Решение № 390 от 14.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 390 гр. В., 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Димитричка Д. Г. като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100200 по описа за 2025 година

Предявени са в субективно кумулативно съединение искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.48 ЗЗД от Б. А. С. лично и в качеството й на майка и законен представител на С. Г. С. и Г. Г. С. срещу М. Р. М., Р. М. Р. и А. С. Р. за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищците следните суми : на Б. А. С. сумата от 150 000лв. /сто и петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в душевни болки и страдания, вследствие на смъртта на съпруга й Г.В.СТ., ЕГН: **********, настъпила в резултат на умишленото му умъртвяване, виновно причинено от М. Р. М., ЕГН: **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.01.2025г. до окончателното плащане на сумата, иск с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД и сумата от 30789.50 лева /тридесет хиляди седемстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/ - представляваща лихва за забава върху главницата от 150 000лв. за периода от датата на увреждането - 07.08.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД; на Г. Г. С. сумата от 200 000лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в душевни болки и страдания, в следствие на смъртта на баща й Г.В.СТ., ЕГН **********, настъпила в резултат на умишленото му умъртвяване, виновно причинено от М. Р. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.01.2025г. до окончателното плащане на сумата, иск с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД и сумата от 41052.67 лв /четиридесет и една хиляди петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ 1

- представляваща лихва за забава върху главницата от 200 000 лв. за периода от датата на увреждането - 07.08.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД; на С. Г. С. - сумата от 200 000лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващи се в душевни болки и страдания, в следствие на смъртта на баща й Г.В.СТ., ЕГН:

**********, настъпила в резултат на умишленото му умъртвяване, виновно причинено от М. Р. М., ЕГН **********, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.01.2025г. до окончателното плащане на сумата, иск с правно основание чл.45 и чл.48 от ЗЗД и сумата от 41052.67 лв /четиридесет и една хиляди петдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ - представляваща лихва за забава върху главницата от 200 000лв. за периода от датата на увреждането - 07.08.2023г. до датата на подаване на исковата молба в съда, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 07.08.2023г. пред дома на ищците в с.Б. бил убит наследодателя им Г.В.СТ. от ответника М. Р. М.. Убийството било предшествано от конфликт в **** между няколко момичета, в който Г. се намесил. Тъй като бил употребил алкохол, П.М.М.Ф. го качил на колата и го откарал в дома му на ул.***. Преди това човек на име Б.ДЖ. отправил заплаха към Г. като му казал, че ще го убие с удар с бухалка по главата. По подаден сигнал от Б. на място пристигнал полицейски патрул. В това време към събрА.те се хора от селото се присъединил и М. Р. М. с приятелите си И.Б. и Е.Е.. Когато разбрал какво се е случило те се насочили към дома на Г.. Около 23.30-00.00 часа момчета били при Г., който бил седнал на диван пред къщата си като имал близо до себе си метална тръба, тъй като се притеснявал Б. да не изпълни заплахите си. М. попитал за какво му е тази тръба, а Г. му отговорил да не я пипа. Тогава изведнъж М. взел тръбата и ударил Г. по главата, който след удара паднал на дивана. И. се опитал да спре М. и да му вземе тръбата, но той го отблъснал и ударил отново Г. този път по гърдите. След това пуснал тръбата и тримата потеглили към ****, оставяйки Г. да лежи на дивана. Два часа по-късно разбрА., че Г. е мъртъв. Бил намерен от полицаите, които дошли в дома му да го търсят във връзка със случката по-рано същата вечер. На място бил извикан екип на СП., който констатирал смъртта на Г.. Тялото му било откарано в съдебна медицина в МБАЛ“СВ.М.“ , където била извършена аутопсия. Причина за смъртта била черепно-мозъчна травма и разкъсвания на черния дроб следствие на ударите.

М. Р. М. бил привлечен като обвиняем в качеството си на непълнолетен за извършено умъртвяване на Г.В.СТ. по НОХД №640/2024г. по описа на ВОС. С Присъда №74/22.11.2024г. М. Р. М. е признат за виновен в това, че на 07.08.2023г. в с.Б., като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г.В.СТ., като е осъществил състава на престъпление по чл.115, вр. чл.63,ал.2, т.2 НК. Присъдата е потвърдена с Решение №57/14.05.2025г. по ВНОХД 2

№51/2025г. по описа на АС-В., потвърдено с Решение №393/30.09.2025г. влязло в законна сила на 30.09.2025г.

Излага се, че случилото се отразило тежко на психическото и емоционалното състояние на ищците, като ищцата Б. заедно с двете деца останала сама, без мъжка подкрепа, който винаги се грижел за семейството.

След неговата смърт то се разпаднало, сега децата живеели с баба си и дядо си /родителите на Г./, а ищцата Б. била принудена да работи извън селото, за да може да ги издържа. Сочи се, че отношенията между Б. и Г. били на обич и подкрепа като двамата отглеждА. заедно децата си. Връзката между бащата и децата също била силна. И трите ищци изживявА. изключително тежко загубата на Г., ходили често на гроба му и гледА. снимките му. Загубили много близък до тях човек, с който имА. изключително здрава връзка. РазчитА. безрезервно един на друг, разчитА. на негова подкрепа и напътствия, съвет и защита. Между тях съществувала взаимна привързаност и обич, връзката помежду им била емоционално силна и здрава, съществувА. искрени отношения на обич и разбирателство. Със загубата в живота им настъпила голяма празнота. Скръбта и мъката им били огромни, а загубата непрежА.ма.

Все още не можели да приемат факта, че него го няма. Всеки от семейството се борел с мъката си, още повече, че им бил отнет по такъв жесток начин.

Сочи се, че М. Р. М., който е бил непълнолетен към датата на увреждането, носи лична отговорност за причинените вреди, а неговите родители Р. М. Р. и А. С. Р. носят отговорност по чл.48 ЗЗД, която също е лична и произтича от неуспешно изпълнение на родителската им функция и родителски дълг, на задължението за отглеждане и възпитаване на непълнолетния и не упражняване на необходимия надзор, за да се предотврати деликта.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирА. отговор на исковата молба.

Оспорва се по размер предявения иск срещу М. Р. М. по размер. Не се оспорва, че деянието е извършено в период, в който той е бил непълнолетен, но тъй като момента бил навършил пълнолетие, се сочи че той носи пълната отговорност за своите действия. Твърди се, че неговите родители категорично не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите. Излага се, че те не са били на мястото на инцидента, не са подстрекавА. сина си по никакъв начин към подобно деяние и никога не са възпитавА. у него агресия или желание за физическа саморазправа. Излага се, че те не носят отговорност за вредите от сина им, когато е бил непълнолетен.

Не се спори за факта, че причиняването на смъртта на Г.В.СТ. е извършено от М. Р. М., за което е осъден с присъда по НОХД №604/2024 г. по описа на ВОС.

Излага се, че мотивите на наказателния съд е изложено, че починА.ят С. непосредствено преди инцидента е бил в пияно състояние 2.77 промила алкохол в кръвта. Твърди се, че той често злоупотребявал с употребата на 3 алкохол и имал склонност към агресия, насилие, дори и към деца, тормозил редовно своите съселяни и близките си вкл. и ищците. Баща му заявил, че се е отказал от него и го е отписал. Твърди се, че ищцата го е напуснала преживе и не искала децата им Г. и С. да живеят в дома на родителите му, което било актуално и към момента и те не пребивавА. там.

Твърди се, че предвид ответника М. да нанесе удара, причинил смъртта на С., последният бил в пияно състояние и го напсувал, а преди дни удрял безпричинно бащата на М.. В деня на инцидента ударил и приятелката на М.

Ф.Ч.. Това довело до реакцията на М., която бил в състояние на силна емоция и страх, обусловени от младата му възраст и незрялост.

Оспорват се твърденията на ответниците за силна и здрава връзка с починА.я.

Отправя се искане за намаляване на размера на дължимото обезщетение от ответника М. и отхвърляне на иска спрямо родителите му.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение за наследници, издадено от О.В. се установява, че Г.В.СТ. е починал на 07.08.2023г., като е оставил за свои законни наследници съпругата си Б. А. С. и двете си дъщери Г. Г. С. и СВ. Г.

С..

С Присъда №74/22.011.2024г. по НОХД №604/2024г. на ВОС М. Р. М. е признат за виновен в това, че на 07.08.2023г. в с.Б., като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г.В.СТ., с което е осъществил състав на престъпление по чл.115 вр. чл.63,ал.2, т.2 НК, като на основание чл.54 НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 4г., което да бъде изтърпяно в поправителен дом, и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.116,ал.1, т.11 вр. чл.63,ал.2, т.2 НК. Присъдата е изменена с Решение №57/14.05.2025г. по ВНОХД №61/2025г. на АС В. в частта относно изтърпяване на наложеното наказание като е определено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Същото е изменено с Решение №393/30.09.2025г. по НОХД №62/2025г. на ВКС в частта на размера на наложеното наказание като същия е намален на три години и изпълнението му е отложено с изпитателен срок от три години.

За претърпените болки и страдания от ищците, както и тяхната връзка с починА.я са ангажирани гласни доказателства от ищците посредством разпита на Е.И.М. и Г.М.И.:

Първият свидетел М. е ходжа на с.Б. и далечен роднина на Г. като познава цялото семейство. Излага, че контактува често с децата и че те преживяват трудно, много тежко раздялата с баща си като това се отразява на в образованието им и в училище. За тях настъпил шок и все още не можели да превъзмогнат раздялата с него. Известно му е,че посещават психолози. ПитА.

4 се каква е вината им, че баща им не е жив, казвА., че другите деца ги посрещА. родителите им, а тях баба им и дядо им. Сочи, че децата са имА. силна изградена връзка с родителите си и са били истинско семейство. Бащата се грижел за семейството и за финансовата му прехрана. След неговата смърт майката също трудно преживявала загубата му, отишла да работи в чужбина, за да може да изхрани децата, а за тях се грижели бабата и дядото. Жената била в тежко психическо състояние, в трудно финансово положение, на границата на немотията.

Свидетелката А.ева е леля на децата по бащина линия и сочи, че контактува постоянно със семейството като живее в с. К.. Преди смъртта си Г. ходел с децата постоянно при нея на гости да се видят. Излага, че след загубата му децата не били на себе си. Постоянно се питА. кой е убил баща им. РазбрА. за убийството още на същата вечер. В училище малката дъщеря постоянно плачела и търсела баща си, а голямата се държала колкото може.

Малката все още посещавала психолог, защото била много неспокойна, събуждала се и се стряскала посреднощ. Майката заминала в чужбина, за да може да изхрани децата си, за които е грижели бабата и дядото. Г. се грижел за тях след работа, говорили си, водел ги на заведение да ги почерпи, вземал ги със себе си навсякъде. Семейството било много сплотено. Отношенията между Б. и Г. били добри, след загубата му тя се чувствала като всеки човек, който е загубил другаря в живота си. Казва, че посещава децата през две-три седмици, а преди смъртта на Г. ходела по-често.