Определение № 523 от 14.02.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 523 гр. София, 14.02.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева

Членове:

Кирил Г. Димитров

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно наказателно дело № 20251100601041 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

Образувано е по частен протест на представител на СРП срещу определение от 11.12.2024 г. на СРС, НО, 13-и състав, постановено в разпоредително заседание по НОХД № 15476 по описа на съда за 2024 г.

Представителят на СРП в частния протест излага твърдения, че първостепенният съд неправилно е прекратил производството и върнал делото на прокуратурата за отстраняване на съществени процесуални нарушения в обвинителния акт. На първо място, смята, че разпоредителното заседание е проведено в нарушение на процесуланите правила, защото към датата на заседанието не е изтекъл 7-дневния срок от връчване на обвинителния акт и разпореждането за насрочване на делото на подсъдимия С..

На второ място, констатираната от РС грешка в датата 07.06.2023 г. в обстоятелствената част на ОА не представлявала противоречие в акта на прокурора, а била единствено очевидна фактическа грешка при размяна на цифрите, като навсякъде другаде в ОА било посочено 06.07.2023 г. и това можело да бъде отстранено в процедура по чл. 248а НПК, а не чрез прекратяване на производството и връщане на делото на прокуратурата.

На трето място, неоснователни намира съображенията на СРС, че обвинението по чл. 309, ал. 1 от НК не било достатъчно ясно.

Прокуратурата твърди и, че не споделя изводите на съда, че посочването на лицето К. /свидетел по делото/ като „обвиняем“ по друго производство било нарушение на правата на действителния в това производство обвиняем С.. Посочвайки К. като обвиняем, прокуратурата имала предвид друго производство, в което К. бил обвиняем и, което било описано в обвинителния акт, поради връзката си с настоящото производство.

1

На последно място, що се касае до обвинението на С. по чл. 290 от НК в качеството му на помагач, представителят на държавното обвинение протестира и доводите на първия съд, че подбудител и помагач в едно производство не могат да носят отговорност ако няма привлечен извършител на деянието. Посочва, че спрямо извършителя Веселова действали лични обстоятелства, изключващи нейната наказателна отговорност по смисъла на чл. 292, ал. 1, т. 2 от НК и затова не била привлечена към отговорност.

Моли определението на районния съд, с което е прекратил производството, да бъде отменено.

В законоустановения срок е постъпила и частна жалба срещу определението от подсъдимия С.. В нея той се съгласява с мотивите на РС и прекратяването на производството, като добавя още 2 допуснати съществени процесуални нарушения от прокуратурата. Първото се изразявало във факта, че на досъдебна фаза е разпитвана разследващ полицай Л. за действия по разследването, които тя е извършвала в друго производство. В НПК нямало ред, по който разследващ полицай може да дава показания за действия, в които е участвал по друго производство, твърди подсъдимия. На второ място, счита, че не следва да е привлечен като помагач в производство, в което самият извършител не е привлечен към наказателна отговорност. Счита, че за това му обвинение по чл. 290, ал. 1 НК като помагач, било посочено, че К. е подбудител, но за тази му деятелност било образувано отделно производство, а двете следвало да бъдат в общ наказателен процес. Моли делото да бъде върнато на прокуратурата за отстраняване на визираните процесуални нарушения.

Софийски градски съд, като взе предвид изложените в иницииращите настоящото производство доводи и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема следното:

Частният протест и частната жалба са подадени от легитимирани за това лица, в законоустановения срок и срещу акт, който по естеството си подлежи на въззивен съдебен контрол на основание чл. 249, ал. 3 НПК, поради което се явяват процесуално допустими.

Софийски районен съд е провел разпоредително заседание на 11.12.2024 г., инициирано по внесен от прокуратурата обвинителен акт срещу подсъдимия С. за две престъпления – първото по чл. 290, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 НК, както и по чл. 309, ал. 1 от НК. В хода на разпоредителното заседание при обсъждане на въпросите по чл. 248 НПК, съдът е възприел наличието на редица съществени процесуални нарушения, допуснати на досъдебна фаза, произнасяйки се в този смисъл, като прекратил наказателното производство и върнал делото на прокурора.

Въззивната инстанция, извършвайки цялостна служебна проверка на подлежащия на контрол съдебен акт, констатира разминаване между хартиения носител на протокола от 11.12.2024 г. и електронния носител, намиращ се в Единната информационна система на съдилищата, където документът е подписан с квалифициран електронен подпис. Разглеждането на 2 този въпрос следва да бъде поставено преди разглеждането на въпроса по същество за правилността на акта, тъй като изводи, които е възможно да бъдат направени, биха могли да доведат до ненужност на обсъждане на останалите доводи срещу постановения съдебен акт. Това разминаване, констатирано от въззивния съд, се изразява в посочването на съдебния състав, разглеждал делото, произнесъл се с протоколно определение по въпросите по чл. 248 НПК. Така, в хартиения носител освен председател, в протокола са записани и имената на двама съдебни заседатели. В електронния носител обаче липсват съдебни заседатели в протокола, а единствено е посочен председателя на състава.

Наличието на тези два протокола разкрива проблематика за валидната форма на съдебния акт. Няма съмнение, че дори и при допусканата от съдебната практика възможност делата да се водят паралелно в две форми /така решение по к. д. № 423/2022 г., ІІ н. о./, съдържанието на подписания от председателя на състава с КЕП електронен документ трябва да бъде същото като на хартиения носител на документа. Именно констатираното различие между съдържанието на хартиения и електронния вариант на протоколното определение поставя под съмнение валидността му като краен съдебен акт.

/така Решение № 123 от 19.02.2024 г. на ВКС по н. д. № 900/2023 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова/. Това разминаване между двата документа води до невъзможност да се проследи действителното развитие на настъпилите събития. С оглед на наличната съдебна практика, а именно Решение № 97 от 7.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 54/2023 г., II н. о., НК, докладчик председателят Т.С., съдът следва да прецени и до колко така допуснатото разминаване е съществено такова и би повлияло на валидността на производството. Въпросът за съдебния състав е императивно установен в нормата на чл. 28 от НПК, като при неспазване на разпоредбата сме изправени пред хипотезата на незаконен съдебен състав, което винаги би представлявало съществено процесуално нарушение. Във всеки случай е от основно значение броя и участващите лица в съдебния състав по едно дело и след като не може да се направи преценка какъв е бил той при проведеното заседание на 11.12.2024 г., до колкото в хартиеният носител на проверяваното протоколно определение фигурират съдебни заседатели, а в електронната форма – не, то разминаването касае съществен въпрос за производството. В случая с оглед престъплението, предмет на повдигнатото обвинение, законният състав съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 НПК е един съдия без съдебни заседатели.

Съдът обърна внимание и, че в действителност самото разпоредителното заседание е проведено, въпреки че не е спазен 7-дневния срок от връчване на разпореждането и препис от обвинителния акт на подсъдимия и при изрично отправено искане от защитника да не се гледа делото поради тази причина, което съставлява нарушение на правото на защита и е самостоятелно основание да се проведе ново разпоредително заседание.

Това констатирано несъответствие между двата варианта на протокола от заседанието, касаещо съществен за производството въпрос, препятства произнасянето на настоящия съд по съществото на проведената пред РС процедура доколкото не е налице валиден съдебен акт, респективно липсва 3 предмет на въззивна проверка. При този изход на делото не е необходимо обсъждане дали правилно е приложен материалният и процесуалният закон при произнасянето на съда по чл. 248, ал. 3 НПК. Все пак такъв съдебен акт /в хартиен и електронен вариант/ съществува в правната действителност, поради което въззивният съд следва да отмени същия и да върне делото на районния съд за провеждане на законосъобразно разпоредително заседание и отразяването му в годен за въззивна проверка акт.

Водим от горното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, VI IIи въззивен състав ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 11.12.2024 г. на Софийски районен съд, НО, 13-и състав, по НОХД 15476/2024 г.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за провеждане на ново разпоредително заседание.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4