Определение № 316 от 01.09.2020, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер *** г.Град Ямбол

Окръжен съд – Ямбол

На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:Васил М. Петков

Членове:Пепа И. Чиликова

Гергана Ж. Кондова Атанасова като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20202300600248 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП – Ямбол, против протоколно Определение № 323/10.06.2020 г. постановено по НОХД № 248/2020 г. по описа на Районен съд – Ямбол, с което е прекратено съдебното производство и делото – върнато на ЯРП за отстраняване на нарушенията допуснати при изготвянето на обвинителния акт.

Прокурорът счита атакувания съдебен акт неправилен и сочи, че посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт обстоятелства, представляват едно извършено от страна на подсъдимия А. деяние по възбуждане и поддържане на заблуждение спрямо пострадалия Д. и това се отнася и до третото посочено в диспозитива на обвинителния акт деяние. Излага и съждения, че е изключително правомощие на представителя на държавното обвинение да определя предмета на доказване, както и че оценка на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства не следва да бъде извършвана на този етап от съдебното производство, а при постановяване на присъдата.

Така също са постъпили становища от процесуалните представители на пострадалите Д. и М., подкрепящи частния протест и такова, намиращо го за неоснователен – от защитника на подсъдимия.

Съдът установи следното:

Частният протест е подаден от прокурор, в срока по чл. 249, ал. 3 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е 1 неоснователен, по следните съображения:

С протоколно Определение № 323/10.06.2020 г., на основание чл. 248, ал. 5, т.

1 от НПК, Районен съд – Ямбол е прекратил съдебното производство НОХД № 248/2020 г. и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснатите нарушения, посочени в мотивировъчната част на определението.

ЯОС споделя извода на първата инстанция, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия. Правилно ЯРС е установил, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени факти, които обуславят съставомерността на деянието и е налице противоречие между обстоятелствената му част и диспозитив.

Решаващият съд много прецизно е посочил дефектите в ОА и въззивният състав, като споделя напълно изложеното, не счита за необходимо да го преповтаря детайлно. Безспорно: подсъдимият е предаден на съд за три деяния, всяко от които извършено при двете форми на изпълнителното деяние; по отношение предаването на сумата от 40 000 лева от страна на постр. Д. не са описани каквито и да било измамливи действия на подсъдимия; по отношение получаването на сумата от 10000 лева от постр. М. са описани само действия по възбуждане на заблуждение; по отношение на постр. М. в обстоятелствената част се сочат три деяния, а в диспозитива подсъдимия е предаден на съд само за едно.

При това положение правилно ЯРС е установил противоречие между фактологията и диспозитива на ОА, водещо да неяснота относно начина на осъществяване на инкриминираното деяние, ерго – обвинителният акт не отговаря на изискванията за редовност и не може да очертае ясно обвинението. Тук ЯОС ще посочи, че обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките в които ще се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира ясно обвинението от фактическа и от юридическа страна. В този връзка прав е протестиращият прокурор, че е изключително право на прокуратурата да определя предмета на доказване, но дълбоко погрешно е тезата му, че оценка на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства не следва да бъде извършвана от съда на този етап от съдебното производство, а при постановяване на присъдата. В случая допуснатото противоречие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита на подсъдимия. Същото е отстранимо, но не може да бъде санирано напред в съдебната фаза. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото действие. Тук ясно следва да се обясни, че именно решаващият съд – той и само той е органа, който може да извърши тази преценка. Резонно първата инстанция е посочила, че ако прокурорът реши да прецизира обвинителния акт (в съответствие със съдебните указания), той следва да се извърши и преценка за необходимост от синхронизиране на обвинението в ДП, с това по евентуално коригиран 2 обвинителен акт – правомощие единствено на държавното обвинение. Ето защо ЯОС счита, че протестираното определение следва да бъде потвърдено и делото – да се върне на прокурора за отстраняване на нарушенията, посочени от първостепенния съд.

Водим от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 249, ал. З от НПК, Ямболският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 323/10.06.2020 г. постановено по НОХД № 248/2020 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

3