Определение № 4009 от 22.08.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4009 гр. София, 22.08.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Касационно гражданско дело № 20248002104732 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№18199/15.07.2024г. на Община Добрич, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Г. К. и насрещна касационна жалба вх.

№ 23868/26.09.2024 г. на В. З. Б., чрез процесуалния си представител адвокат К. Г. от АКВарна, срещу решение № 645 от 12.06.2024г. по в.гр.д.№839/2024г. на Варненския окръжен съд, с което е :

- отменено решение №226/18.01.2024г. по гр.д.№15862/2022г. на Варненския районен съд в частта, с която е уважен предявеният от В. З. Б. срещу Община Добрич осъдителен иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 883 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 26444- 1/07.10.2020г., издаден от Община Добрич, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на обезщетението, за разликата от 1 000лв. до 2 000лв., като е постановено друго по същество, с което искът в тази му част е бил отхвърлен като неоснователен ;

- потвърдено решение №226/18.01.2024г. по гр.д.№15862/2022г. на Варненския районен съд в частта, с която искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение е бил уважен за сумата от 1 000лв., а за разликата от 2 000лв. до 10 000лв., отхвърлен като неоснователен ; уважен е предявеният от 1

В. З. Б. срещу Община Добрич осъдителен иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1642.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И..

Община Добрич обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 226/18.01.2024 г. по гр. д. № 15862/2022г. на Варненския районен съд, с което са частично уважени предявените от В. З. Б. срещу Община Добрич искове с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и 1642.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, които ищецът е претърпял от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И..

С насрещната касационна жалба, В. З. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която като е частично отменено първоинстанционното решение № 226/18.01.2024 г. по гр. д. № 15862/2022 г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от него срещу Община Добрич осъдителен иск с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И., за разликата от 1000лева до 2000лева.

В касационната жалба на Община Добрич се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е недопустимо, евентуално неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло със законните последици.

Оплакването за недопустимост на въззивното решение, касаторът обосновава с твърдения, че исковата претенция на ищеца е такава по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за отговорност на общината, поради действие на администрацията, независимо от доводите в исковата молба за приложение на чл. 45 ЗЗД, които искове са подсъдни на административните съдилища и като се е произнесъл по искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, въззивният съд е постановил недопустимо решение.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по въпросите:

1.При иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 52, във връзка с чл. 49 ЗЗД, трябва ли вредите да са пряка и непосредствена последица от деянието ;

Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на казуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 499 от 30.06.2010г. по гр.д. № 647/2009г. на ВКС, IV г. о., решение № 97 от 26.05.2015г. по гр.д. № 5783/2014г. на ВКС, III г. о., решение № 266 от 07.12.2016г. по гр.д. № 1298/2016г. на ВКС, IV г. о. и решение № 9 от 02.02.2018г.

2 по гр.д. № 1144/2017г. на ВКС, III г. о.

2. Завеждането на изпълнително дело въз основа на влязъл в законна сила АУЗ, което е изпълнително основание по чл. 209, ал.2, т.3 ДОПК, може ли да се счита за увреждащо длъжника действие.

По въпроса се поддържа наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация В. З. Б., чрез процесуалния си представител адвокат адвокат К. Г., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, в обжалваната му от Община Добрич, част.

В насрещната касационна жалба на В. З. Б. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск за неимуществени вреди бъде уваже

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса:

При определяне размера на неимуществените вреди, следва ли съдът да обсъди всички обстоятелства обуславящи размера на тези вреди, както и да посочи в мотивите към решението значението на тези обстоятелства за определяне размера на вредите;

Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на задължителната и казуална практика на ВКС, обективирана в Постановление № 4 от 23.X..1968 г. на Пленума на ВС, Решение № 267 от 21.04.2020г. по гр.д. № 4587/2018 г. на ВКС, IV г.о; Решение № 141 от 19.08.2013г. по т.д. № 453/2012 г. на ВКС, II т.о; Решение № 210 от 15.01.2019г. по гр.д. № 174/2018 г. на ВКС, III г.о; Решение № 50071 от 30.10.2023г. по т.д. № 1219/2022 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 27 от 15.04.2015г. по т.д. № 457/2014г. на ВКС, II т.о.; Решение № 92 от 02.08.2016г. по т.д. № 965/2015г. на ВКС, II т.о.; Решение № 202/16.01.2013 г. по т. д. № 705/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о„ Решение № 25/17.03.2010 г. по т. д.

№ 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г. на ВКС, ТК, II т, о., Решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т. д.

№ 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о„ Решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., и др.

Касационната жалба на Община Добрич, в частта срещу решението на въззивния съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважен предявеният от В. З. Б. срещу Община Добрич осъдителен иск с правна квалификация чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 1642.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.12.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лв. за граждански дела, не подлежат 3 на касационно обжалване. Касационната жалба, в останалата част, е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.

Насрещната касационна жалба е редовна и процесуално допустима.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по предявени от В. З. Б. срещу Община Добрич осъдителни искове с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати на ищеца: сумата в размер на 1642.70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, проведено по изпълнително дело № 20228830400942 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 883 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Варна, образувано въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 264441/07.10.2020г., издаден от Община Добрич, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда -01.12.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението и сумата в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението.

Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността се носи заради направения избор - възлагане на конкретното лице на дадената работа и недостатъчно добре упражнения контрол върху него.Прието е, че Община Добрич е възложила на съдебния изпълнител да събере вземанията по чл. 107 ДОПК.

Посочено е, че съгласно чл.14 ЗМДТ при придобиване на имот задължено лице да уведоми общината в 2-месечен срок от придобиването му е приобретателят на имота.Прехвърлителят на имота няма задължение за уведомяване на общината, че се е разпоредил с имота, като разпоредбата на чл.27 ЗМДТ за подаване на декларация за освобождаване от заплащане на данъци не е приложима в случай на продажба на имот, а в случай, че имотът притежава определен статут или принадлежи на определено лице, което му дава право да поиска освобождаване от заплащане на данък. Взето е предвид, че В. Б. се е разпоредил с процесния имот на 17.11.2006г. с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 120, том X., рег.№ 21369, дело № 2939 от 17.11.2006г.Новите собственици са подали данъчна декларация за придобиването на имота.Те от своя страна са се разпоредили с част от имота на 06.12.2006г., като новият приобретател също е подал данъчна декларация за това на 16.04.2007г.Към всяка една от подадените данъчни декларации е имало приложен нотариален акт, от което следва, че община Добрич е била уведомена за извършените разпоредителни сделки и не е следвало след тях да начислява местни данъци и такси за процесния имот на В. Б..Последният е 4 декларирал имота при придобиването по завещание на 20.03.1998г. с адрес [населено място], [улица], който е бил актуалния му адрес към момента на деклариране като ищецът не е имал задължение да декларира променения адрес на имота в [населено място], [улица] № ***след одобряването на ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, [населено място], одобрен с Решение № 38-3 от 31.01.2006 г. на Общински съвет град Добрич.