Решение № 1367 от 24.11.2025, Административен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1367

Смолян, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700251 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по жалба на Я. Б. Ч. от [населено място], [улица], чрез адв. В. от Адвокатска колегия - [населено място], срещу Заповед № 290/15.07.2025 г. на Кмета на [община], с която е разпоредено на жалбоподателя да премахне за своя сметка изградени без строителни книжа Полумасивна едноетажна сграда изпълнена от дървена конструкция с размери в план 5,90/740 м. и височина 2,10; дървена беседка с размери в план 3,00/3,00 м. и височина 2,10 м.; паянтова дървена постройка с размери в план 5,60/8,00 м. и средна височина 2,30 м. и кокошарник изпълнен от бетонни блокчета и тухли с размери в план 2,60/3,27 м. и средна височина 1,80 м. изградени в ПИ с идентификатор *** по КККР на [община]. В жалбата се сочи, че Заповедта е незаконосъобразна, издадена при неспазване на установената форма и съществено нарушение на административно производствените правила, като същата противоречи на материалноправни разпоредби, както и е в несъответствие с целта на закона.

Твърди се, че не е взето предвид, че Ч. е наемател на горния имот от 30 години и строителството е извършено със знанието и съгласието на наемодателя. Освен това строежите са изпълнени преди 2001 г. т.е. попада в приложното поле на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Във връзка с горното, административния орган умишлено не е посочил годината на изграждането им, което е съществено нарушение, доколкото подлежат на премахване незаконни строежи единствено и само ако същите не са търпими, а в настоящия случай те са търпими. Имотът, в който са изградени горните обекти попада в територия, без устройствен план, поради което на основание чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, предназначението на имота до влизане в сила на план се определя от фактическото му ползване, освен ако използването противоречи на закона. Имотът е в обхвата на чл. 8, ал. 2 от ЗУТ и се намира в земеделска територия. Начин на трайно ползване на имота е нива и е невъзможно да се направи съответствие със ПУП.

От друга страна се твърди, че изграденото е допустимо и е съвместимо с основното предназначение на земите, тъй като служи за съхранение на стопанска продукция и отглеждане на животни и с оглед периода на изграждането, такъв вид постройки са били допустими съгласно Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи, издадена на основание чл. 201 от ЗТСУ и отменена отм. ДВ. бр.85 от 6 ноември 2012 г.. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "а" от същата в земеделска земя без да се изисква промяна на предназначението се разрешава застрояване, свързано с ползването им, като при имоти с площ над 10 дка, могат да се изграждат стопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка (приложението). С оглед на това изграденото изцяло попада в обхвата на т.1 и т. 2 от списъка, тъй като служи за съхранение на растителна продукция и като паянтовата дървена постройка служи за отглеждане на животни. Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от 10.04.1998 г. за застрояване в земеделските земи разрешение за строеж в земеделски земи се издава от главния архитект на общината въз основа на писмено искане на собственика, към което се прилагат изрично посочени в Наредбата документи. Горните обекти са били допустими, с оглед начина им на изграждане и предназначението им, като са спазени и отстоянията, разписани в чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Сочи се, че строежът е допустим и по ЗУТ, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУТ е допустимо изграждане на обекти, без промяна предназначението на земята за застрояване, чиито функции са съвместими с предназначението на имота.

На следващо място твърди, че съгласно клаузите на договор за наем в качеството му на наемател е могъл да извършва подобрения в имота, които са съвместими с неговото предназначение /а в случая горните подобрение категорично са такива/ със съгласието на Наемодателя, като наемодателя е дал съгласие за това, доколкото е налице изрично писмено съгласие обективирано в Писмо с изх. № ДН-02-140/21.01.2017 г. на ОДЗ - [област].

Излагат се доводи, че в съседство на горния имот Ч. има регистриран и животновъден обект ферма за говеда съгласно Удостоверение № 5152/23.10.2020 г., при което във връзка с осъществяваната от него земеделска дейност и отглеждане на животни освен собствените земеделски земи, ползва под наем и земеделски земи от държавен поземлен фонд, с грижата на добрия стопанин. Сградите и постройките, които се твърди да са извършени в горния имот не са незаконни, а попадат в приложното поле на и на сега действащата Наредба № 19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението По отношение на обекта, посочен като Дървена беседка с размери 3,00м./3,00 м. и височина 2,10 м. счита, че същия попада в приложното поле и изключението на чл. 151, ал 1, т. 12 от ЗУТ и не се изисква разрешение за строеж в т. 12. градински и паркови елементи с височина до 2,5 м. над прилежащия терен, при което констатацията на административния орган, че тази беседка е незаконна доколкото не е налице разрешение за строеж, предвид факта, че за същата не се изисква такова доколкото е елемент градински и парков елемент по чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ то и не подлежи на премахване. Моли за отмяна на Заповедта и да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Моли за отмяна на заповедта, като сочи че имотът го ползва повече от 30 г. като първоначално договорите били за 5 години, а след това за десет и след 2023 г. след като е извършил редица подобрения е поискал да поднови договора, вкл. изчистил и укрепил речното корито, с което увеличил ползуваемата площ.

Ответника, Кмета на [община], редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от процесуалния му представител, с което заявява, че в случай, че не са налице процесуални пречки, да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа даденото становище и моли да се постанови съдебен акт, като се отхвърли жалбата. Моли да бъде приобщено и заключението на вещото лице, както и да се присъдят разноски в полза на [община].

Твърди се, че в документите представени по настоящото производство, не са налице материали, които да удостоверят съгласие на наемодателя, което е в разрез с договорните взаимоотношения между страните, уредени с Договор № 07/13.12.2013 г. Счита за неоснователен и наведения от жалбоподателя довод, че за дървената беседка върху бетонова площадка е размери в план - 3,00 м./3,00 м. и височина 2,10 м., не се изисква строително разрешение, тъй като попада в изключението по чл. 151, ал. 1, т. 12 от ЗУТ.

В случая са налице незаконни строежи по смисъла на пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за които не са издадени строителни книжа и същите противоречат на императивните правила по чл. 148 ЗУТ, поради което подлежат на премахване.

Заинтересованата страна, Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], редовно и своевременно призована, се представлява от юриск. Ч., оспорва жалбата, като поддържа становището на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място]. Сочи за безспорно установено, че процесните сгради са изградени върху земеделска земя, част от държавния поземлен фонд, без извършена промяна на предназначението и без разрешение за строеж. С оглед на това, същите представляват незаконно строителство по смисъла на чл. 225 от ЗУТ. Жалбоподателят не притежава правно основание за застрояване върху земеделска земя, поради което моли, съдът да потвърди заповедта на Кмета на [община], като законосъобразна и правилна, и отхвърли жалбата като неоснователна.

По делото е допусната СТЕ, по която вещото лице след извършен оглед и замерване на място върху скица на част от имот с идентификатор ПИ *** е нанесла обектите с техните х-ки, а именно:

1. Едноетажна сграда с размери в план с 5,90м./7,40м. и височина на етажа 2,10 м. и дървен навес към нея се ползват за хранене, отдих и почивка, както и за складиране на селскостопански инвентар. Според функционалното си предназначение и конструкция сградата попада в категория - т. 5 на чл. 137 от ЗУТ.

2. Паянтова постройка с размери в план - 5,60м./8,00м., с едноскатен покрив, покрит с ламаринени листове се ползва за отглеждане на животни и за складиране на сено. Според функционалното си предназначение постройката представлява стопанска сграда и като такава попада в обхвата на категория - т. 6 на чл. 137 от ЗУТ.

3. Дървена беседка с размери в план 3,00м./3,00м. и височина 2,10 м. - ползва се за отдих и почивка. Според функционалното си предназначение постройката представлява второстепенна спомагателна постройка на допълващо застрояване и като такава попада в обхвата на категория - т. 6 на чл. 137 от ЗУТ. По показател височина, дървената беседка с Н=2,10 м. попада в обхвата за височина до 2,50 м. за градински елементи и уточнила, че за градински и паркови елементи с височина до 2,5м. над прилежащия терен не се изисква разрешение за строеж, съгласно т. 12 на чл. 151, ал. 1 от ЗУТ, като в Наредба №1 за номенклатура на видовете строежи, както и в чл.151, ал.1 и §5 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ не е посочена дефиниция за „градински елементи“ и не е ясно дали беседката попада в обхвата на „градинските елементи“, за които не се изисква разрешение за строеж.

4. Едноетажна постройка с размери в план 3,60м./3,20м., външно неизмазана - кокошарник. Според функционалното си предназначение постройката представлява стопанска сграда и като такава попада в обхвата на категория - т. 6 на чл. 137 от ЗУТ.

При така събраните доказателства, съдът установи следното: По делото не се спори, че поземлен имот с идентификатор *** по КК на [населено място] се ползува в продължение на повече от 14 години от жалбоподателя, като наемател, като и че е собственост на ДПФ „Земеделие“, вкл. и обстоятелството, че за същите няма строителни книжа и не е учредено право на строеж.

Видно от приложения Договор № 07/03.12.2013 г. за отдаване под наем на земеделски земи от държавния поземлен фонд, е безспорно обстоятелството, че Я. Ч. е наемател на ПИ е идентификатор *** но КК на [населено място], като срокът е 10 години, съгласно т. 6 от Договора.

Съгласно т.25 от Договора, Я. Ч., в качеството му на наемател на ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], може да извършва подобрения в него, само с изразено писмено съгласие на наемодателя. Ако подобренията включват строителни работи, за които се изисква строително разрешение. Наемателят следва да получи предварително писмено съгласие на Наемодателя преди започване на строителството и да го извърши при спазване на съответните законови разпоредби.

На л. 102 от делото е подвързано становище от Директора на ОД „Земеделие“ – [област] до МЗХ, ОДЗ - [област] по заявление на Ч. за изразяване на съгласие относно енергоснабдяването на имота с изх. № ДН-02-140 от 31.01.2017 г.

Със Заповед № РД-05-214 oт 15.12.2017 г. на Директора на ОД „Земеделие“ - [област] е назначена комисия, която да извърши теренна проверка за състоянието и ползването на имоти от ДПФ на територията на [област]. С констативен протокол от 19.06.2018 г. комисията е констатирала, че в част от поземлен имот *** от КККР на [населено място], м. „Г.“ има построени едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от около 45 кв.м. ВЪРХУ бетон на площадка, беседка със застроена площ oт около 9 кв.м., върху бетонен фундамент и бетонирани пешеходни алеи, като е установено, че строителството е извършено от г-н Я. Ч.. На 25.07.2018 т. е издаден АУАН №10, в който е посочено, че лицето е нарушило чл. 2, ал. 1 oт ЗЗОЗ и чл. 3, ал. 2, изр. Първо от ППЗОЗЗ и използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й. Издадено е и Наказателно постановление № НП-190/04.09.2018 г., с което на г-н Ч. е наложено административно наказание „глоба“, която е платена доброволно от лицето.