Решение № 62 от 11.02.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Благоевград, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Силвия Г. Николова при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Силвия Г. Николова Гражданско дело № 20201210101537 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от „Е ЕГН:

********** – САК, със съдебен адрес: гр. С, срещу КР. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б

С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че КР. М. СТ., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б ДЪЛЖИ на „Е, ЕИК: сума в размер на 4 700,00 /четири хиляди и седемстотин/ лева – частично от общо задължение за главница в размер на 9 504,78 /девет хиляди петстотин и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лева по Договор за потребителски кредит № FL342279 от 02.01.2008 г., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /22.05.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 300,00 /триста/ лева – частично от общо задължение за договорна лихва в размер на 703,15 /седемстотин и три лева и петнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от 01.02.2017 г. до 02.01.2018 г.

Направено е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски, в т.ч. и тези, направени в хода на заповедното производство.

Твърди се в исковата молба, че на 02.01.2008 г. в гр. Б е сключен Договор за потребителски кредит № FL342279 между „Ю /с настоящо наименование , в качеството му на кредитор, и КР. М. СТ., ЕГН: **********, в качеството му на кредитополучател. Твърди се, че по силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на 10 000,00 лева. Сочи се, че предоставената в заем сума се олихвява с лихвен процент, подробно определен в чл. 3 от Договора. С подписването на договора ответникът 1 се е задължил да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски, всяка от които в размер на 157,98 лева с краен падеж 02.01.2018 г., съгласно чл. 7 от Договора и приложения като доказателство към исковата молба погасителен план. Твърди се от ищцовото дружество, че след усвояване на кредита, кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения към „ като оставил непогасено задължение в размер на 10 207,93 лева, от които: 9 504,78 лева – главница, и договорна лихва – 703,15 лева. Твърди се още, че кредитът е станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 02.01.2018 г.

Твърди се, че на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.01.2016 г. и приложенията към него между „Ю задължението на ответника КР.

М. СТ., ЕГН: **********, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит № . е било изкупено от „Е Сочи се, че на адреса на длъжника е изпратено уведомление по смисъла на чл. 99 от ЗЗД за извършената цесия. Като доказателство към исковата молба се прилага обратна разписка от изпратеното писмо, видно от която същото се е върнало обратно при изпращача като „непотърсено”. Прилага се и съдържанието на изпратеното уведомление по чл. 99 ЗЗД, изходящо от цедента, което според задължителната съдебна практика, материализирана в Решение № г. по т.д. № . на ВКС и в Решение , съставлява надлежно съобщаване за цесията. Съгласно т. 5.1.1 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложени изрични пълномощни, цесионерът – „Е, е упълномощен от цедента „Юда извършва уведомяване от името и за сметка на цедента.

Навежда се, че „Е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като на 19.05.2020 г. подал пред Районен съд – Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, с което поискал длъжникът да бъде осъден частично за следните суми: 4 700 лева – главница и договорна лихва – 300,00 лева. Сочи се, че е образувано ч.гр.д. № 773/2020 г. по описа на Районен съд – Б както и че срещу издадената заповед ответникът КР. М. СТ., ЕГН: **********, е възразил по реда на чл. 414 от ГПК, за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно връчено на 24.07.2020 г. Във възражението се твърди, че ответникът не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.

Сочи се, че към настоящия момент на ищеца не му е известно да е налице погасяване на задължението по издадената заповед за изпълнение, включително и да е налице основание, на което ответниковото задължение да е отпаднало. Навежда се, че последното поражда правния интерес у ищеца да предяви настоящия иск.

С Разпореждане № 6951/22.09.2020 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.

131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 29.09.2020 г. лично на 2 ответника С..

Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 28.10.2020 г. е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.

С отговора на исковата молба е изразено становище за неоснователност на предявените искове, като се въвежда твърдение, че установителният иск е недопустим, доколкото не е налице надлежно съобщаване за извършената цесия. При изложените твърдени в исковата молба „Ю АД упълномощава „Е да уведоми съгласно условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД физическите лица – длъжници, но не и да преупълномощава трети лица да направят това.

Ответникът твърди, че извършеното упълномощаване на, е извършено от „ЕД без последният да има право да издаде такова пълномощно. По изложените съображения ответникът оспорва и твърди, че не е надлежно уведомен за направената цесия, тъй като адвокатско дружество „Василев и партньори” е действало без представителна власт. Също така се поддържа, че договорът за цесия не е в неговата цялост, като не става ясно как са се договорили страните в частта относно съобщаването на длъжника за извършената цесия.

Оспорва се, че длъжникът е надлежно уведомен за договора за прехвърляне на вземането, тъй като „Е няма правомощията да преупълномощава трети лица да уведомят длъжника за сключения договор. Позовава се на чл. 39, ал. 1 от ЗЗД, в която разпоредба обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил. Твърди, че в посоченото от ищеца пълномощно не е налице правомощие, чрез което „Ю да упълномощава „Е да извършва упълномощителни действия спрямо трети лица /преупълномощаване/. Отделно от това представеното пълномощно с дата 02.05.2017 г. е такова, с което „Е е упълномощил адвокат П В а не Адвокатско дружество „В“, а уведомлението за цесия, видно от оформянето на обратната разписка, е от името на адвокатското дружество. Представеното пълномощно не може и да се причисли като такова по Закона за адвокатурата, за което не е необходима нотариална заверка, тъй като адвокатът не е индивидуализиран с личния си номер, с който е вписан в Адвокатската колегия, поради което е необходимо същото да е с нотариална заверка на подписа, тъй като предходното пълномощно е с такава нотариална заверка и следва да се приложи чл. 37 от ЗЗД. Възразява се срещу извършената от цедента „Ю цесия в полза на ищеца по делото, по силата на договора за цесия и съгласно приложеното към него пълномощно би могло да породи своето действие спрямо длъжника от момента на неговото уведомяване, съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, т.е. от момента на съобщаването му за цесията.

На самостоятелно място ответникът организира своята защита като прави възражение за погасяване по давност по силата на чл. 110 от ЗЗД, тъй като с изтичане на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Изразява становище чрез нарочно изпратеното писмо, с което е обявена предсрочна изискуемост.

Твърди се, че това е и моментът, от който започва да тече давността. Изискуемостта е обявена повече от 5 години преди подаване на настоящата искова молба от „ЕД, поради което се сочи, че сумите по иска не се дължат, а са погасени по давност.

3

С Определение № 36/19.02.2021 г. и с протоколно определение от дата 13.05.2021 г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Е, редовно призовано, не се явява законният представител, не се представлява, като с дата 26.04.2021 г. по делото е постъпила молбастановище от ищеца, с която се поддържа подадената искова молба.

Ответникът КР. М. СТ., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат К, която поддържа така депозирания писмен отговор по съображенията подробно изложени в него.

По делото са приобщени представените от страните писмени документи, изслушано е заключението по допуснатата и назначена съдебно-счетоводна експертиза, като същото е прието и приобщено към доказателствения материал по делото.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № по описа на Рищецът е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което съдът е издал Заповед № за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът КР. М. СТ., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Б, ул. „Г да заплати на кредитора „Ео, със седалище и адрес на управление: гр. С”, ул. „Р, представлявано от Р управител, чрез пълномощниците юрисконсулт М и адвокат Пследните суми: сумата от 4 700,00 /четири хиляди и седемстотин/ лева, представляваща главница, частично дължима от главница в общ размер на 9 504,78 /девет хиляди петстотин и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ лева, дължима сума по Договор за потребителски кредит № F, сключен между „Юс настоящо наименование „Ю/ и КР.

М. СТ., в качеството му на кредитополучател, като впоследствие на 18.01.2016 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Ю, по силата на който задължението на длъжника, произтичащо от горепосочения договор, е прехвърлено на кредитора „Е, ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /22.05.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането; сумата от 300,00 /триста/ лева – договорна лихва, частично дължима от общо задължение за договорна лихва в общ размер на 703,15 /седемстотин и три лева и петнадесет стотинки/ лева, дължима за периода от датата на сключване на договора до 02.01.2018 г. – дата, на която кредитът е станал изискуем; сумата от 100,00 /сто/ лева, представляваща направени по заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и сумата о т 50,00 /петдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Изпратеното съобщение до длъжника със заверено копие от Заповедта е връчено на 4

08.06.2020 г. на лице от домакинството на длъжника С..

Длъжникът КР. М. СТ., ЕГН: **********, е упражнил правото си и в законоустановения двуседмичен срок е подал възражение с вх. № 2863 от 02.07.2020 г., в което е посочил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.

На 24.07.2020 г. на ищеца, чрез Е – адвокатски сътрудник, е връчено съобщение, че срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение и може да предяви иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск, от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 773/2020 г. по описа на Районен съд – Благоевград.