Решение № 1679 от 16.10.2026, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 1679

Ямбол, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СТОЯН ВЪЛЧЕВ

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20267280700377 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А. С. А. от [населено място], [улица], чрез адв.И. К. от *, съдебен адрес [населено място], [улица], * против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1679-000085/19.08.2026 г. издадена от началник сектор към ОДМВР-Ямбол, с-р Пътна полиция-Ямбол, с която на основание по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП на А. С. А. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 меседа.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна и необоснована, т.к. при издаването й са допуснати съществени процесуални нарушения които са ограничили правото на защита; описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната, защото на процесната дата на която е извършена проверката от полицейските инспектори А. е управлявал МПС, което не е негова лична собственост, а е на работодателя му, както и не са настъпили имуществени вреди, поради което нарушението е несъставомерно и акта следва да бъде отменен, като се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв.К. от *, която подържа жалбата с искане за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски по доводи доразвити в пледоарията.

За ответната страна в съдебно заседание се явява гл.юрисконсулт А., която оспорва жалбата като неоснователна, т.к. акта е законосъобразен както от процесуалноправна, така и от материална страна, а административният орган е действал в условията на обвързана компетентност. Претендира да се потвърди заповедта по подробни съображения изложени в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установено следното.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК, разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1679-000085/19.08.2026 г. издадена от началник сектор към ОДМВР-Ямбол, с-р Пътна полиция-Ямбол, с която на основание по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП на А. С. А. е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 меседа.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорвания акт е издаден от началник сектор към ОДМВР-Ямбол, с-р Пътна полиция-Ямбол в рамките на неговата компетентност съгласно Заповед №326з-2012/17.12.2025 г. на директора на ОДМВР-Ямбол, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона.

Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона, както следва:

Мярката е наложена на А. С. А. за това, че на 19.08.2026 г. около 11:00 часа в [населено място] на [улица]до №8 в посока на движение към кръстовището с [улица]като водач на МПС управлява лек автомобил Т. Я. с peг.№ [рег. номер], собственост на А. Ж. К., който автомобил не е регистриран по надлежния ред, като МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП - непререгистрирано ПС след договор за покупка-продажба, с което е нарушил чл.140, ал.1, пр.1 ЗДвП, т.к. управлява МПС, което не е регистрирано по надлежният ред.

Административният орган е приел, че е извършено нарушение на чл.140, ал.1 пр.1 ЗДвП управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради което са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.з)гг) от ЗДвП.

Направената констатация се потвърждава от приложените по делото доказателства, които като редовно събрани в хода на административното производство и на основание чл.171, ал.1 АПК имат сила пред съда, а по същество жалбоподателят не оспорва, че автомобила не е пререгистриран след договор за покупко-продажба и е със служебно прекратена регистрация.

Принудителните административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач, за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.

Следва да се посочи, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и независима от административната принуда като вид държавна принуда-средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.

Поради това между административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт-допуснатото закононарушение.

Ето защо както наказателното постановление не е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.

Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

На основание чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

Нормата на чл.175, ал.3 ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

На свой ред по силата на чл.171, ал.1, т.1, б.з)гг ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, именно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач извън случаите по букви "а"–"ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца–за нарушенията по чл.175, ал.2 и ал.3, чл.176, ал.1, чл.178ж, ал.2 и чл.182, ал.5 ЗДвП.

За да е приложима цитираната норма е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно лицето по отношение на което се налага ПАМ да управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Визираните предпоставки са релевантните факти, безспорно установени пред настоящата инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи принудителната административна мярка изземване на свидетелството за управление.

В тази насока трябва да се посочи, че чл.171, ал.1 ЗДвП урежда ясно задължението да се прилагат посочените принудителни административни мерки при наличие на предвидените предпоставки, за да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

Във връзка с доводите на оспорващия за незаконосъобразност на издадената заповед следва на първо място да се отбележи, че както беше казано евентуалните пороци на НП или на АУАН не влекат такива на процесния акт и не са основание за отмяната му.

На второ място изрично в заповедта е посочено, че управляваното МПС е собственост на А. Ж. К., а не на лицето, което е единствено водач на автомобила и това не се спори между страните, поради което и фактическата обстановка е правилно отразена.

На трето място нито се сочи конкретика, нито се констатират допуснати процесуални нарушения, които да са съществени или да са ограничили правото на защита, за да са самостоятелно основание за отмяна на заповедта.

На четвърто място нормата на чл.171, ал.1, т.1, б.з)гг ЗДвП предвижда, че принудителната административна мярка се прилага на водача, поради което и обстоятелството, че не е собственик на автомобила е ирелевантно за случая.

В тази връзка на пето място както въпроса дали е налице уведомяване за прекратената регистрация, така и за знанието на водача за това, поради факта, че не му е било съобщено от страна на собственика касае единствено и само техните взаимоотношение, не е елемент от фактическия състав и не се отразява на осъществяването му.

На шесто място може да се говори за задължение да се уведоми за прекратената регистрация лицето, което е вписано като собственик на МПС, но не и лицето на което е прехвърлена по нотариален ред с договор за покупко-продажба собствеността, не не е изпълнил вмененото му задължение в двумесечен срок от придобиване на собствеността да регистрира превозното средство и това лице не може да черпи права от противоправното си поведение или да делегира такива на водача на автомобила.

На седмо място докато в чл.143, ал.10 ЗДвП е предвидена процедура за прекратяване на регистрацията, то по ал.15 се прекратява по силата на самия закон, поради което и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд не може да намери приложение нито по аналогия, нито като разсъждания.

Предвид посоченото атакуваната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при наличието на дължимите материално-правни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и направеното искане трябва да се осъди оспорващия да заплати на насрещната страна направените разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и 47 евроцента) евро, като се отхвърли искането му за присъждане на разноски.

Водим от горното, Я А С

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А. С. А. от [населено място], [улица], чрез адв.И. К. от *, съдебен адрес [населено място], [улица], * против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1679-000085/19.08.2026 г. издадена от началник сектор към ОДМВР-Ямбол, с-р Пътна полиция-Ямбол.

ОСЪЖДА А. С. А. от [населено място], [улица], чрез адв.И. К. от *, съдебен адрес [населено място], [улица], * да заплати на ОДМВР-Ямбол направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 66,47 (шестдесет и шест евро и 47 евроцента) евро.