Определение № 241 от 03.06.2026, Районен съд - Червен бряг

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. Червен бряг, 03.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №

20264440100038 по описа за 2026 година на Районен съд - Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 от ГПК

По делото е постъпила молба с вх. № 2038/08.05.2026г. по чл. 248 от ГПК, подадена от адв.

М. М. от АК-Велико Търново, процесуален представител на ответника Н. В. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, ул. ***, с искане за изменение на постановеното Определение рег. № 192/21.04.2026г., по гр.д. № 38/2026 г. по описа на Районен съд-Червен бряг, в частта на присъдените разноски.

В молбата с вх. № 2038/08.05.2026г. от адв. М. М. се сочи, че въпреки надлежното му упълномощаване и участие в съдебно заседание по делото, след подадена от същия молба на 17.03.2026г. за отлагане на насроченото заседание поради медицински причини, не бил призован за заседанието на 21.04.2026г. и не присъствал на същото. Адв. М. твърди, че съда е провел заседание на 21.04.2026г., дори след като доверителя му - ответник Н. В. Ц. е заявила, че по делото има упълномощен адвокат и държи на присъствието му. Този факт според адв. М. е нарушил правото на защита на ответника.

С молбата се иска съда да измени Определение рег. № 192/21.04.2026г., обективирано в Протокол от о. с. з от 21.04.2026г. по Гр. Д. № 38/2026 г. по описа на РС - Червен Бряг, в частта за разноските и да присъди направените от ответника Ц. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 420 (Четиристотин и двадесет) евро за осъществено процесуално представителство.

Съдът е изпратил на ответната страна препис от молбата, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2 от ГПК, като в указания срок не е постъпил отговор.

Съдът, като разгледа подаденото от процесуалния представител на ответника искане, обективирано в подадената молба и данните по делото, намира следното:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото без да установява обаче краен срок, до изтичането на който искането за присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда. Доколкото процесуалният закон не 1 установява краен срок по отношение на искането за присъждане на разноски, според настоящия състав приложение следва да намери общото правило, че страните са длъжни да изчерпят всички свои процесуални искания до приключване на устните състезания пред съответната инстанция. В същия срок следва да бъдат представени и доказателствата за реално извършените разноски. Въпреки, че процесуален представител на ответника не е длъжен да включи подобно искане в отговора на исковата молба /арг. от чл.131,ал.2 ГПК/, нито да представи с отговора доказателствата за извършените разноски, още повече, че част от разноските могат да бъдат извършени след постъпването на отговора в съда /разноски за изслушване на експертно заключение,за събиране на гласни и писмени доказателства и др./, то същия е бил длъжен да направи това свое искане до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.

Второ, следва да се отчете, че присъжданите съдебни разноски са резултат от изхода на делото и от реализиране отговорността на страните по чл.78 ГПК, като рискът за понасяне тежестта за разноските е изначално известен на страните в гражданския процес факт. Съответно искането от страна на адв. М., в качеството му на процесуален представител на ответника да му бъдат заплатени разноските и упражняване на това право, е било известно още от самото начало на процеса. Той не е сторил това до приключване на устните състезания, поради което е загубил правото си да иска изплащането им. Съдът не споделя изложеното от адв. М., че заседанието на 21.04.2026г. е протекло въпреки волята на ответника Ц., същото да протече с участието на упълномощения й защитник. Съдът не споделя и изложеното от адв. М., че същия не е бил призован за заседанието на 21.04.2026г. Напротив, съобразно изискванията на чл. 56 ал. 2 от ГПК, страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. Адв. М. е имал достъп до делото, което следва неговата информираност относно насрочване на следващо съдебно заседание, както и относно искането за прекратяване на производството, направено в молба с вх. № 1645/14.04.2026г. от молителя Ц. И. П.. Отделно от горното, в Протокол с рег. № 143/18.03.2026г., съда е отложил и насрочил делото за 21.04.2026г. от 13:00 часа, за която дата е счел, че страните са уведомени на основание чл. 56, ал. 2 от ГПК.

Искането за прекратяване на производството е направено в молба с вх. № 1645/14.04.2026г. от молителя Ц. И. П., с която моли съда да прекрати производството на осн. чл. 232 ГПК, във с §1 от ДР на ЗЗДН, поради оттегляне изцяло на подадената молба за защита по дело. Съгласно изискванията на чл. 232 от ГПК, ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото. Ако искането е направено до приключване на първото редовно проведено съдебно заседание пред първата инстанция, за да се прекрати производството по делото, не е необходимо съгласието на ответника. В този случай обаче, тъй като е проведено едно открито съдебно заседание, на 05.02.2026г. е необходимо съгласието на ответника.

Както е посочено в постановеното Определение рег. № 192/21.04.2026г., съда е запитал ответникът Н. Ц., дали изразява своето съгласие за прекратяване на производството и същата е заявила пред настоящия съдебен състав, че дава съгласието си за прекратяване на делото.

Ответникът Н. Ц., не е заявила пред съда желанието си за присъждане на разноски, а процесуалния представител на ответника е поискал да му бъдат присъдени разноски за настоящето дело и е представил списък с разноските, съгласно чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие, едва с молбата си с вх. № 2038/08.05.2026г.

2

При тези съображения съдът намира искането, с вх. № 2038/08.05.2026г., подадено от адв.

М. М. от АК - Велико Търново по чл. 248 от ГПК за изменение на определението в частта за разноските, за неоснователно и като такова следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 2038/08.05.2026г., подадена от адв. М. М. от АК-Велико Търново, процесуален представител на ответника Н. В. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, ул. ***, с искане за изменение на постановеното Определение рег. № 192/21.04.2026г., по гр.д. № 38/2026 г. по описа на Районен съд-Червен бряг, в частта на присъдените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се счита неразделна част от Определение рег. № 192/21.04.2026г., постановено по гр.д. № 38/2026 г. на Районен съд - Червен бряг.

Препис от издаденият съдебен акт да се връчи на страните.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от получаването му пред Окръжен съд - Плевен.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

3