Решение № 1077 от 04.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1077 гр. Бургас, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120105218 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ БУРГАС” ЕАД с ЕИК *** против П. Т. М., ЕГН **********, адрес: гр. Б. ***, с която се претендира установяването дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2028/2024 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно:

Да се признае за установено по отношение на "Топлофикация - Бургас" АД, че П. Т. М., ЕГН **********, за топлоснабден обект с адрес: гр. Б. *** дължи на ищцовото дружество сумата 1098.25 лв. представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия, включваща БГВ; отопление; сградна инсталация и отчет дялово разпределение за периода м. май 2023 г. м. февруари 2024 г., мораторна лихва за забава в размер 35.59 лв. за периода от 03.07.2023 г. - 25.03.2024 г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и всички направени по делото разноски в настоящото и в заповедното производства.

Основанията за дължимостта на търсените от ищцовото дружество суми се основават на отделни нормативни разпоредби, обосноваващи тяхната дължимост и начин на отчитане, както и на съществуващи между страните 1 облигационни отношения, възникнали на основание чл. 150 и §1, т. 2а от Закона за енергетиката, като се твърди, че ответникът е собственик на процесния имот в процесния период. Сумите се отнасят до изразходена топлинна енергия въз основа на предоставените данни в тази връзка от топлинния счетоводител, като същите са за БГВ, отопление, сградна инсталация и дялово разпределение, ведно със съответните лихви.

По делото в законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника П. М. чрез назначения му особен представител в който се твърди неоснователност на иска.

Предявените искове са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр.д. 2028/2024г. по описа на Бургаски районен съд, по което е издадена заповед № 1087 от 01.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за процесните суми, като съобразно дадените указания съгласно чл. 415, т. 1 ГПК заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който съдът приема за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и се установява от представената по делото справка № 1005855/29.07.2024г. от Агенцията по вписванията чрез отдалечен достъп до данни за физическо лице, че ответникът П. М. е собственик на процесния имот, находящ се в гр. Б. ***, както и че през процесния период е бил собственик на топлоснабдения обект. От представения протокол от общо събрание на етажната собственост от 23.10.2000г. се установява, че е взето решение за сключване на договор с „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД за индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуална сметки. Такъв договор за топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода чрез разпределение на топлинни разходи е сключен на 23.11.2000г.

Видно от представения по делото Договор № ТАК 4, сключен между "Топлофикация - Бургас" АД и „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД ищцовото дружество се е задължило да доставя топлинна енергия до абонатната станция в сградата. Представени са публикуваните в местен ежедневник общи условия 2 за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация - Бургас” ЕАД, които са действали в процесния период и обвързват потребителя, без да е необходимо изрично изявление от негова страна за това. С оглед качеството на ответника на собственик на имот в топлоснабдена сграда, между него и доставчикът е възникнало облигационно правоотношение, съгласно чл. 3 от общите условия, което не е прекратено. Така по смисъла на пар. 1, т. 2а от ДР на Закон за енергетиката, като собственик на обекта, той има и качеството на битов клиент на топлинна енергия. По делото е установено изпълнението на задълженията на ищцовото дружество по сключения с етажната собственост договор, който е продължил да действа между страните и след неговия срок, при липсата на данни за противопоставяне от страна на етажната собственост.

По делото е прието заключението на вещото лице Е., по назначената съдебно- техническа експертиза, от което се установява, че абонатната станция, обслужваща етажната собственост, в която се намира имота, е работила през процесния период на отопление и битово горещо водоснабдяване /БГВ/. В жилището на ответника в процесния период не е осигуряван достъп за отчет, поради което е извършван служебен отчет на потреблението, като начисленията за отопление са служебни по максимален специфичен разход, а начисленията за топла вода са служебни по 140 литра на денонощие съгласно Наредбата за топлоснабдяването.

Вещото лице констатира, че задължението в размер на 1098,25 лева по компоненти е както следва: 634,40 лева - сума за битово горещо водоснабдяване, 362,90 лева сума за отопление, 59,90 лева - сума за сградна инсталация, 15,60 лева – сума за отчет и дялово разпределение, 25,45 лева – корекция от изравняване и лихва за забавено плащане в размер на 35,59 лева. В заключение вещото лице изтъква, че експертизата не е установила несъответствие при разпределената топлинна енергия и цената за топлинна енергия е правилно заложена съгласно Решение на КЕВР. Топлинният счетоводител „БЕЛЧЕВСТРОЙ“ ЕООД е извършвал правилно дяловото разпределение за процесния имот, прилагал е правилно методиката за дяловото разпределение и е спазвал всички нормативни документи при разпределение на изразходваната топлинна енергия между отделните потребители в сградата.

С оглед събраните доказателства съдът намира предявените искове за основателни и доказани.

През процесния период относно облигационното отношение между 3 страните приложение намира разпоредбата на чл. 153 ЗЕ . Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ , за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи наймалко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случай, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ / и са длъжни да заплащат на топлофикационното дружество потребените услуги. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Това е така, защото потребителите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, дори и да не е налице потребление в конкретния обект, сумата за сградна инсталация продължава да се дължи и се начислява съобразно нормативно установената методика, само през месеците на отоплителния сезон. Сумите на отделните потребители се начисляват съобразно реално подаденото общо количество топлинна енергия от абонатната станция, с оглед отоплителния обем на жилището съгл. чл. 143 ЗЕ. При горната нормативна уредба и с оглед установените факти, че имотът е топлоснабден и се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, като за процесния перод е отчетено реално потребление за отопление и битово-горещо водоснабдяване, следва предявеният иск да бъде приет за доказан по своето основание. От приетото по делото заключение на вещото 4 лице Е., което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в процесния период за обекта на потребление на ответника са начислени суми по този компонент, разпределени пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Ето защо, въз основа на изготвеното заключение, съдът приема, че изчислените от ищцовото дружество суми са правилно калкулирани, в съответствие с изискванията на ДКЕВР. Съобразени са разпоредбите на чл. 68, чл. 69, ал. 2, т. 2, чл. 70, ал. 4 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Всеки от компонентите свързани с доставката и потребление на топлинна енергия е правилно изчислен и съобразен нормативната уредба приложима в случая.

При така установеното потребление в обекта, сумата за топлинна енергия по всички компоненти възлиза на общо 1098,25 лева за процесния период, съобразно посоченото в заключението на вещото лице, поради което предявеният иск се явява основателен и доказан.

По отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви върху главницата, съдът съобрази на първо място разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от общите условия, предвиждаща датата на изискуемостта на всяко месечно задължение, а именно първия работен ден след изтичане на 30 дневния срок за плащане. Следователно с неплащане на главното задължение длъжникът е изпаднал в забава и от този момент на основание чл. 86 ЗЗД следва да заплати дължимата лихва. Съобразно приетото заключение на вещото лице и размера на главницата, съдът намира за доказана претенцията за заплащане на сумата от 35,59 лв. - обезщетение за забава в посочения период от 03.07.2023 г. 25.03.2024 г.

По изложените по-горе съображения съдът намира за доказано, че ответникът дължи на ищцовото дружество процесните главница и мораторна лихва, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България „В съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в посочения закон“. Ето защо всички уважени или отхвърлени суми в настоящия съдебен акт ще бъдат автоматично превалутирани от съда в 5 евро посредством онлайн евро конвертор, като в същата валута следва да бъдат присъдени и разноските в настоящото и в заповедното производства.

Предвид изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски в настоящото производство, съобразно представения списък, в общ размер от 226,69 евро, от които 76,69 евро - държавна такса и 150 евро - възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 115,04 евро разноски в заповедното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Т. М., ЕГН