Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1305 от 18.02.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 16209/2019
Вид
Решение № 1305
Подписан
18.02.2020
В сила
18.02.2020
Състав
ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА ЗИСОВА, ГЕОРГИ ИВАНОВ ИВАНОВ, ВАЛЕРИЯ ТОДОРОВА БАНКОВА-ХРИСТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
  • чл.26 · Тарифа на НСРЗ

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, ………2020 г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател:

Георги Иванов

Членове: Валерия Банкова

Десислава Зисова като разгледа докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №16209/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от ЗАД ОЗК З.АД – длъжник по изп.д. №20197900402003 срещу постановление на съдебния изпълнител от 05.11.2019 за определяне на разноските, в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Жалбоподателят поддържа, че постановлението за разноските е незаконосъобразно, а определеното адвокатско възнаграждение на взискателя – прекомерно. Иска същото да се намали до минимума от 200 лв., а таксата по чл.26 от Тарифата да се преизчисли, като в сумата, върху която се начислява, да не се включват разноските за адвокат на взискателя.

Взискателят не взема становище по жалбата.

В мотивите си съдебния изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно.

Въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Други действия по делото не са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл.426, ал.2 ГПК. Поради това адвокатското възнаграждение, уговорено с представения договор за правна помощ в размер на 2750 лв. се явява прекомерно. Поради това незаконосъобразно е постановлението от 05.11.2019 г., с което съдебният изпълнител е отказал да намали разноските за адвокатско възнаграждение. Съобразявайки всичко това съдът приема, че на взискателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Поради това обжалваното постановление, в частта относно адвокатското възнаграждение, следва да се отмени за разликата над тази сума.

2. Възраженията на жалбоподателя за незаконосъобразност на начислената такса по чл.26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ са основателни. От съдържащата се в изпълнителното производство сметка, обективирана в поканата за доброволно изпълнение, определената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е в размер на 6753,36 лв. Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист – 117640,29 лв. и размерът й е 5572,81 лв. или 6687,37 лв. с ДДС. Обжалваното постановление следва да се отмени за разликата над 6753,36 лв. до действително дължимия размер от 6687,37 лв.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление на съдебния изпълнител от 05.11.2019 по изп.д. №20197900402003 за определяне на разноските, в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя над сумата от 200 лв. до определения размер от 2750 лв., и в частта за определяне на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ над сумата от 6687,37 лв. до 6753,36 лв., като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение - за сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ – за сумата от 6687,37 лв. с ДДС.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1.

2.