Решение № 3097 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3097 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Гюлсевер Сали Въззивно гражданско дело № 20221100509808 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение от 11.03.2022 г., постановено по гр. дело № 38741/2018 г. по описа на Софийския районен съд, 46 състав по искове, предявени от Ю. Д. и П. Д., на основание чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП е прогласена нищожността като неравноправни на клаузите на чл. 3, чл. 5, изр. 1 и изр. 2, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договор за потребителски кредит № HL34084 от 17.03.2008 г., като е отхвърлен искът в частта за прогласяване нищожността като неравноправни на клаузите на чл. 3, ал. 1 и чл. 3, ал. 3 от договора, както и иск с правно основание чл. 26,ал.1,пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на клаузата на чл. 8, ал. 2 от договора. Със същото решение ответникът „Ю.Б.“ АД е осъден да заплати на ищците сумата от 2 482,92 лв., представляваща недължимо платени лихви в периода от м. юли 2013 г. до м. март 2016 г. поради нищожност като неравноправни на клаузите на чл. 3, чл. 5, изр. 1 и изр. 2, чл. 6, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.06.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 2 500 лв. за периода от м. април 2016 г. до 12.06.2018 г.

Срещу решение е постъпила въззивна жалба от ищците Ю. Д. и П. Д. в частта, в която е отхвърлен искът за прогласяване нищожността като неравноправна на клаузите на чл. 3, ал. 1 като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон. Поддържа се, че процесната клауза е неравноправна тъй като не е индивидуално договорена с 1 потребителя и противоречи на чл. 143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП и се касае за уговорка във вреда на потребителя, че същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на потребителя и банката. Въззивникът заявява, че клаузата противоречи и на разпоредбата на чл. 58, ал.1, т. 2 от ЗКИ, тъй като в нея не е посочено какво съдържа БЛП, както и условията, при които може да бъде променян. Излага се становище, че по този начин на банката се дава възможност да увеличава цената на услуга, без потребителят да има право да се откаже от договора. Предвид изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Излага се становище, че първоинстанционното решение в обжалваната част следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано и като съответстващо на константната съдебна практика на ВКС, според която изискването за яснота и разбираемост се счита за спазено по отношение на клаузи, за които при конкретна преценка се установява, че размерът на възнаграждението на банката /лихвата/ е изразена в абсолютна стойност като процент към момента на сключване на договора и посочването на задължението за лихва отнапред не нарушава изискването за добросъвестност и не води до значителни неравновесие между правата и задълженията на банката и потребителя. Поддържа се, между страните е постигнато съгласие относно формиране на лихвата от два компонента – базов лихвен процент и надбавка и същите са известни на потребителя към момента на сключване на договора , поради което за него не е била налице неяснота.

Срещу решението е подадена насрещна въззивна жалба от ответника „Ю.Б.“ АД в частта, в която е прогласена нищожността като неравноправни на клаузите на чл. 3, чл. 5, изр. 1 и изр. 2, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договор за потребителски кредит № HL34084 от 17.03.2008 г., както и в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищците сумата от 2 482,92 лв., представляваща недължимо платени лихви в периода от м. юли 2013 г. до м. март 2016 г. поради нищожност като неравноправни на клаузите на чл. 3, чл.

5, изр. 1 и изр. 2, чл. 6, ал. 3 от договора, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 12.06.2018 г. до окончателното изплащане. В жалбата се излага, че изводът на първоинстанционния съд, че процесните клаузи са неравноправни, тъй като не са индивидуално договорени, е необоснован, като се твърди, че в случая потребителят не е бил лишен от възможността да повлияе върху съдържанието на договора. На следващо място се оспорва изводът на съда, че клаузите противоречат на чл. 143, т.10 и т. 12 ЗЗП, като даващи възможност на банката едностранно да измени договорения между страните лихвения процент. В тази насока се излага становище, че всички изменения са в съответствие с приетата от банката методология за определяне на БЛП. Поддържа се, че е налице изключението по чл. 144 ЗЗП и разпоредбата на чл. 143 ЗЗП не се прилага. По отношение на решението в частта, в която е уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 2

ЗЗД също се излагат оплаквания за неправилност поради неправилност на решението в частта, в която са уважени исковете за прогласяване на нищожността като неравноправни на договорните клаузи. Освен това се поддържа, че по делото не е било доказано реалното заплащане на сумите на банката от страна на ищците в претендирания размер. Въззивникът по насрещната въззивна жалба твърди, че сумите са били внесени от трето лице, поради което ищците не са доказали обедняване в техния патримониум.

Предвид всичко изложено се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от ищците Ю. Д. и П. Д., с който оспорват същата като неоснователна.

Излагат становище, че правилно първоинстанционният съд е констатирал противоречие на процесните клаузи с установеното национално и европейско право, поради което правилно е прогласена тяхната нищожност поради неравноправност по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Оспорва се тезата на въззивника, че се касае за изключение по чл. 144 от ЗЗП, тъй като не са налице специалните изисквания на правната норма.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран от ищците Ю. Д. и П. Д. с положителен установителен иск за прогласяване по отношение на ответника „Ю.Б.“ АД на нищожността като неравноправни на клаузите на договор за потребителски кредит № HL34084 от 17.03.2008 г., както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 500 лв., от които 2 450 лв., представляваща разлика от предварително договорени месечни анюитетни вноски и заплатени от ищците завишени такива за периода от 17.03.2008 г. до датата на подаване на исковата молба, както и 50 лв., представляваща надплатена такса за управление. При условията на евентуалност сумата се претендира на основание неправилно изчислени от банката лихва за периода от 17.03.2008 г. до датата на подаване на исковата молба. Ищецът твърди, че с ответник са сключили договор за потребителски кредит № HL34084 от 17.03.2008 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави сумата от 46 250 лв., а ищците да я върнат при условията на договора на равни месечни вноски в размер на 385,42 лв. Ищецът твърди, че договорът за кредит е бил обезпечен с ипотека, учредена в полза на кредитора върху недвижим имот: Апартамент №1, находящ се в гр. Бургас, ж.к. ****. В исковата молба се поддържа, че лихвата, уговорена в чл. 3, ал. 1 от договора в размер на 7,5% плюс надбавка от 0,45 пункта, е била многократно изменяна едностранно от банката, в резултат на което ищците надплатили сума в размер на 2 500 лв. Поддържа се, че клаузите на чл. 3, ал.3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от договора са неравноправни поради накърняване на договорното равноправие между страните по смисъла на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори и не са индивидуално договорени, съгласно чл. 146 ЗЗП. По отношение на клаузата по чл.8, ал. 2 от 3 договора се поддържа, че е изначално нищожна поради противоречие с чл.32, ал. 8 от ЗЗП, вр. § 13, вр. §9т.3 на ПЗР на ЗЗП, които предвиждат, че кредиторът няма правно на обезщетение или неустойка при предсрочно погасяване на кредита, когато същият е погасен след изплащане на 12 месечни вноски. Предвид изложеното се поддържа, че ищците са платили на ответника суми при начална липса на основание и претендират тяхното връщане.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ю.Б.“ АД, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете както по основание, така и по размер. Поддържа се, че всички клаузи на процесния договор са индивидуално договорени и че не са налице твърдените от ищеца противоречия с чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗПК. Оспорва се твърдението на ищеца, че лихвеният процент по договора е бил едностранно изменян, като се изтъква, че за целта е постигнато съгласие с допълнително споразумение към договора от 14.03.2016 г. Ответникът релевира възражение за изтекла погасителна давност. Предвид изложеното се иска отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски.

С уточнение на исковата молба от 05.11.018 г. ищците конкретизират, че договорът е сключен за периода от 240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сума по кредита.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищците в качеството им на кредитополучатели и ответника – банка в качеството му на кредитор е бил сключен договор за потребителски кредит № HL34084 от 17.03.2008 г., по силата на който ответникът се е задължил да предостави сумата от 46 250 лв., а ищците да я върнат при условията на договора на равни месечни вноски в размер на 385,42 лв. В чл.3, ал. 1 от договора се предвижда, че кредитополучателите дължат възнаградителна лихва в размер на сбора на БЛП на „Юробанк И ЕФ ДЖИ България“ АД за жилищни кредити в лева, действащ за съответния период, който към момента на сключване на договора е в размер на 7,5 % плюс 0,45 пункта. В клаузата на чл.3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателите дължат лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, определена по ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта. В чл.3,ал. 5 от договора е предвидено, че действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните незабавно.

В чл. 6, ал. 3 е предвидено, че размерът на погасителните вноски, уговорени по ал. 1, се променя автоматично с промяна на БЛП от страна на банката, а в разпоредбата на чл.8, ал. 2 е договорено, че при предсрочно погасяване на кредита кредитополучателят дължи такса в размер на 4% върху размера на погасената главница. Към делото е приложено извлечение от банкова сметка с IBAN ****, която съвпада със сметката, посочена в чл. 2, ал. 1 договора, предназначена за усвояване и обслужване на кредита по сключения между страните договор, както и вносни бележки за извършени плащания от ищците в периода от 30.06.2009 г. до 13.02.2018 г. Към отговора на исковата молба е 4 приложено допълнително споразумение от 14.03.2016 г., сключен между страните по договора за потребителски креди, към което е приложен актуален погасителен план. Банката – ответник прилага и методология за определяне на БЛП.

По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, със заключението по която се установява, че за периода от 17.03.2008 г. до 12.06.2018 г. ищците са платили надвзети суми под формата на лихви в размер на 7 439,24 лв. В заключението е посочено, че в представената от банката методология за определяне на БЛП липсва конкретна формула, по която да се изчисли БЛП за жилищни кредити в лева. Със заключението по ССчЕ е установено, че не са налице надплатени суми за такса за управление.