Решение № 434 от 18.09.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Търговище, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530100239 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание по чл.108 ЗС.

Ищецът твърди в исковата си молба, че е собственик е на поземлен имот № 187 в кв.21 по плана на село Кралево, община Търговище ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, за който имот има нотариален акт за собственост № 58, том II, дело № 479/83г по описа на PC Търговище.

През лятото на 1989г., по време на така наречената “голяма екскурзия“ заедно със семейството си заминал за Р. Турция. Времената били такива, че заминА. с лични вещи, с два куфара. Трябвало да напуснат България до 24 часа след получаване на задграничните паспорти. Така и станало - заминА..

При заминаването си оставил ключовете на къщата си на свой близък приятел Й. А. З. /всички го знаят Й. М./, за да наглежда имота му докато го няма.

Оставили всичко, цялата покъщнина, мебели и лични вещи, всичко което са придобили в съвместния им брачен живот ищеца и жена му. Дори оставили домашното си куче в двора. След години Д. разказвал на ищеца, че кучето дълго време не допускало чужди хора в имота. Не знаел къде отиват, дА. биха се устроили в Турция. Просто всички заминавА., заминА. и те, такава била политиката в България.

След като заминА. за Турция, ищецът лично периодично си идвал в 1

България, през няколко години, получава пенсия от България. Когато се завърнал в родното си село Кралево, през 1996г. същият му приятел - Й. му казал, че е предоставил къщата на зет си - ответника Л. С., който след развода си с дъщерята на Д. е нямал къде да живее. Тогава ищецът не възразил зетят на Д.-Л., да живее в къщата известно време докато се устрои някъде другаде, тъй като в Турция ищецът и семейството му вече се били установили и към него момент, нямА. да ползват къщата в Кралево за себе си. Ищецът разбрал, че ответникът - Л. е довел в имота и майка си Д., заедно с двете му племеници П. и Д., които са останА. сираци, тъй като синът на Д. - Г. /брат на Л. / е починал през 1981 година.

На няколко пъти като идвал в Кралево ищецът търсил контакти с ответника - Л., за да се разберат, кога ще му предаде имота, но от хората в селото разбрал, че Л. е заминал да живее и работи в София. Майката на ответника Л. - Дафина е живяла до смъртта си в тази къща – на ищеца, и след нейната смърт, къщата е запустяла. В момента къщата е полусрутена, една част от покрива е паднал в стаите на втория етаж, покривът на стопанската сграда, представляваща сайвант е разрушен.

Ищецът не е предоставял имота си на Л., нито пък на майка му Д., те не са от неговото село - Кралево. Те са се настанили в имота на ищеца, без да имат неговото позволение. Ищецът е оставил имота си на Й., тъй като не знаел какво ще се случи с него и семейството му в Турция, нямал и физическо време да я продаде. Просто я оставил на Д. и тръгнА..

В момента въпросният имот на ищеца се държи от ответника Л. С.. При справка в община Търговище, установи, че имотът му е деклариран от Д. К.

Н. и Л. П. С. при масовото деклариране на имоти през 1998 г., без да са приложили към декларацията документ за собственост. След смъртта на Д. Н., през 2010 г. за имота е подадена коригираща декларация, като имот придобит по наследство, като са вписани като данъчно задължени лица другите две ответници - П. и Д. /племеници на Л. С.-дъщери на починА.ят му брат Г., съответно внучки на Д. Н. /.

От познати ищецът разбрал, че Л. от години живее в София и изобщо не е идвал в селото. Къщата и дворното място са запустели, безстопанствени. В края на миналата /2024/ година ищецът се свързал, чрез познати с Л. с искане да му предаде имота, като в разговора му споменал, че иска да си вземе обратно имота, казал му че той е собственикът на имота, за което има нотариален акт. Но ответникът - Л. тръгна тогава да му обяснява, че ще се снабдява с нотариален акт, че след това би му я продал на ищеца по пазарни 2 цени, а ищецът възразих на Л. за тези му намерения.

Ищецът вече е пенсионер в Турция, има нужда от този имот. Освен това имотът му в с. Кралево има сантиментална стойност за него, тъй като му е останал от дядо му. Там е израснал, в него имот се е задомил, там преминала голяма част от неговия съзнателен живот. Постоянният му адрес в Република България е на административния адрес на неговата къща - в с. Кралево, ул.

**********

Предвид изложеното ищецът счита, че за него е нА.це правен интерес от завеждането на настоящия ревандикационеи иск, с който в качеството си на единствен собственик, който е лишен от владението върху имота си да потърси защита срещу лицата, които без основание го държат.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответниците, правото му на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в с. Кралево, община Търговище, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален № 187 в кв. 21 по плана на е. Кралево, община Търговище, с площ от 1990 кв.м., за който са отредени УПИ IX-187 и УПИ VIII-187 по плана на село Кралево, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда, и паянтова стопанска постройка, и да осъди ответниците да му предадат владението на имота, което е без правно основание, на основание чл.108 от ЗС. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.

Редовно призован в първото открито заседание ищецът се яви лично и се представлява от упълномощен процесуален представител - адв. С. А. от АК-Търговище, която поддържа иска. Представя писмени бележки.

Ответниците, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подадоха писмен отговор, съгласно който считат, че искът е неоснователен и молят да бъде отхвърлен.

Според изложеното в писмения отговор, фактическата обстановка описана в исковата молба не отговаря на истината:

През 1989 г. е било масовото изселване на български граждани Република Турция. Ищецът със семейството си също се изселили Република Турция. в в

При заминаването си ищецът продал процесният собствен имот на Д.

К. Н. с договор № 253 от 31.05.1989 г. Последната е продала собствения си имот в с. Здравец, общ. Търговище и заедно с ответниците се преместили в с.

Кралево. Ответниците - П. Г. и Д. Г. тогава са били малки /на 15 г. и на 13 г./ и баба им Д. ги отглежда, тъй като майка им и баща им са били починА..

3

Всички са живели в този имот в с. Кралево от 1989г. След като се омъжили двете ответници - П. и Д., в имота останА. да живеят чичо им Л. и баба им Д..

С декларация № 30516/20.05.1998 г. имотът е деклариран от Д. Н. в Община Търговище и като начин на придобиване е посочено - покупка, а вид на документа за собственост - договор № 253/ 31.07.1989 г. Деклариран е поземлен имот с площ от 1600 кв.м. и сгради построени в имота. Идеалните части са посочени както следва: 1/2 ид. част за Д. К. и 1/2 ид.част за Л. П..

След смъртта на Д. К. /2010г./ имотът е деклариран на наследниците ответниците по настоящият иск, които си плащат данъците и до настоящия момент.

От момента на закупуването на имота /1989г./ до смъртта на Д. К., поч.

27.01.2010 година, имотът се е владял и стопанисвал от нея, а след нейната смърт се владее и стопанисва и до настоящият момент от наследниците ответниците по делото.

Никой до сега не е оспорвал собствеността на имота. Никой не е предявявал претенции спрямо този имот.

Изложената версия в исковата молба касае съвсем друг имот в селото.

Не се отнася за имота предмет на настоящото дело - недвижим имот представляващ ПИ с кадастрален план № 187 в кв. 21 по плана на село Кралево с площ от 1990 кв.м., за който имот са отредени УПИ IX- 187 и VIII 187 ведно с построените в този имот къща и стопански постройки. Описаният в исковата молба имот се владее от наследодателката на ответниците от 1989 година и след смъртта и от тях до настоящият момент, поради което са придобили собствеността на основание давностно владение.

Молят да бъде отхвърлен предявения ревандикационен иск и да им бъдат присъдени разноските по делото.

Редовно призовани, от ответниците се явиха лично в първото открито заседание последните две, като и тримата се представляват от упълномощен процесуален представител – адв. Т. Д., която поддържа писмения отговор.

Представя писмени бележки.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изд.

На 17.02.2025г. от Община Търговище, А. А. А. с ЕГН **********, и А.. А.

Ю. са имена на едно и също лице. Също от издаденото на 17.02.2025г. от Община Търговище удостоверение за постоянен адрес, ищецът с името А. А.

4

А. има постоянен адрес в с. Кралево, ул. **********, заявен от 22.11.2004г.

Видно от представения нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 58, том II, дело № 479/1983г., съставен по обстоятелствена проверка на 12.07.1983г., по описа на службата по вписвания – Търговище, ищецът с името А. А. Х. от с. Кралево е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Дворно място от около 1600 кв.м., със застроените в него паянтово жилище и стопански постройки, за което е отреден парцел I-50 в кв.24 по плана на с. Кралево, при граници: от две страни улици; А. А.. и А. Ю.. В разписния лист към плана на с. Кралево, имотът е записан /л.66/ на А..А. Х.. Описаният в посочения нотариален акт недвижим имот, е идентичен с част от Поземлен имот № 187 от кв.21 по ПУП на с. Кралево, съгласно удостоверение за идентичност на имот, изд. на 18.05.2025г. Имотът е визуА.зиран на приложената скица, изд. на 14.02.2025г. от Община Търговище.

Ищецът и семейството му живели в къщата от процесния имот от 1983г. когато е съставен нотариалния акт до 1989г. когато се изселили в Република Турция. Времената тогава били такива по време на т.нар. „Голямата екскурзия“, че след като получили паспортите си хората най-много до три дни след това по най-бързия начин напускА. територията на България. Така било и с ищеца и семейството му, бързА. много да отпътуват, защото предстояло влизане в казармата и отбиване на военна служба на сина им в България и тогава щяло да се наложи и те да останат. На 31.07.1989г. ищецът и семейството му заедно с други семейства тръгнА. от с. Кралево, напуснА.

България и се изселили в Република Турция. Оставили ключовете за къщата на голям приятел на ищеца – бай Д.-пощаджията в с. Кралево. Според свидетелите на ищеца, имотът не е продаван, просто дА. ключовете за къщата на бай Д. да я стопанисва, да се грижи, защото не се знаело дА. ще останат или ще се върнат от Турция, никой не знаел какво ги чака. Зетят на бай Д. се казва Л./Л.- първият ответник/, бил полицай /тогава – милиционер/ в гр.

Търговище. В началото на 1990г. официално се развели дъщерята на Д. и зет му Л.. Тъст и зет били в добри отношения и понеже апартаментът в гр.

Търговище останал на дъщерята на Д., а Л. нямал къде да живее и тогава той заедно с майка си – Д. /сватя на Д./ дошъл да живее в тази къща в с. Кралево.

Те дошли от с. Здравец. Св. Дж. живее в с. Кралево от 1980г., бил съсед на бившия собственик на имота, неговия праводател А.. Помни баба Д. от 1989г.

Като дошли Л. и майка му Д. те започнА. да живеят там, да стопанисват имота, да обработват дворното място. Не е ставало въпрос и не го 5 интересувало св. Дж. купили ли са къщата. Според него А.. и баба Д. са се разбрА.. Баба Д. починала през 2010г., което е видно и от представеното от ответниците удостоверение за наследници. Св. Д., който е от с. Кралево, не познава ищеца А., който отдавна е излязъл от селото, познава само баща му, но той си живеел в друг имот. Същият свидетел познава Д., тя дошла в селото през 1989г. с Л. и се настанили в този, процесния имот. Л. имал и две племеннички, едната е П., и те двете също били дошли и живели в къщата с баба Д. /св. Н./. От удостоверението за наследници на Д. К. Н., починала на 27.01.2010г. , се установи безспорно, че освен синът и Л. П. С. /първият ответник/ , нейни законни наследници по право на заместване са внучките иП. Г. М. и Д. Г. А. /втората и третата ответници/ , които са дъщери на синът и Г. П. С., поч. 1981г. След смъртта на Д., св. Дж. е поканил Л.в София, за да работи в едно от неговите фирми. От около десетина години към днешна дата т.е от около 2015г. не са го виждА. в селото. В имота останал М.-съпругът на П. и те обработват имота. Къщата се е съборила от около 2-3 години, но мястото се стопанисва от М., той и до сега се грижи за имота. Това се установи от показанията на св.Дж., св. Д., св.Х..