост на движение на автомобила; посочени са надлежно времето и мястото на извършване на деянието (път II-29, км.9, в обл.Варна, като на приложения снимков материал са отбелязани и GPS координати). С това описание става ясно в напълно достатъчна степен извършването на какво нарушение е вменено на лицето. Липсата на глагол в ЕФ не накърнява правото на защита на жалбоподателката, тъй като същата е санкционирана в качеството си на законен представител на дружеството-собственик, а не за действия, извършени лично от нея. Същевременно от текста на ЕФ става напълно ясно, че наложената санкция е във връзка с движението на процесния автомобил със скорост, надвишаваща максимално разрешената такава.