Решение № 116 от 10.08.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Бургас, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно гражданско дело № 20232000500218 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Р. И. от гр. Б., чрез пълномощника адв. Б. Т., против решение № 423 от 15.03.2023 г. по гр.дело № 59/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с което като неоснователен е отхвърлен искат против Н. С. С. от гр. Б. за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 93721,6/98889,1 ид. части от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***.*, съгласно КККР на гр. Б., представляващ апартамент на ул. „В. Л.“ № **, ет. *, ап. **, с площ от 80,92 кв.м., ведно с избено помещение № 8 на площ от 6,99 кв.м. и 10,27% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, заедно с 36,18/380 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идент. ***, целият с площ от 396 кв.м., а по документ за собственост – 380 кв.м., от които 88 889,1/98 889,1 ид.ч. са изключителна собственост на ищцата на основание трансформация по чл. 23, ал.2 , вр. чл.22, ал.1 СК, а 5167,5/98889,1 ид.ч. - на основание чл.21, ал.1 СК, като в полза на ответника са присъдени съдебни разноски от 1 150 лв.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на процесуалния и материалния закон. При липса на възражение от страна на ответника и липса на указание в доклада по делото, решаващият съд е приел, че ищцата не е доказала намерение у баба да дари с апартамент само нея, а не семейството. По този начин съдът се е позовал на факти и възражения, които не са наведени от ответника, излязъл е 1 извън рамките на правния спор, което е процесуално нарушение по чл.6, ал.2 и чл.8, ал.2 ГПК. Изтъква се обърнатата от съда доказателствена тежест, предвид наличието на нотариален акт за дарение в полза на ищцата, направено от нейната баба, от което следва, че при оспорване, доказателствената тежест за извършено дарение на семейството пада върху ответника. Наведен е довод за двойствен подход при преценка на свидетелските показания, като по отношение на брата на ищцата е съобразена разпоредбата на чл.172 ГПК за възможна заинтересованост, а в същото време безкритично са приети показанията на родителите на ответника. Досежно материалната незаконосъобразност на решението са изложени съображения за противоречие с т.4 на ТР № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ВКС, ОСГТК, където е прието, че при закупен по времена брака недвижим имот на името на двамата съпрузи, може да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество, на осн. чл.23, ал.1 и 2 СК.

Критерият за преобразуване на лично имущество е изцяло обективен, правният ефект настъпва при придобиване на благото, без необходимост от изявление на съпруга, поради което важен е произходът на вложените средствата, като без правно значение е дали в последствие между съпрузите по някакъв начин е извършена компенсация. В тази насока се сочи и недоказаност на възстановени от ответника парични суми на ищцата. Оспорва се допустимостта като доказателство на проведени по вайбър разговори, които според въззивника неправилно са кредитирани от първата инстанция, с оглед настъпила преклузия и възможност за изтриване на части от репликите.

На последно място са развити възражения относно приетото от решаващия съд, че вложените при покупката на процесния имот средства не са лични на ищцата, който извод е в противоречие с представените писмени доказателства – нотариални актове за прехвърляне на два апартамента на ищцата и на брат от тяхната баба, за продажба на тези апартаменти, относно прехвърляне на парите по сметка във фалиралата „КТБ“, възстановени от Фонда за гарантиране на влоговете в банки и влагането им в покупката на процесния имот, както и гласни доказателства – свидетелски показания, включително Н. и Ж., които са без родство със страните. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване ново, с което искът да бъде уважен.

Подаден е отговор от Н. С. С., чрез адв. Л. Ц., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето без уважение, в едно с присъждане на съдебните разноски. По доказателствената тежест е заявено, че при придобит по време на брака имот със средства от банков влог, в тежест на съпругата-титуляр е да докаже извънсемеен произход на средствата по влога. Посочена е съдебна практика, според която паричните влогове, набрани по време на брака, са лични на съпрузите, но закупеното с тях е СИО.

Според въззиваемия, решаващият съд при преценка на свидетелските показания на роднини на страните се е съобразил с чл.172 ГПК, като е отчел останалия доказателствен материал. Твърди се, че ищцата е следвало да докаже, че средствата, с които е придобит имота са дарени само на нея, а не на семейството. Налице е позоваване на изтеглени от банкова сметка на ответника суми от ищцата, предадени на майка и послужили за закупуване на помещение за търговска дейност, с което са изравнени дяловете при закупуване на процесния имот. Посочени са и заплатени от ответника суми за 2 депозит по сделката, за всички такси по изповядване на нотариалния акт и преведена сума по сметката на ищцата за заплащане на цената на имота.

Направено е заключение за съвместен принос за придобиване на въпросното жилище, липса на преобразуване на лично имущество на ищцата при използването на неин паричен влог, формиран по време на брака, като в този случай намира приложение презумпцията на чл.21, ал.3 СК за съвместен принос. С това съзнание страните са били при закупуване на имота в равни дялове, което се установява от кореспонденцията по вайбър и от свидетелските показания. Цитирана е съдебна практика, според която, при придобиване на недвижим имот по време на брака при участие на двамата съпрузи като страни по сделката, имуществото се придобива в режим на СИО, независимо от произхода на вложените при покупката средства.

Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.

По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:

С обжалваното решение е отхвърлен искът на М. И. против Н. С. за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е съсобственик на 93721,6/98889,1 ид.ч. от апартамент с идентификатор ***.*, находящ се в гр. Б., ул. „В. Л.“ № **, с площ от 80 кв.м., в едно с избено помещение от 6,99 кв.м. и съответните ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж и заедно с 36,18/380 ид.ч. от поземления имот, от които 88 889,1/98 889,1 ид.ч. са изключителна собственост на ищцата на основание чл. 23, ал.2 , вр. чл.22, ал.1 СК - трансформация на лични средства, а на 5167,5/98889,1 ид.ч. е собственик на основание чл.21, ал.1 СК. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че процесният имот е придобит по време на брака на страните /в последствие прекратен/, чрез заплащането му със средства от банкова сметка на М. И., но не е доказано, че тези средства са лична собственост на ищцата.

Така постановеното решение, преценено служебно по реда на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо, като произнесено от законен състав на компетентния съд по надлежно предявен и допустим иск.

По правилността на обжалваното решение:

М. И. е предявила против Н. С. иск за установяване по отношение на ответника, че е изключителен собственик на съответния дял от гореописания жилищен имот, закупен на 09.03.2015 г. по време на брака на страните за сумата от 50 500 евро, или по договорка между тях - 98 889,10 лв., като претендираният след прекратяване на СИО с влязло в сила бракоразводно решение дял е резултат от вложени в придобиването на имота лични средства на ищцата, налични по нейна банкова сметка, от която е преведена продажната цена, а именно: 25 000 евро дарена от брата на ищцата И. И., 25 000 евро от продажба на апартамент, лична собственост на ищцата и натрупани лихви за времето 13.12.2013 г. - 06.03.2015 г. до общия размер по банковата сметка – 102 459,28 лв. Тъй като тези средства не били достатъчни да покрият стойността на апартамента и на мебелите в него, на 06.03.2015 г. ответникът превел от личния си влог сумата от 10 335 лв., набрана по време 3 на брака. При така изложените обстоятелства, ищцата счита, че е собственик на 88889,1/98889,1 ид.ч. от процесния апартамент на основание чл.23, ал.1 СК, тъй като са придобити с лични средства, а 10445/98889,1 ид.ч. са придобити в режим на СИО и след развода се разделят по равно между страните, или ищцата притежава общо 93721,6/98889,1 ид.ч. от имота, а ответникът – 5167,5/98889,1 ид.ч. С одобреното от съда споразумение по бракоразводното дело процесният апартамент, представляващ към онзи момент семейно жилище, е предоставен на ищцата и двете деца от брака, без да е посочено, че имотът е собствен в режим на СИО, тъй като на страните е известно, че в по-голямата си част е придобит със средства от продажба на лично имущество и дарение.

В отговор на исковата молба ответникът Н. С. отпорва иска, като неоснователен. Твърди, че сумата от 24 977,27 евро, получена от продажбата на апартамент, собственост на брата на ищцата И. И., не е дарена на ищцата.

Оспорва като антидатиран представения по делото писмен договор за дарение от 03.12.2013 г. с аргумента, че на тази дата е извършена продажбата на негов имот в отсъствието на И., чрез упълномощената от него ищца и житейски нелогично е към този момент да е подписал въпросния договор за дарение.

Ответникът признава, че купувачите по продажбата на имота на И. са превели цената по сметката на Е., но липсват доказателства, че тази сума е послужила за закупуване на процесния апартамент, а не е била върната на брат . Освен това, поставя въпроса дали дарителят е имал намерение да надари само своята сестра или и нейния съпруг, като се има предвид, че в последствие при покупко-продажбата на процесното семейно жилище цената е платена от двамата съпрузи като купувачи, което е индиция за волята на дарителя. А след като процесният имот е придобит със средства от паричен влог на единия съпруг, формиран по време на брака, намира приложение презумпцията по чл.21, ал.3 СК за съвместен принос и статут на СИО. На следващо място се навеждат доводи за пълен достъп и разполагане на ищцата с банковите сметки на ответника по време на брака им и поетите от С. изцяло финансови нужди на семейството в продължение на две години от 2014 до 2016 г., тъй като ищцата била в майчинство. И. е заплатила с изтеглени от сметка на ответника средства сумата от 1200 лв. за гаранция пред агенцията за недвижими имоти, сумата от 3 500 лв. за разходите по изповядване на придобивната сделка. От негова банкова сметка е прехвърлена по сметка на ищцата сумата от 10 335 лв., послужила за плащане на закупения апартамент, а през 2016 г. ищцата е превела 10 000 евро на майка си от сметка на С..

Искът е положителен установителен за собственост върху по-голям дял от придобит по време на брак недвижим имот, с оглед трансформация на лично имущество и има правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл. 23, ал.2 и чл.21, ал.1 СК.

Страните не спорят от фактическа страна, че по време на брака им, сключен на 16.10.1985г. и прекратен на 31.10.2018 г., с нотариален акт № *** от 09.03.20** г. на нотариус Н. М., рег. № *** на НК, са закупили процесния жилищен имот за сумата от 50 500 евро, като в деня на сделката купувачите са заплатили 98 889,10 лв., както и договорените допълнително 13 709,50 лв., цена на мебелите и уредите в жилището. Плащането е извършено по банков път, като от банкова сметка на М. И. в „УниКредит Булбанк“ е преведена на 4 продавача сумата от 98 889,10 лв. за покупка на имота и сумата от 13 709,50 лв. за покупка на мебели /вж. банково извлечение на л. 16/. С бракоразводното решение придобитият от страните апартамент, представляващ семейно жилище, е предоставен за ползване на майката и двете деца от брака.