Решение № 38 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Пловдив, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20235300501878 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752, подадена чрез пълномощника му юрисконсулт Г.П., против решение № 2157/17.05.23г., постановено по гр.д.№ 18402/22г.по описа на РС – Пловдив, с което е признато за установено по отношение на „Профи Кредит България” ЕООД по предявения от Д. Н. Ц., ЕГН-**********,***, иск с правно основание чл.124 о т ГПК, че договор за потребителски кредит № ***г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК.

Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност,неправилност и необоснованост. От съда се иска да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо това да отхвърли предявения иск.Претендират се разноски за двете инстанции,прави се възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна

Въззиваемият,ищец в първоинстанционното производство-Д. Н. Ц.,ЕГН-********** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба,счита първоинстанционното решение за законосъобразно и иска потвърждаването му. Претендира се адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв съобразно материалния интерес в размер на 1427,08лв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на 1 страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.22 от ЗПК,предявен от Д. Н. Ц., ЕГН-********** против „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК- 17507475.

От съда се иска да постанови решение,с което да бъде признато по отношение на „Профи кредит България“ ЕООД,че договор за потребителски кредит № ***г. е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 ,т.10 и т.11 от ЗПК.

Ответникът оспорва основателността на иска.Оспорва твърдението договорът за потребителски кредит да е недействителен.

С решението си РС е намерил предявения иск за основателен,като е приел, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 9 от ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен на осн.чл.22 от ЗПК.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия.Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от първоинстанционният съд, поради което на основание чл.272 о т ГПК, настоящият съдебен състав препраща към мотивите на районния съд.

Относно законосъобразността на първоинстанционното решение,като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

По делото не е спорно,а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 4000лв.със задължението на последния да я върне на 36 месечни вноски при годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 48,83 % ,като общата дължима сума по кредита възлиза на 7012,20лв.при размер на месечната вноска от 194,78лв.В договора е уговорено и закупуването на две допълнителни услуги, за които е предвидено заплащането на възнаграждение, както следва: възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1600лв. лв. и възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2800лв.,като заплащането на тези възнаграждения е уговорено да се извърши разсрочено за срока на кредита,на месечни вноски в размер на 122,22лв., дължими заедно с месечните погасителни вноски по кредита.

Така общото задължение по кредита и закупените допълнителни услуги е определено на 11 412,20лв., а общият размер на месечната вноска – на 317лв.

Основният спор между страните е правен и се концентрира върху въпроса действителен ли е процесният договор за кредит.

Тъй като възникналото между страните правоотношение е такова между търговец и потребител, в случая приложение намират нормите на ЗЗП и ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9,договорът за потребителски кредит е недействителен,като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл.23 от ЗПК.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 о т ЗПК е предвидено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация относно лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

2

Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати.Т.е.годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит,като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя,какъвто е настоящия случай.Презумпцията е,че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит,представляват граждански плод (възнаградителна лихва).

Действително при сключване на договора е допуснато твърдяното от ищеца нарушение на чл.11,ал.1,т.9 о т ЗПК относно минималното необходимо съдържание на договора за потребителски кредит,тъй като в него има неяснота по отношение на общия размер на задължението,посочен с различни параметри в Раздел VI,а същевременно е установено допълнително задължение за заплащане на такса по пакет допълнителни услуги.В договора за кредит е посочен размерът на установената възнаградителна лихва в процентно съотношение от 41%,без да е установен действителният размер на задължението с посочване на неговата левова равностойност,а след като не може да се установи каква е левовата равностойност на дължимата договорна лихва,то не може да се установи и дали лихвения процент е правилно приложен. В този смисъл не може да се осъществи преценка дали размерът на годишния лихвен процент,съотнесен към задължението на кредитополучателя за заплащане на главница,и представляващ цената за възмездно ползване на представения финансов ресурс, е съобразен с изискванията на добросъвестността, с оглед пазарната икономика и дейността на ответника по предоставяне по занятие на парични средства срещу възнаграждение.

Правилни са изводите на първостепенния съд,че при нарушение на разпоредбите,установяващи необходимото съдържание на договора за потребителски кредит,следва да намери приложение установената в чл.22 от ЗПК санкция, единствено в случаите,когато за потребителя би останал неясен размера на задължението по кредита и начина на неговото формиране.В конкретния случай действително е налице такава неяснота по отношение на приложимия лихвен процент,поради което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

Ето защо,и въззивната инстанция намира,че е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.11,ал.1,т.9 о т ЗПК,което на основание чл.22 от ЗПК влече след себе си недействителност на целия договор за потребителски кредит.Като е стигнал до същия извод,районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените в производството пред въззивната инстанция разноски.Такива се претендират в размер на 1427,08лв.съгласно представения ДПЗС на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.,поради което следва да се присъдят на пълномощника на Д. Ц..От страна на жалбоподателя е наведено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът не следва да разглежда,нито е обвързан от претендирания от въззиваемата страна размер на възнаграждението,доколкото същото се определя от съда съобразно НМРАВ № 1/04г.в случаите,когато се присъжда на осн.чл.38 от ЗАдв.Съгласно чл.7,ал.2,т.3 от цитираната НМРАВ и предвид материалния интерес,дължимото адв.възнаграждение е за 1427,09лв.

3

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2157/17.05.23г., постановено по гр.д.№ 18402/22г.по описа на РС – Пловдив.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД,ЕИК- 175074752 да заплати на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.на адв.С. Ж. П.,вписан в Адвокатска колегия-***,със съдебен адрес ***, сумата от 1 427,09 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4