Решение № 516 от 30.04.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Варна, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20263110201100 по описа за 2026 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, обл. ***, ул. „*** срещу Наказателно постановление № 25 – 0442 – 001573 от 10.10.2025 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на жалбоподателя Н., на основание разпоредбата на чл. 175, ал.

3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 102, 26 евро (200 лева) и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 27.08.2025 г. около 12:45 часа в с. Приселци, обл.

Варна, ул. „Централна“ до дом № 67 в посока на движение към гр. Бургас, управлява лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № ***, собственост на Д. Г.

В., с ЕГН: **********, като автомобила е с прекратена регистрация по чл.

143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата, считано от 25.08.2025 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Н. Г. Н. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и необосновано, без в самата въззивна жалба да навежда някакви конкретни аргументи в защита на своята позиция. Изрично 1 посочва, че оспорва фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на наказателното постановление, като моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 15.04.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1100 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Н. Г. Н. не се явява лично, а се представлява от своя процесуален представител адв. А.

К. от АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като поставя акцент в своята пледоария върху липсата на субективна страна на деянието, извършено от неговия подзащитен. Адв. А. К. отправя молба за отмяна на наказателното постановление и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр.

Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 15.04.2026 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1100 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд, който да изрази позицията му в дадения ход на делото по същество, като в депозирани на 06.04.2026 г. писмени бележки, изготвени от процесуалният представител на въззиваемата страна *** К.Л. – А. се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба и се моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 25.08.2025 г. по служебен ред била прекратена от органите на МВР регистрацията на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № ***.

Въпреки, че знаел, че регистрацията на лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № *** е била прекратена, на 27.08.2025 г. жалбоподателят Н. Г. Н. привел лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № *** в движение като в обедните часове на 27.08.2025 г. се движел с превозното средство по ул. „Централна“ в с. Приселци, обл. Варна.

По същото време на 27.08.2025 г. на ул. „Централна“ в с. Приселци бил позициониран екип на Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, съставна част от който екип била св. К. С. Е. – полицай в *** РУ към ОД на МВР гр. Варна, която изпълнявала служебните си задължения по контрол върху автомобилното движение.

Около 12:45 часа св. Е. спряла за проверка управлявания от жалбоподателя Н. лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № ***, като 2 установила, че моторното превозно средство е с прекратена регистрация, считано от 25.08.2025 г.

В разговор с жалбоподателя Н., същият признал пред полицейския служител, че знаел обстоятелството, че автомобила е с прекратена регистрация.

Приемайки, че със своето поведение в обедните часове на 27.08.2025 г. жалбоподателят Н. Г. Н. е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, на същата дата 27.08.2025 г. св. Е. му съставила акт за установяване на административно нарушение, с който го санкционирала за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

Материалите по преписката били докладвани на прокурор от Варненската районна прокуратура, с оглед данни за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, но с постановление от 08.10.2025 г. било отказано образуване на досъдебно производство.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 10.10.2025 г. Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя Н. административно наказание „глоба“ в размер на 102, 26 евро (200 лева) и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:

На първо място съдът би желал да отбележи, че изцяло дава вяра и кредитира показанията на св. К. С. Е. като последователни и обективни, като св. Е. сподели едно изключително важно обстоятелство, а именно, че 3 жалбоподателят е признал пред нея, че знае, че автомобила, който управлява е с прекратена регистрация. Показанията на св. Е. се подкрепят напълно от изготвената докладна записка от нея (приложена към административно – наакзателната преписка), поради което и съдът не може да приеме, че жалбоподателят не е знаел, че превозното средство, което управлява, е с прекратена регистрация. Нещо повече, той сам е признал, че се е връщал с автомобила към дома си, след като е посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Варна, именно където е бил уведомен за прекратената регистрация на превозното средство.

Предвид тези гласни и писмени доказателства, съдът може да направи само един обоснован извод, а именно, че в обедните часове на 27.08.2025 г. жалбоподателят е управлявал лекия автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № *** с ясното съзнание, че автомобила е с прекратена регистрация към този момент, поради което и според съда правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност по чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

В хода на съдебното производство бяха представени договор за покупко – продажба на моторно превозно средство от 23.06.2025 г., анекс към този договор за покупко – продажба от дата 09.07.2025 г. и договор за покупко – продажба на моторно превозно средство от 11.08.2025 г.

В своята молба от 06.04.2026 г. адв. А. К. застъпва тезата, че съгласно чл.

88, ал. 1, изр. 1 от Закона за задълженията и договорите, развалянето на договора има обратно действие, освен при договорите за продължително или периодично изпълнение, поради което и към датата 09.07.2025 г. собствеността на автомобила се връща на първоначалните собственици и за тях не е съществувало задължение за нова регистрация на автомобила или пререгистрация, защото развалянето на договора за продажба отрича съществуването му в правния мир.

Тази теза която чисто теоретично погледнато е безспорно вярна, в случая не е приложима напълно към конкретния казус.

Налице е релевантен факт – прекратяване регистрацията на моторното превозно средство – в случая, ако жалбоподателят не е бил съгласен с действията на МВР по прекратяване на регистрацията на автомобила е следвало да оспори този акт по административен и/или съдебен ред, което 4 очевидно не е било сторено към процесната дата.

Налице е още един релевантен факт – жалбоподателят е бил уведомен и е знаел, че към датата 27.08.2025 г. автомобила е с прекратена регистрация и въпреки това го е привел в движение по републиканската пътна мрежа.

Поради тази причина деянието е съставомерно, както от обективна, така и от субективна страна, поради което и следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Ако се приеме тезата на адв. К., обективирана в молбата от 06.04.2026 г., то на практика е възможно с поредица от сключени и след това развалени договори за покупко – продажба на превозно средство, никога да не изтече срока за регистриране на дадено превозно средство и то никога да не бъде регистрирано, което очевидно не е обещественоприемливо.

Съдът не казва, че жалбоподателят Н. в конкретния случай е целял подобна хипотеза, но това възражение на неговия процесуален представител би означавало, че с поредица от изявления на частноправни субекти биха се заобиколили императивни правни норми, което очевидно не е допустимо в една правова държава.

В обобщение съдът намира, че Наказателно постановление № 25 – 0442 – 001573 от 10.10.2025 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде потвърдено, още повече, че наложените административни наказания са строго фиксирани като вид и размер, административно – наказващия орган правилно ги е индивидуализирал, поради което и пред съда не е поставен въпроса за тяхната завишеност, респ. евентуална несправедливост.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на въззиваемата страна следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно открито 5 съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум, а именно в размер на 66, 47 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 25 – 0442 – 001573 от 10.10.2025 г., издадено от Началник сектор в Четвърто РУ към ОД на МВР гр.

Варна, с което на Н. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, обл. ***, на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на 102, 26 евро (200 лева) и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за това, че на 27.08.2025 г. около 12:45 часа в с. Приселци, обл. Варна, ул. „Централна“ до дом № 67 в посока на движение към гр. Бургас, управлява лек автомобил „Субару Аутбек“ с рег. № ***, собственост на Д. Г. В., с ЕГН: **********, като автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата, считано от 25.08.2025 г. – нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Осъжда Н. Г. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, обл. *** да заплати на ОД на МВР гр. Варна парична сума в размер на 66, 47 евро, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството по НАХД № 1100 по описа за 2026 г. на Варненския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.