Определение № 43390 от 24.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43390 гр. С., 24.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20241110129109 по описа за 2024 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Ч., с ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. ************, чрез адвокат М. В. М., със съдебен адрес - гр.

П., бул. ***** против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от управителя Владислав М.

Инджов.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок последният е депозирал отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцата твърди, че е сключила Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023 година с ответника.

Твърди се, че съгласно Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023 година е получила заемна сума в размер на 800,00 лева, при ГПР от 48.100%, при 9 на брой месечни вноски.

Твърди се, че съгласно чл.8 от Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023 година 1 е следвало да заплати и неустойка в размер на 689,99 лева, поради това, че не е предоставила обезпечение по кредита.

Твърди се, че ищцата е платила и е погасила задължението по Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., сключен ,е „ Креди Йес“ ООД, като е заплатила общо сумата от 1400,00 лева.

Твърди се, че сключения Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., е нищожен.

Твърди се, че същият договор противоречи на чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.1,ал.1,т.9 от ЗПК.

Твърди се, че въпреки, че в договора е посочен годишен лихвен процент, липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, пито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя.

Твърди се, че процесния договор не отговаря на изискваният на чл.11 ал. 1 от ЗПК.

Твърди се, че посочения в договора ГПР не включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/.

Твърди се, че не става ясно от договора дали предвидената неустойка е включена в ГПР.

Твърди се, че договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 689.99 лева не е включена в ГПР и ГЛП.

Твърди се, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Твърди се, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.

Твърди се, че неустойката но чл.8 от Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал.1 от ЗПК, като съображенията ми за това са следните:

2

С оглед на твърденията за нищожност на договора, а в условията на евентуалност за нищожност на клаузата на чл.8 от същия договор се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „България“ № 196, представлявано от управителя Владислав М. Инджов да заплати на М. А. Ч., с ЕГН **********, адрес гр. С., ж.к. ************, чрез адвокат М. В.

М., със съдебен адрес - гр.П., бул. ***** на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, сумата в размер на 600 лева, недължимо заплатена по недействителен Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба – 21.5.2024 година до заплащане на задължението.

В условията на евентуалност, се иска съдът да осъди „Креди Йес“ ООД на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцата, сумата в размер на 500,00 лева, недължимо заплатена неустойка по Договор за паричен заем № 486965 от 07.08.2023г., ведно със законовата лихва от момента на депозиране на исковата молба – 21.5.2024 година до заплащане на задължението.

Прави се искане за присъждане на разноски.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковата претенция като неоснователна.

Ответникът не оспорва, че ищцата е кредитополучател, който е сключил с дружеството „КРЕДИ ЙЕС” ООД договор за паричен заем № 486965 на 07.08.2023г., при общи условия и предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Не се оспорва, че договорената сума от 800,00 лева е получена от кредитополучателя, за което той е подписал РКО от 07.08.2023г. Не се оспорва, че е уговорено връщането й на 9 месечни погасителни вноски от по 104.33лв. не се оспорва, че е посочен и размера на погасителната вноска от по 181,00 лв. месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение, видно от приложения към договора погасителен план.

Ответникът сочи, че страните са постигнали съгласие за фиксиран месечен лихвен процент от 3. 330% и годишен процент на разходите от 48.100%.

Твърди се, че между страните е уговорено е и предоставяне от страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора, изразяващо се в осигуряване на 1 поръчител и 2 ипотека или особен залог или банкова гаранция или ценна книга, като при неизпълнение се дължи неустойка в размер на 1 585.52 лв. /чл. 8 вр. чл. 6 от договора вр. чл. 10, ал. 2, т. 1 от ОУ/.

Ответникът оспорва твърденията на ищеца за нищожност на договора и съответно за нищожност на клаузата на чл.8 от процесния договор.

Ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция и му присъди разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство е заявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1 3 пр.1 от Закона за задълженията и договорите и в условията на евентуалност исковата претенция също е с правна квалификация чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – не се спори между страните, че е бил сключен Договор за паричен заем № 486965 на 07.08.2023 г., не се оспорва, че договорената сума от 800,00 лева е получена от кредитополучателя, не се оспорва, че е уговорено връщането й на 9 месечни погасителни вноски от по 104.33лв., не се оспорва, че е посочен и размера на погасителната вноска от по 181,00 лв. месечно, в който размер е включена и дължимата неустойка, при липса на представено обезпечение.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

За ищеца е тежестта да докаже: сумата, която твърди да е платил без основание по размер.

За ответника е доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че е получил сумата на годно правно основание.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца и ответника доказателствени искания за допускане като писмени доказателства на представените с исковата молба – съдът приема искането за относимо и допустимо и следва да го уважи.

По искането да се задължи ответника да представи справка за извършените плащания по кредита – искането е допустимо и относимо и следва да се уважи.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

На основание чл.190 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответника не по-късно от първото по делото съдебно заседание да представи справка за извършените от ищцата плащания по Договор за паричен заем № 486965 на 07.08.2023 г., като му указва, че ако не представи такава съдът ще приложи разпоредбата на чл.161 от ГПК и ще приеме за доказан факта, че ищцата е платила сумата посочена в исковата молба като платена по договора.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с 4 указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните: В случай, че ищецът не се яви в първото заседание по делото, не изрази становище по отговора на исковата молба и не иска разглеждане на делото в негово отсъствие ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл.232, изречение второ, съгласно което в новото дело ищецът може да ползва събраните доказателства само ако за тяхното повторно събиране има трудно преодолима пречка.

٧

Страната, която живее или замине за чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл.40 ГПК/.

٧

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смята за връчени /чл.41 от ГПК/. При неизпълнение на задължението по чл.41, ал. 1 от ГПК, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.