Решение № 265806 от 20.09.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 20.09.2021 год.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка Симеонова

ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян

Ивайло Димитров при секретаря М.Митова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №11149 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.06.2019 год., постановено по гр.дело №14001/2018 год. по описа на СРС, ГО, 119 с-в, са отхвърлени предявените от ЗД „Е.“ АД срещу З. „У.“ АД искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5 947.61 лв. – главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.02.2018 год. до окончателното й изплащане и за сумата от 1 816.06 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.05.2013 год. до 27.02.2018 год. включително и ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 200 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ЗД „Е.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие /ПТП/ бил съставен двустранен констативен протокол №79 от 16.11.2012 год. от двамата участници. В него било посочено, че произшествието било настъпило на кръстовището на ул.“Найден Геров“ и ул.“Барбара Рютинг“ в гр.Банско, в 12.10 ч. Относно движението на моторното превозно средство „Нисан Джук“ било посочено „идвайки отдясно на кръстовище“. Видно било от изготвената скица, че на кръстовището посоченият автомобил се движел от дясната страна на лек автомобил „Шкода Фабия“, като в нея нямало означение за наличието на знак „Стоп“ на кръстовището, както и че лек автомобил „Шкода Фабия“ се движи по път, сигнализиран с пътен знак за предимство. Същевременно данните за водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ били попълнени от лявата страна за „Превозно средство А“ в констативния протокол. Установявало се от заключението по съдебната автотехническа експертиза, че лек автомобил „Шкода Фабия“ се е движел по ул.“Найден Геров“, а лек автомобил „Нисан Джук“ – бил с посока на движение отдясно наляво спрямо другото превозно средство. От показанията на свидетелката Й.Д. се установявало, че произшествието било настъпило при ясно и сухо време, с добра видимост и на прав пътен участък. Лек автомобил „Нисан Джук“ навлизал в кръстовището и спрял, за да се огледа водачът и да продължи безопасно движението си, когато бил ударен от лявата предна и средна част от лек автомобил „Шкода Фабия“. Лек автомобил „Нисан Джук“ вече бил навлязъл в кръстовището, като другият автомобил се движел със скорост над 60 км./ч. и страна на водача му не били предприети действия по аварийно спиране или заобикаляне. Процесното кръстовище било широко и в момента на произшествието нямало други превозни средства. Следователно налице било виновно и противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“, довело на настъпване на ПТП – чл. 48 ЗДвП – на кръстовището на равнозначните пътища, не бил пропуснал лек автомобил „Нисан Джук“, който се намирал /приближавал/ от дясната му страна. Не било доказано възражението на ответника, че лек автомобил „Шкода Фабия“ се движел по път с предимство. Липсвали и доказателства, че на процесното кръстовище има поставен знак „Стоп“, който би сигнализирал пресичането на улица, която е път с предимство. С оглед липсата нта вертикална пътна маркировка за водача на лек автомобил „Нисан Джук“ не съществувало задължение да пропусне движещите се превозни средства по ул.“Найден Геров“, защото идвал отдясно и бил с предимство на кръстовището на равнозначни пътища. Освен това водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ се движел и с несъобразена скорост, както и с превишена скорост – над 60 кв./ч. в населено място. Неправилно първоинстанционният съд не бил кредитирал показанията на свидетелската Й.Д. и не бил взел предвид заключението на вещото лице, като основал изводите си единствено на данните, посочени от А.Р..

Последната обаче не била присъствала при настъпването на ПТП, нито била разпитвана като свидетел по делото. В този смисъл недоказано било възражението на ответника за съпричиняване. Във връзка с процесното ПТП ищецът бил изплатил застрахователно обезщетение за причинените имуществени вреди на лек автомобил „Нисан Джук“. Уврежданията на детайли и части по превозното средство били подробно описани по представената по делото калкулация-ремонт по щета от 11.01.2013 год. на обща стойност 5 947.61 лв., като ремонтът бил извършен от „А.Ю.С.“ ЕООД и автомобилът бил предаден и приет от застрахования без забележки. Посочената сума била заплатена в полза на сервиза на 15.04.2013 год.

– обстоятелство, което ответното дружество не оспорвало. Вещото лице било посочило, че всички изброени детайли били включени в калкулацията-ремонт, но не били взети предвид от него при изготвяне на експертизата. Свидетелката Й.Д. била посочила, че след ПТП автомобилът бил с цялостни деформации в предната лява и средна част на купето. Ответникът покривал отговорността на водача Г.С.Ш. по силата на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посоченото превозно средство. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата З. „У.“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Поддържа, че двустранният протокол за ПТП бил съставен от двамата водачи, а не след посещение на място от органите на реда, като на водача на лек автомобил „Шкода Фабия“ не бил съставен акт за нарушение. Протоколът по 8своето естество представлявал частен свидетелстващ документ и не се ползвал с материална доказателствена сила, а само с формална такава. Поради това трябвало да се изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на отразените в протокола обстоятелства. В случая по делото било установено, че процесното ПТП било настъпило по вина на водача на лекия автомобил, застрахован при ищеца, който се движел по път без предимство и бил навлязъл неправомерно в кръстовището. Без да спази изискванията на закона за безопасност на движението.

Този факт се установявал от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от показанията на свидетелката Й.Д., която била заявила, че била излязла от страничната улица, а улицата, по която се движел водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ била главна. Също така била посочила, че била навлязла вътре в кръстовището и била спряла, с което си поведение била предизвикала настъпването на ПТП. Това се установявало и от самите увреждания на превозните средства, доколкото тези по лек автомобил „Нисан Джук“ били предимно в предната му лява част. Освен това част от детайлите, за които се претендирало обезщетение от ищеца, не били отразени в описа, респ. не били калкулирани от вещото лице.

Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на деликвента /чл. 213, ал. 1 КЗ – отм./ се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е., че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и ответника.

Установяването на горепосочените правопораждащи факти при условията на пълно и главно доказване е било в тежест на ищеца съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай е безспорно във въззивното производство, че между ищеца ЗД „Е.“ АД, като застраховател и А.В.Р., като застрахован, е бил сключен валиден договор за имуществено застраховане Каско“ – чл. 184, ал. 3 КЗ /отм./, с обект лек автомобил „Нисан Джук“ с рег.№*****и със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на 12.01.2012 год. до 23.59 ч. на 11.01.2013 год. По силата на договора ищецът е приел да покрива риска от повреди по МПС.

Не е спорно и съществуването на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между ответното дружество З. „У.“ АД и Г.С.Ш., с обект лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№*****.

Доказано е също така, че в срока на действие на горепосочените застрахователни договори – на 16.11.2012 год., в 12.10 ч., е настъпило застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/ на кръстовището между ул.“Найден Геров“ и ул.“Барбара Рютинг“ в гр.Банско, с участието на лук автомобил „Шкода Фабия“, управляван от Г.С.Ш. *** и лек автомобил „Нисан Джук“, управляван от Й.А.Д., за което на 15.04.2013 год. застрахователят /ищецът/ е изплатил на сервиз „*****“ ЕООД /извършил ремонта на процесния автомобил/ застрахователно обезщетение в размер на 5 947.61 лв. /фактът на осъщественото от ищеца заплащане на застрахователно обезщетение не е бил спорен между страните/.

Спорните по същество във въззивното производство въпроси са свързани с механизма на процесното ПТП и чия е вината за неговото настъпване.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Й.А.Д. и Г.С.Ш.. В показанията на свидетелите не са налице съществени противоречия по отношение на значимите за спора обстоятелства, поради което и същите следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни и убедителни. Въз основа съвкупната преценка на тези гласни доказателства и заключението на вещото лице по допусната и изслушана във въззивното производство допълнителна съдебна автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране като по-пълно и компетентно дадено /изготвено след преразпита на горепосочените свидетели по реда на чл. 267 ГПК/, въззивният съд приема за установено, че ул.“Найден Геров“, в гр.Банско е имала статут на главен път – обозначен с пътен знак „Път с предимство“, а на ул.“Барбара Рютинг“ непосредствено преди процесното кръстовище е имало поставен пътен знак „Стоп“, който обаче към момента на произшествието е бил премахнат. Лекият автомобил „Нисан Джук“ се е движел по ул.“Барбара Рютинг“, в посока отдясно наляво спрямо ориентацията на движещия се по ул.“Найден Геров“ лек автомобил „Шкода Фабия“. Водачът на лек актомобил „Нисан Джук“ е предприел навлизане по ул.“Найден Геров“, при ограничена видимост от намиращата се на ъгъла на кръстовището сграда, при което пресякъл траекторията на лек автомобил „Шкода Фабия“ и настъпил удар между двете превозни средства – първоначалното съприкосновение настъпило между предна дясна част на лек автомобил „Шкода Фабия“ и предна лява част на лек автомобил „Нисан Джук“. При сравнението на опасната зона на лек автомобил „Шкода Фабия“ и отстоянието му от мястото на удара, в момента в който лек автомобил „Нисан Джук“ бил станал видим, вещото лице е направило констатацията, че водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ не е имал техническа възможност да предотврати произшествието. При разпита си в проведеното във въззивното производство открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че ударът е нямало как да бъде избегнат и ако водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ се опита да заобиколи лек автомобил „Нисан Джук“.