Решение № 250 от 06.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20211110163088 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от Т ЕАД за осъждане на ответниците О. С. Т., М. С. Т. и Д. С. Т., като наследници на С. Г. Т., да заплатят вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, както и мораторна лихва за забава в плащането на цената, на обща стойност 5 869.55 лв.

Ищецът Т ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците О. С. Т., М. С. Т. и Д. С. Т., като наследници на С. Г. Т. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена след 10.07.2016 г. в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот – ап. 39, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. № 54, вх.3, който се води партида с аб. № 210145. Моли всички ответници О. С. Т., М. С. Т. и Д. С. Т. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по 1/3 от задължението, а именно следните суми: сумата 1631,83 лв. – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.11.2021 г./ до окончателното изпълнение, сумата 304,87 лв. – мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2019 г. – 19.10.2021 г., начислено върху главницата за потребена и незаплатена топлинна енергия, както и главница за дялово разпределение в размер на 16,33 лв. за периода м.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /04.11.2021 г./ до окончателното изпълнение, както и мораторно обезщетение за забава в размер на 3,47 лв. за периода 30.10.2018 г. – 19.10.2021 г.

Претендира разноски.

1

Ответниците редовно уведомени, са депозирали отговори в срока по чл. 131 ГПК.

Възразяват по редовността на исковата молба. Оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Противопоставят се на искането за допускане на експертизи.

Ответникът О. Т. представя удостоверение за отказ от наследството на С. Г. Т..

Третото лице – помагач „...“ ЕООД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

В разглеждания случай от събраните по делото доказателства, а именно справка от АВ се установява, че с Окончателен разделителен протокол от 15.09.1980 г. на ОС на ЖСК Трудов строител, е прието окончателно разпределение на имотите на кооперацията и е приета окончателна цена на същите, както и припадащите им се идеални части от общите части на сградата. Установява се, че за С. Г. Т. – етажен собственик е отреден ап.39, във вх.В, ет.4, със застроена площ от 94.36 кв.м. Макар и по делото да не представен констативния нотариален акт по смисъла на чл.35, ал.2 от ЗЖСК, който води до завършване на фактическия състав по придобиване на право на собственост върху конкретен имот в ЖСК, съдът счита, че по делото са налице достатъчно индиции, че такъв е бил издаден. От приложения по делото Списък за броя на живущите по апартаменти в жилищната сграда се установява, че като собственик на ап.39, във вх.В е посочен С. Г. Т. и е положен подпис за лицето. В справките изготвени от третото лице – помагач е видно, че титуляр на партидата на процесния имот ап. 39, находящ се в гр. София, ж.к. „Лагера“, бл. № 54, вх.3, който се води партида с аб. № 210145 е С. Г. Т.. По време на отчетите на уредите в имота, с изключение на май 2019 г. е попълнен документ за главен отчет, който е подписан от потребител. Всички тези частни документи се ползват с доказателствена сила по смисъла на чл.180 ГПК и ценени в своята съвкупност позволяват да се направи извод за доказване на правото на собственост на ответниците върху процесния топлоснабден имот по силата на наследствено правоприемство.

Оспорването на наличието на облигационно правоотношение от ответниците е общо, 2 без наличие на положителни твърдения оборващи останалите доказателства по делото. От приложените по делото справки от НБД Население се установява, че ответниците О. С. Т., М. С. Т. и Д. С. Т., като синове на С. Г. Т. са негови законни наследници. Следователно съвкупността от събраните по делото писмени доказателства позволява съобразно действащата нормативна уредба да се направи извод, че ответниците са клиенти на топлинна енергия, тъй като са придобили правото на собственост върху процесния имот по силата на наследствено правоприемство. Доколкото по делото не са представени други доказателства в противен смисъл, съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене по делото ответниците притежават по 1/3 идеална част. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения.

От представеното с молба вх.№ 186222/07.09.2022 г. удостоверение от 18.04.2021 г. по гр.д. № 17862/2021 г. на 83 състав, СРС се установява, че О. С. Т. е подал заявление вх.№ 43561/07.03.2022 г., с която се отказва от наследството на покойния наследодател С. Г. Т., ЕГН **********, починал на 26.12.2006 г. Отказът е вписан в специалната книга на съда под № 780/15.04.2022 г.

С оглед представените по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени спрямо ответника О. С. Т., тъй като към датата на приключване на съдебното дирене по делото, ответникът се е отказал от наследството на ..., респ. същият не притежава качеството на негов наследник по закон. Съгласно чл.48 от ЗН - наследството не преминава по право и автоматично към наследниците. С извършения отказ от наследство, наследникът губи правата си върху имуществото на наследодателя си, но се и освобождава от всички пасиви на наследството. Отказът от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде загубено правото му на наследяване. Съгласно чл.

53 от ЗН, частта на отказалия се от наследство уголемява дяловете на останалите наследници от същия ред.

Следователно, по делото не е доказана първата материална предпоставка спрямо ответника О. С. Т., че е налице валидно облигационно отношение между страните, по което пасивно материално легитимиран да отговаря за заплащане на цената на доставената топлинна енергия е именно той. Поради липсата на първата материална предпоставка обуславяща основателността на предявените искове, съдът намира, че е безпредметно да обсъжда останалите материални предпоставки. С оглед неоснователността на главните искове, такива се явяват и обусловените от тях акцесорни искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ГПК. Ето защо, предявените искове спрямо ответника са неоснователни и като такива следва да бъде отхвърлени.

Следва да се разгледат исковете предявени срещу останалите наследници М. С. Т. и Д. С. Т.. Предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС, като собственици на по 1/3 идеални части от имота, ответниците отговарят и за такава част от задължението за цена на доставената в имота топлинна енергия.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, 3 доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл те са потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия. Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект с абонатен № 210145 за периода м.5.2018 г. до м.4.2020 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.