Решение № 34 от 08.12.2022, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. В., 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Г. П. Й. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Търговско дело № 20201300900055 по описа за 2020 година

Делото е образувано по исковата молба на "Б." ЕООД, ЕИК:. , със седалище и адрес на управление: гр. П., представлявано от управителя си И.

Д.а със съдебен адрес: гр. П. чрез адв. Б. А. -пълномощник против „Р. И.“ ЕООД в несъстоятелност, ЕИК.. седалище и адрес на управление област В., община В., гр. В.,представлявано от управителя си П. Б. ,а също така с адрес гр.П. и

А. П. Х., ЕГН: **********, адрес: обл. П., община П. гр. П., а също така с адрес гр.П..

В исковата молба се твърди ,че на 15.01.2018 г. Окръжен съд-В. по т.д.1 от 2017 г. постановява решение по чл.632 от ТЗ по подадена от молба за откриване на производство по несъстоятелност на „Р. и. ЕООД (в несъстоятелност), с което решение обявява неплатежоспособността на дружеството, открива производство по несъстоятелност, налага запор и възбрана върху имуществото, прекратява дейността на дружеството и обявява „Р. и.“ ЕООД (в несъстоятелност) . Решението на ОС В.било обжалвано по реда на ТЗ, като е отменено по отношение на определянето на началната дата на неплатежоспособността на длъжника и е потвърдено в останалата част с 1

Решение №832 от 10.04.2019 г. по описа на АС- С., а с Определение №652 от 15.11.2019 г. същото не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила на 15.11.2019 г.

Определената начална дата на неплатежоспособността е 01.07.2015 г.

Търговско дело 1/2017 г. по описа на ОС В. било възобновено с Решение № 76 от 14.08.2020г., вписано в ТР по партидата на дружеството на същата дата.

С Решение № 76 от 14.08.2020 г., вписано в ТР по партидата на дружеството на същата дата, производството по делото по несъстоятелност било възобновено.

Ищецът "Б. ЕООД поддържа,че е предявил вземането си в производството по несъстоятелност с молба с вх.№ 200008 /18.08.2020 г.

С оглед на изложеното, в качеството на кредитор на дружество "Б." ЕООД предявява иска, като основанието на същия произхожда от следната фактическа обстановка, а именно:

Съгласно договор за заем № 297/20.12.2010 г. „С. Ф. Г. ЕООД е предоставило на „Б. М. -БГ” ЕООД заем в размер на 400 000 лева. Заемът е обезпечен с договорна ипотека върху недвижими имоти. Поръчители по този договор са „Р. И.” ЕООД (в несъстоятелност), „Р. К.” ЕООД (в несъстоятелност), П. Г. Б. и Г. П. Б.. С арбитражно решение от 10.03.2016 г. на Арбитражен съд при Българска бизнес асоциация длъжникът и поръчителите са осъдени да заплатят на „СИ Ф. Г.” ЕООД сума в размер общо на 509 976,32 лева, представляващи: главница в размер на 266 520,88 лева, лихва върху главницата в размер на 38 022, 03 лева, неустойка в размер на 179 901, 59 лева и разноски в размер на 25 531,89 лева. За присъдените вземания, кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист от 12.04.2016 г. по гр. д. № 2136/2016 г. по описа на СГС. По този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и на 20.04.2016 г. е била връчена призовката за доброволно изпълнение на поръчителя „Р. И. ЕООД (в несъстоятелност). Към 07.12.2017 г. вземането на взискателя „С. Ф. Г.” ЕООД възлиза на сумата в общ размер на 212 412,65 лева.

На 27.02.2020 г. „С. Ф. Г. ЕООД цедира част от вземането си на ищеца.

Цедираната част от вземането е 10 000 лева главница. Цесията е надлежно съобщена на длъжника "Р. и." ЕООД (в несъстоятелност).

2

По делото по несъстоятелност на "Р. .и." ЕООД (в несъстоятелност) бил присъединен като кредитор „Б.” АД. Банката е предоставила на „Р. К.” ЕООД (в несъстоятелност) по договор за банков кредит от 10.03.2009 г. и анекси към него кредит в размер на 517 094 евро. Кредитът е обезпечен с договорни ипотеки върху недвижими имоти. Поръчител по този договор е „Р. И. ЕООД (в несъстоятелност). С решение № 555/15.10.2015 г. на ПОС по т.д. № 639/2014 г., 13 състав по отношение на дружеството „Р. К.” ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК:... е открито производство по несъстоятелност, като решението е обявено в ТР на дата 20.10.2015 г. с изх. № 20151020120148 и съответно с решение №399/06.10.2016 г. „Р. К.” ЕООД (в несъстоятелност) с ЕИК:. е обявено в несъстоятелсност, съответно е постановена обща възбрана и запор върху неговото имущество, прекратени са правомощията на органите на дружеството, както и е прекратена търговската дейност и е постановено започване на осребряване на имуществото на дружеството, включено в масата на несъстоятелността и др., което решение е обявено в ТР на дата 11.10.2015 г. с изх. № 20161011100459. Съгласно чл.617 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност, следователно към момента на предявяването на исковата молба вземането на „Б.” АД към "Р. и." ЕООД (в несъстоятелност) е изцяло изискуемо.

С оглед на изложеното, "Б." ЕООД в качеството на кредитор на дружество предявява иска, подробно описан в изложението на настоящата ИМ, като основанието на същите произхожда от следната фактическа обстановка, а именно:

На 23.01.2014 г. „Р. и.“ ЕООД продава на А. П. Х. собствения си недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, площ по док. - 120.150 кв. м., ЖИЛИЩЕ-ТАВАНСКИ ЕТАЖ, обл. Б., общ. С., гр.Ч. с идентификатор ***.

Към датата на продажбата 23.01.2014 г. едноличен собственик на капитала и управител на „Р. и.“ ЕООД е П. Г. Б. който е баща на купувачката А. П. Х..

От горното следвало, че са налице всички законови предпоставки и е изпълнен съставът на чл.135 ЗЗД, а именно:

Кредиторите по несъстоятелността притежавали парични вземания 3 срещу длъжника, които не са удовлетвоР..

Поддържа се ,че извършената разпоредителна сделка уврежда кредиторите. С осъществяването на описаната покупко-продажба на недвижим имот имотът излиза от патримониума на длъжника и става собственост на ответницата, като собствеността се придобива на деривативно основание. При отчуждаване на недвижим имот би се затруднило удовлетворяването на кредитора поради това, че се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, а насрещната парична престация няма същата стойност за кредиторите, независимо дали е реално получена или не. Това било така ,тъй като получените срещу недвижим имот парични средства могат лесно да бъдат укрити или разходвани по множество начини, което практически лишава кредиторите от възможността да удовлетворят бъдещите си претенции. С тази разпоредителна сделка безспорно длъжникът е намалил актива на имуществото си и по тази начин е увредил интересите на кредитора си, тъй като се препятства възможността да реализира вземането си чрез насочване на принудително изпълнение върху този имот. Безспорно в практиката се приемало, че увреждане е налице, винаги когато с фактическите си и правни действия длъжникът намалява възможността за удовлетворяване на кредитора, спрямо който съгласно чл. 133 от ЗЗД той отговаря с цялото си имущество. Доколкото увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника, такова увреждане в случая е налице (в този смисъл Решение № 639/06.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 754/2009 г., IV г.о.).

Относно знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК се поддържа ,че е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно - когато длъжникът знае, че има кредитор, но въпреки това извършва разпоредителна сделка със свой недвижим имот, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като за разлика от недвижимия имот, паричните средства бързо и лесно напускат патримониума му, като значително потрудно може да бъде проследено тяхното движение. По отношение на длъжник - юридическо лице знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за това служители знаят за него.(така Решение №122/21.07.2016 по дело №3484/2014 на ВКС, ТК, II т.о.). Сочи се ,че последователно в съдебната практика се 4 застъпвало разбирането, че приложението на презумпцията на чл. 135, ал. 2 ЗЗД следва да се разпростре и за лица, които са собственици или представляват юридическите лица - страни по атакуваната сделка и се намират в родствени отношения, от кръга на посочените в цитираната норма, (така Определение № 38 от 19.01.2016 г. по т. д. № 887 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро тър. отделение). В случая била налице именно такава хипотеза. Дружеството „Р. И. ЕООД се представлявало от управителя си П.

Г. Б., който към момента на извършване на разпоредителната сделка е бил и съдружник, притежаващ дружествени дялове на стойност 4500 лв., равняващи се на 90 % от капитала на дружеството. Настоящият едноличен собственик на капитала на „Р. И.“ ЕООД - "Ф." ЕООД също се управлявал от П. Г. Б.. В тази връзка следвало да се уточни, че П. Г. Б. е едноличен собственик на капитала и на "С. Д. 2011" ООД, ЕИК:. което дружество било едноличен собственик на капитала на „Ф.“ ЕООД. За приобретателят на процесния недвижим имот А.

П. Х. се твърди ,че е дъщеря на П. Б.. С оглед на изложеното се поддържа,че законовата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД категорично намира приложение в процесния случай.

Искът се твърди,че е предявен в срока по чл.649 ал. 1 от ТЗ.

Въпреки това трябвало да се отбележи, че длъжникът „Р. и.“ ЕООД (в несъстоятелност) е извършил редица действия, с които е увредил кредиторите си и които, погледнати в съвкупност, установявали намеР.е за увреждане на кредиторите. Така:

-на 10.01.2014 г.“ Р. И.“ ЕООД продал за сумата от 9600 лева с ДДС на „О. И. ЕООД 3 % идеални части от собствения си недвижим имот с идентификатор ***, с адрес на имота гр. П. който самостоятелен обект е с предназначение "за търговска дейност", с три нива, обща площ от 619,25кв.м., данъчна оценка 21 520,20лева;

-на 10.01.2014г. „О. И.“ ООД купило от П. Г. Б. и Е. А. Б. 1 % идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, предназначение - за търговска дейност, площ по док. - 619.250 кв. м., МАГАЗИН НА ТРИ НИВА ПОДЛЕЖАЩ НА ПРЕУСТРОЙСТВО-1 НИВО С

ПЛОЩ ОТ 173,45 КВ.М.,II НИВО-182,60 КВ.М.,III-НИВО-263,20 КВ.М., обл.

П., общ. П. гр.П.;

-на 14.01.2014 г. П. Б. задължил „ Р. и. „ЕООД (в несъстоятелност) за 5 сумата от 435 000 евро по договор за продажба на акции между „Р. и. ЕООД и свързаното предприятие „Б. Е.“ ЕООД;

-на 17.01.2014 г. „Р. и. ЕООД учредил ипотека на собствения си недвижим имот в полза на „Б. Е. „ЕООД (свързано с „Р. и. ЕООД -в несъстоятелност лице ) срещу задължението по договор за продажба на ценни книжа. Сделката очевидно не била осчетоводена в счетоводството на „Р. и.

ЕООД и на „Б. Е.“ ЕООД, доколкото не била отразена във финансовите отчети на дружествата за 2014 г.; на 17.03.2016 г. „Р. и. ЕООД продал на „О. И.“ ЕООД 86 % идеални части от собствения си недвижим имот с идентификатор ***, с адрес на имота гр. П. който самостоятелен обект е с предназначение "за търговска дейност", с три нива, обща площ от 619.25, данъчна оценка 573 449.90 лева за сумата от 80 000 лева;

-на 04.07.2016 г., след извършването на процесния учредителен апорт на 20 броя недвижими имоти в капитала на „Н. Б.“ АД, „Р. и.“ ЕООД се разпоредил безвъзмездно със собствените му 818 334 броя акции на приносител, всяка с номинал от 1 лев, на обща номинална стойност 818 334 лева, които представляват 99% от капитала на дружеството, като ги предал на А. П. Х.. За извършеното предаване бил съставен нарочен протокол, който се намирал по партидата на дружеството в търговския регистър.

С всички тези увреждащи действия „Р. и.“ ЕООД се разпоредил с всичките си собствени недвижими имоти и поел задължения в огромен размер, с което увреждал кредиторите си.

С оглед на горното се иска да бъде постановено решение , с което:

- да се обяви на основание чл.135 ЗЗД във връзка е чл.649 ТЗ по отношение на "Б." ЕООД гр. П. и на всички кредитори в несъстоятелността за относително недействителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията - Б. с № от дв.вх.рег. 603 от 23.01.2014 г., книга „ПРЕХВЪРЛЯНИЯ“, тип акт „Покупко-продажба на недвижим имот с н.а.“, акт том 2, акт № 91 от 2014 г., по силата на който „Р. И. ЕООД в несъстоятелност, ЕИК..седалище и адрес на управление област В. община В. гр. В., представлявано от управителя си П. Б.е продало на А. П. Х., ЕГН: