Решение № 2834 от 15.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2834 гр. София, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Р. като разгледа докладваното от И.Р. Административно наказателно дело № 20211110211379 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № Р-10-579/15.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), против „Застрахователно дружество (ЗД) Бул Ине“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр.

София, 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за Комисията за финансов надзор, чл. 648, ал. 1 от Кодекс за застраховането (КЗ), чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Недоволно е останалото санкционираното юридическо лице, което го обжалва в срок. В жалбата се излагат съображения против АУАН и НП, като счита същите за неправилни, незаконосъобразни и издадени при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъква се, че вмененото им за осъществено нарушение не е извършено в условията на „повторност“. Допълва, че има несъответствие между правната квалификация и словесното описание на нарушението. Излага аргументи за несправедливо определен размер на наложеното наказание. Навежда доводи за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебното заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - КФН - редовно призована, представлява се от юрисконсулт Л..

Моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение, представя допълнителни писмени бележки.

В качеството си на свидетел е разпитан актосъставителят — Д. С. Н..

1

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподател е „Застрахователно дружество (ЗД) Бул Ине“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К..

На 18.09.2020 г. между застрахователното дружество и лицето В.Ц.Д бил сключен договор „Застраховка гражданска отговорност“ със срок на действие една година, считано от датата на подписването му.

На 14.12.2020 г., е предявена претенция с № 2010036502 за изплащане на застрахователно обезщетение, поради уведомление за настъпила щета, в следствие на настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие. Увреден бил автомобил „Тойота Авенсис“, с per. № РК6876ВС, собственост на Ю.С.. В датата на завеждане на претенцията бил извършен оглед на автомобила, както и били представени всички писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, като допълнителен оглед е бил извършен на 17.12.2020 г. Размерът на несените щети, определен от застрахователното дружество, възлизал на 2 464. 59 лв.

На 14.05.2021 г. в КФН, Управление на „Застрахователен надзор“, постъпила жалба с вх. № 91-02-598/14.05.2021 г., от Ю.С., в която жалбоподателят изразил своите оплаквания, от обстоятелството, че все още не му е изплатено обезщетението за предявената от него претенция.

На 20.05.2021 г. „ЗД Бул Ине“ АД се произнесло по претенция № 2010036502 чрез изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 2 464. 59 лв., по банковата сметка на С..

На 18.05.2021 г., КФН поискала писмени обяснения по процесния случай от застрахователното дружество, като отговорът бил получен на 28.05.2021 г.

В резултат на така установеното от контролните органи бил съставен АУАН № Р-06501/08.06.2021 г., в който приели, че ЗД е осъществило нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ, поради това, че не се е произнесъл в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по подадената от него претенция. Актът бил връчен непосредствено след съставянето му. Жалбоподателят го приел без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На 15.07.2021 г., било издадено и процесното НП № Р-10579/15.07.2021 г., в което била приета идентична фактическа обстановка и правна квалификация, като в АУАН, както и бил определен размерът на имуществената санкция, съобразявайки наличието на „повторност“ на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетеля Н., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НК, които съдът кредитира в своята цялост, доколкото същите спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа обстановка, както и същите са еднопосочни и безпротиворечиви. Св. Н., има логични и хронологично представени показания, от които се извежда фактът на извършена проверка, както и обстоятелството, че застрахователното дружеството не е изплатило застрахователното обезщетение в срок.

2

От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАННН, съдът е длъжен да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши и проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан с основанията, изложени в жалбата.

Воден от горното, след извършена служебна проверка, въз основа на събрания доказателствен материал, разгледан в неговата пълнота и всестранност, съдът установи, че АУАН и НП са съставени от материално и териториално компетентни органи, което се извежда от приложените по делото Заповед № 3-2/08.01.2021 г., т. 1.2.4, относно компетентността на актосъставителя, а на АНО на основание чл. 647, ал. 2 от КЗ.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните разпоредби при издаването на двата административни акта, относно тяхната, форма, задължителни реквизити, съгласно чл.

40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58 от ЗАНН. При съставянето им са спазени сроковете установени в чл. 34 от ЗАНН.

Противно на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат описание на нарушението, включително мястото и времето на извършването му, а обстоятелствата при извършването му са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере, в какво се изразява допуснатото административно нарушение.

Налице е съответствие между фактическото описание на нарушението и неговата правна /цифрова/ квалификация. Следва да бъде отхвърлено като неоснователно възражението на жалбоподателя, досежно обстоятелството, че в АУАН не е посочено, че нарушението е извършено в условията на „повторност“.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 108 от КЗ. Именно в тази разпоредба е посочено правилото за поведение, което дружеството, имайки качеството на застраховател, е следвало да спазва.

Санкционната разпоредба, или нормата, която определя вида и размера на административното наказание при нарушение на чл. 108 КЗ и чл. 644 КЗ. От което следва, че правилно с издаването на НП, е приложен чл. 644, ал. 2 от КЗ, при определяне на наказанието, доколкото в настоящото производство АНО, на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗАНН е този, който се произнася по наказанието. Като настоящият съдебен състав действа като въззивна инстанция, тъй като се произнася по невлязъл в сила правоохранителен акт, с който АНО се е произнесъл относно въпросите за неизпълнение на нормативно установени задължения от страна на юридически лица.

Датата на извършване на нарушението е определена правилно от контролните органи, съобразявайки, че последното действие от страна на С. е било на 17.12.2020 г., от който момент тече 15 дневният срок, в който застрахователят следва да се произнесе по претенцията, а именно до 13.01.2021 г. включително, от което следва, че нарушението е осъществено на 14.01.2021 г.

В обобщение при съставянето на АУАН и издаването на НП не са

3 допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила.

На следващо място съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно и от материалноправна страна. По делото безспорно бе установено, че жалбоподателят се произнесъл по претенция за изплащане на застрахователно обезщетение с № 2010036502 на 20.05.2021 г., чрез изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2464, 59 лв., а срокът за това е бил до 13.01.2021 г., поради което с бездействието си, жалбоподателят е нарушил чл. 108, ал. 1 КЗ.

Разпоредбата на чл. 644, ал. 1, т. 2 от КЗ, предвижда налагането на имуществена санкция на юридическите лица, които извършат или допуснат да бъде извършено нарушение на разпоредбите на КЗ, в размер от 1000 до 2000 лв. Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 644, ал. 2, пр. 2 от КЗ, тъй като от събрания доказателствен материал се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението в едногодишен срок от влизане в сила на Наказателно постановление № Р-10- 12/02.01.2020 (влязло в сила на 12.12.2020 г.).

Извършеното нарушение е повторно по смисъла на §1, т. 51 от ДР на КЗ. А при повторно нарушение санкционната разпоредба предвижда, че се налага наказание в размер от 2000 лв. до 40 000 лв. Съдът намира, че наложената на застрахователното дружество имуществена санкция в размер на 3000 лв., е в съответствие с чл. 27 от ЗАНН, тъй като дружеството е закъсняло с повече от 3 месеца да изпълни задължението си, така наложеното наказание ще изпълни и целите на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед установеното, възражението на жалбоподателя за прилагането на чл. 28 от ЗАНН е неоснователно. Процесният случай не е маловажен, тъй като същият не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид, като гарантирането и своевременното изплащане на вземанията на застрахованите лица, са отношения, които застрахователите следва да изпълняват стриктно, с оглед гарантирането на прозрачност, проследимост и най - вече изграждането на доверие в застрахователните институции.

При този изход на делото, следва, че е основателна претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ЗАНН, като същото следва да е определено в посочения в чл. 27Е от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 80 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №

Р-10-

579/15.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), против „Застрахователно дружество (ЗД) Бул Ине“ АД, ЕИК: 831830482, със седалище и адрес на управление гр. София, 1407, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., с което на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, чл. 16, ал. 1, т. 19 от Закона за Комисията за финансов надзор, чл. 648, ал. 1 от Кодекс за застраховането (КЗ), чл. 644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 108, ал.

4

1 от КЗ.

ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на КФН, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София - град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.