Решение № 3436 от 11.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3436 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Диана Василева при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева в присъствието на прокурора М. М. като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100504288 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 12.01.2023г., постановено по гр.д. № 39030/2022г. на СРС, ГО, 40 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД срещу Н. К. Л. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания: за сумата от 4 452, 51 лева - стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. до имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ателие 11, с която стойност ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход, ведно със законната лихва от 27.04.2022г. до изплащане на вземането и сумата от 112, 55 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 15.01.2022г. до 15.04.2022г. Със същото решение са отхвърлени иска за мораторна лихва върху главницата за разликата над уважения размер от 112, 55 лева до пълния предявен размер от 743, 67 лева и за периода 01.07.2019г. - 14.01.2022г., както и изцяло исковете за сумата от 31, 62 лева - стойност на извършена услуга за дялово разпределение за 1 периода от 01.05.2019г. до 30.09.2020г., с която стойност ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца спестявайки си този разход, и за сумата от 7, 07 лева - мораторна лихва за периода от 01.07.2019г. до 15.04.2022г.

Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове , е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Н. К. Л., в която са изложени оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че съдът не се е произнесъл по релевираните възражения за недопустимост на производството, както и за нередовност на исковата молба, включително и относно заявеното оспорване относно представителната власт на лицето, подало исковата молба. На следващо място се оспорват заключенията на приетите техническа и счетоводна експертиза, тъй като същите са били изготвени само въз основа на представени от ищеца документи, част от които не са били приети като доказателства по делото. Сочи се, че ищцовото дружество не е представило писмени доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответника. Освен това са изложени съображения за липса на доказателства, че в неговия имот е била доставена и потребена топлинна енергия в претендирания обем и стойност. Установено било, че отчитането на постъпилата в абонатната станция топлинна енергия било извършвано въз основа на топломер, който не е преминал на периодични проверки за техническа годност. Не била доказана и цената, въз основа на която било извършено остойностяване на процесната доставка. Въззивникът е релевирал възражения за недължимост на ДДС, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства, че е включил същия при определяне на резултата за съответния данъчен период. Освен това първоинстанционният съд не е разгледал своевременно направеното оспорване за некачествена доставка на топлинна енергия, доколкото било установено, че ищецът е използвал поголеми от нормативно установените количества енергия за подгряване на 1 куб.м. вода в процесния период. Оспорва се и основателността на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не било доказано поставянето му в забава по отношение на процесната главница преди подаване на исковата 2 молба. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят изцяло.

Насрещната страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално-правни норми. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Третото лице-помагач не изразява становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл.

59, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане в полза на ищеца, с източник – неоснователно обогатяване.

По релевираните възражения за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова молба и поради липса на представителна власт на пълномощника на ищеца:

Релевираните възражения са неоснователни. Предявената искова молба съответства на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК – съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и съответен на тях петитум.

Съгласно установената практика – решение № 152 от 28.04.2014г. по гр.д. № 7541/2013г. на ІV ГО на ВКС, решение № 171 от 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г. на ІV ГО на ВКС, решение № 50 от 29.06.2012г. по гр.д.№ 716/11г.на ІVГО на ВКС, решение № 412 от 05.02.2014г. по гр.д.№ 2190/13г.на ІV ГО на ВКС, правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 422 от ГПК има само кредитор, който ще установява съществуването на вече оспорено в заповедното производство вземане. Целта е с решението по този иск да се признае или отрече същото право, за което е издадена заповедта за изпълнение. Така предявения иск е продължение на защитата на кредитора по повод направени в заповедното производство възражения на длъжника, поради което не може да се променя материалнаправната характеристика на 3 вземането и да се иска от съда да се произнесе по нещо, различно от предявеното в заповедното производство. Съдът е длъжен да извърши преценка за идентичност на претендираното материално право и я прави въз основа на неговата индивидуализация, въведена от ищеца по иска за съществуване на вземането. В този смисъл недопустимо /поради липса на правен интерес/ е производство по чл. 422, ал. 1 от ГПК при липса на идентичност на вземането по издадената заповед за изпълнение и предмета на предявения установителен иск. Вземането се индивидуализира чрез посочване на източника му /на правопораждащите правото факти/, чрез посочване на неговия вид, размер, както и на период на претенцията.

В конкретния случай се установява о т приложеното ч.гр. д. № 22071/2022г. по описа на СРС, че заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за вземане за главница за топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. София, ул. ****, ателие № 11, абонатен номер 432248, за периода от м.05.2019г. до 30.04.2021г., съответната мораторна лихва върху тази главница /с посочен начален и краен период/, за стойността на предоставената услуга дялово разпределение /за конкретно посочен период/ и обезщетение за забава върху посочената главница /с посочен начален и краен период на претенцията/. Като правопораждащ претенцията юридически факт е заявено твърдение за извъндоговорен източник на вземането – неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на заявителя, със стойността на доставената в имота му топлинна енергия /който имот се ползва за стопански нужди/, при липса на съществуващо между страните облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за същия имот. Съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за претендираните със заявлението суми. Предмет на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск е съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 22071/2022г. по описа на СРС, като основанието на претенцията и предявените в исковото производство вземания са индивидуализирани по идентичен начин с този, описан в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Следователно е налице идентичност между предмета на вземането в заповедното производство и предмета на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК установителен иск за потребена топлинна енергия. С оглед изложеното 4 релевираните от жалбоподателя възражения за постановяване на съдебно решение по нередовна искова молба са неоснователни.

Неоснователни са доводите за липса на представителна власт на лицето, подало исковата молба. По делото е представено пълномощно, с което юрисконсулт Кънева е овластена от органния представител на ищцовото дружество да извършва всички съдопроизводствени действия за защита интересите на „Топлофикация София“ ЕАД в искови производства, като от предоставената обща представителна власт не са изключени действията по подаване на искови молби от името на дружеството. Следователно, налице са формалните изисквания за процесуално представителство по чл. 33, вр. чл.

32, т. 3 от ГПК. Освен това, както е прието в решение № 296 от 05.04.2017г. на ВКС по гр. д. № 1776/2016г., IV ГО, пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на извършени от пълномощник без 5 представителна власт действия има само лицето, което се счита за обвързано от тях. Това е лицето посочено като упълномощител в пълномощното по чл.

33 от ГПК. По силата на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД това лице може както да се позове на това, че действията на пълномощника са извършени без представителна власт и не са породили действия за него, така и по своя преценка да потвърди същите. Правото на потвърждаване принадлежи само на лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт и затова само то може да се позовава и на липсата на представителна власт на извършилия действията пълномощник. Трети лица не могат да се позовават на липсата на представителна власт и да искат да се прилагат последиците от нея, тъй като по този начин би се стигнало до невъзможност на упълномощителя да потвърди действията. В този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. , постановено по тълкувателно дело № 5/2014 г. на ОСГТК е посочено, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници. Даденото тълкуване се отнася до действието на договорите, сключени от пълномощник без представителна власт, но даденото с него разрешение е принципно и следва да намери приложение във всички случаи попадащи в приложното поле на чл. 42, ал. 2 от ЗЗД , какъвто е и този за липса на представителна власт в исковото производство.