Решение № 80 от 23.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. София, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000501366 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 97/08.03.2023 г., постановено по гр. д. № 90/2022 г. по описа на ОС-Перник, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е осъден да заплати на Б. Й. К., сумата от 110 000 лв., на А. Б. К. - И., сумата от 110 000 лв., на М. Б. К., сумата от 110 000 лв., представляващи остатък от дължимо застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на М. М. К., настъпила на 13.10.2017 г. в резултат на ПТП от 13.10.2017 г., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Ланчиа“, модел „Дедра“, рег. № ********, К.

П. С., застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД по силата на задължителна застраховка на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 11.05.2018 г. до окончателното изплащане, на основание чл.432 КЗ.

Отхвърлен е предявения иск от В. М. П. срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, с правно основание чл.432 КЗ – за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с посоченото ПТП. Ответникът е осъден да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на Б. Й. К., сумата от 2 341, 66 лв., на А. Б. К. - И. сумата от 2 341, 66 лв., на М. Б. К., сумата от 2 341, 66 лв., представляваща разноски по производството по делото. Ответникът е осъден да заплати по сметка на ОС-Пловдив, сумата от 13 175 лв. , на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса. В. М. П. е осъдена да заплати на ответника сумата от 23, 53лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски.

1

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 60 000 лв. до пълния уважен размер от 110 000 лв. за всеки от посочените ищци, е депозирана въззивна жалба от ответника ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД. Твърди, че преди завеждане на делото е платил на застрахованите лица по 50 000 лв. на съпруга и дъщерите на пострадалата и 10 000 лв. на нейната сестра. Счита, че изплатеното застрахователно обезщетение и определеното от съда в необжалваната от ответника част на съдебното решение обезщетяват всички претърпени неимуществени вреди от ищците. Поддържа, че с определените от съда размери на застрахователни обезщетение е нарушен принципът на справедливостта, залегнал в чл.52 ЗЗД. От значение за размера на дължимите обезщетения съдът следва да отчете претъпените болки и страдания, но и конкретните икономически условия, размерът на доходите приживе на пострадалата, финансовият принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение за обществото. Счита, е определените от съда обезщетения са прекомерно завишени. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск в същата част. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Б. Й. К., А. Б. С. – И. и М. Б. К., с който я оспорват.

Излага съображения, е решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че решаващият съд е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение съобразно критериите за справедливост и ангажираните по делото доказателства. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендират сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Окръжен съд – Перник е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД. Ищците твърдят, че на 13.1.2017 г., в гр. Радомир, област Перник, на пешеходна пътека на кръстовището между улиците „Райко Даскалов“ и „Братя Миладинови“ е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ланчиа“, модел „Дедра“, рег. № ******** и М. М. К., в резултат на което последната е починала. Виновен за настъпилото ПТП е водачът на посочения автомобил, спрямо който е постановена влязла в сила присъда.

Ищците са съответно съпруг, дъщери и сестра на пострадалата. След настъпилото ПТП претърпели значителни неимуществени вреди, претърпени по време и за периода след катастрофата, изразяващи се в силни болки, страдания, неудобство и дискомфорт, които значително ги затруднили, както и понастоящем и ще останат в бъдеще при изпълнение на всякакви задължения от битов и професионален характер. Загубата им е незаменима.

Дъщерите на пострадалата разчитали на нея в отглеждането на малкото бебе на едната , а на другата предстояло сключване на брак. Отправили искане до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, но останали неудовлетворени от предложения от застрахователя размер на същото. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати сумата от по 160 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди за първите 2 трима от тях и 30 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди за четвъртата ищца – сестра на пострадалата, ведно със законната лихва, считано от 18.02.2022 г. до окончателното изплащане. Претендират сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва вината на виновния водач, установена с влязлата в сила присъда на наказателния съд. Твърди, че на 29.06.2018 г. застрахователят е платил обезщетение за неимуществени вреди на съпруга и дъщерите на пострадалата в размер на по 50 000 лв., а за сестрата на пострадалата е постановен отказ. Оспорва размера на предявените искове, като счита, че не е съобразен с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

С влязла в сила на 23.06.2021 г. присъда№ 14 от 11.09.2018 г., постановена по НОХД № 45/2018 г. по описа на ОТ-Перник К. П. С. е признат за виновен в това, че на 13.10.2017 г., в гр. Радомир, около 07.17 ч., на кръстовището на ул. „Райко Даскалов“ и ул. „Братя Миленкови“, при управление на лек автомобил марка „Ланчиа“, модел „Дедра“, рег. № ********, собственост на К. П. С., е нарушил правилата за движение в чл.20, ал.2 ЗДвП – не е намалил скоростта и в случай на необходимост да спре, когато е възникнала опасност за движение и в чл.119 ЗДвП, като при приближаване на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д17 и маркировка М8.1, не е пропуснал стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост е причинил смърт на М. М. К., като на основание чл.343, ал.3, предл.6, б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 вр. с чл.54 НК, е ангажирана наказателната му отговорност.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници от 19.10.2017 г. наследници по закон на М. М. К., починала на 13.10.2017 г., са Б.

Й. К. – съпруг, А. Б. К. - И. и М. Б. К. – дъщери.

С молба вх. № 1217/11.05.2018 г. Б. Й. К., А. Б. К. и М. Б. К. са депозирали при ответника молба за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с встъпилото на 13.10.2017 г. ПТП С писмо изх. № 2596/02.07.2018 г. ответникът е уведомил ищците, че е взето решение за изплащане на обезщетение в размер на 50 000 лв. на всеки от тях.

Видно от представените платежни нареждания на 29.06.2018 г. ищецът е превел по банков път на наследниците по закон на пострадалата сумата от по 50 000 лв. на всеки от тях, представляваща застрахователно обезщетение по образуваните при него щети относно процесния инцидент.

На 13.07.2018 г. на ответника е връчена чрез куриер молба от Б. Й.

К., А. Б. К. – И. и М. Б. К., с която са заявили, че не са удовлетворени от определеното застрахователно обезщетение, поради което ще предявят претенциите си по съдебен ред.

От заключението на вещите лица д-р К. Ч. и инж. Б. В. по изслушаната пред ОС-Перник комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че ПТП е настъпило около 07.10 ч. на 13.10.2017 г. в гр. Радомир, на кръстовището на ул. „Райко Даскалов“ и ул.

„Братя Миладинови“, при сух асфалт и изкуствено осветление. Платното за 3 движение в посока гр. Перник е еднопосочно, с две ленти за движение, като участъкът от пътя към мястото на ПТП е с наклон при изкачване. Налице е маркировка М 8.1 – пешеходна пътека, като вдясно от нея е ориентиран пътен знак Д-17, както и светлинна сигнализация за пешеходна пътека вещото лице приема, че скоростта на движение на автомобила преди ПТП е е 50-51 км/ч.

От техническа гледна точка водачът е разполагал с възможност чрез ефективно задействане на спирачната уредба да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. Лекият автомобил се е движил в гр. Радомир по ул. „Р. Даскалов“ в дясната лента със скорост от 50 км/ч. На пешеходната пътека след кръстовището с ул. „Братя Миладинови“, отляво надясно пресича пешеходец, като първо преминава платното за движение към гр. Кюстендил, след това навлиза на платното за движение към гр. Перник. На около 2, 5 м. в ляво от десния бордюр, върху пешеходната пътека автомобилът удря с предната си лява част. В резултат на удара пострадалата е получила съчетана автомобилна травма: открита черепномозъчна травма; травма на долните крайници, подробно описани в експертното заключение. Пострадалата е аспирирала кръв в дихателните пътища, налице е оток на белите дробове. Смъртта на пострадалата се дължи на тежката открита черепно – мозъчна травма, като роля в генезиса на настъпването на смъртта е играла и аспирацията на кръв в дихателните пътища. Смъртта е настъпила за минути и е била неизбежна. Между настъпилото ПТП и травматичните увреждания и смъртта на пострадалата е налице пряка, непрекъсната причинна връзка.

От показанията на разпитаната пред ОС-Перник свидетелка А. И. В. се установява, че научила за настъпилия на 13.10.2017 г. инцидент в същия ден. Била на работа в училище, купувала си кафе от заведение, намиращо се в близост до училището и видяла, че движението на ул. „Райко Даскалов“ било спряно. Разбрала, че имало пострадала при пътен инцидент. По – късно научила, че е пострадала М.. Били приятелки от 1974 г. Семейството на М. и Б. били кумове на свидетелката. Били много близки семейни приятели, общували, познавали се добре. След инцидента семействата им продължили да контактуват, както и понастоящем.

Виждали се след инцидента, обсъждали спомени и си давали сметка, че те нямало да се повторят. Ищецът споделял, че никога повече няма да има посещения на басейни, планини, екскурзии. Тези мигове са приключили за него. Животът на семейството се променил, нищо не било същото. Изпитвали дълбока болка и страдания.

Празнотата се усещала във всеки един момент, в който общувала с ищците.

Ищецът се затворил в себе си, по – малко общувал, по – обран бил в емоциите си М. липсвала и на децата й. Пострадалата и двете й дъщери живеели в едно домакинство.

От показанията на свидетелката А. Г. К. се установява, че познавала семейството на Б. К. повече от 30 години. Била приятелка на М.. За ПТП разбрала в деня на инцидента. Внукът й бил роден две седмици преди инцидента. Съпругът и децата на М. били съсипани след инцидента. М. била майка и съпруга – еталон. Всичко се променило в семейството й след смъртта й. Ищецът се затворил в себе си, трудно комуникирал. А. искала съвети от свидетелката, които й давала като майка. По - рядко общувала с М., тъй като живеела в гр. София. След смъртта на М. съпругът и дъщерите й били по – затворени. А. живеела в къщата на дядо й в гр. *** към момента на ПТП.

4

По делото е разпитана свидетелката Р. С. К. за установяване на отношенията на пострадалата и нейната сестра. Предвид предметът на въззивното производство, тези показания не следва да се обсъждат.