Определение № 306 от 20.03.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 306 гр. Благоевград, 18.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

М.а Каменова като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20231200500904 по описа за 2023 година

Постъпила е молба от „Профи кредит България“, ЕООД по чл. 248 от ГПК с искане да се измени решение № 648/29.11.2023 г., по в.гр.д. 904/23 по описана БлОС, в частта на разноските като се намали адвокатското възнаграждение присъдено на адвоката на въззиваемите до 200 лв.

Сочи се от молителя, че дружеството е заявило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираните съдебни разноски, като съдът е следвало да изложи мотиви за фактическата и правна сложност на спора т.е. съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.

Съдът е следвало да намали възнаграждението , тъй като не е налице нито фактическа, нито правна сложност, които да обосноват адвокатски хонорар в размер от 1159 лв.

Сочи, че според съдебната практика фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдения от страните правнорелевантни факти; а правната сложност е свързана с точното спазване и прилагане на материалния и процесуалния закон. Възнаграждението не кореспондират с действителната правна и фактическа сложност на делото. Приложен е само материалния интерес, но не и този за реално извършени действия по защита на ответника.

1

Посочено е, че в случая не следвало да се изчислява за всеки един от предявените искове.

Цитира се определение № 29/20.1.2020 г. на ВКС , според което при предявяване обективно кумулативно съединени оценяеми искове интересът,върху който се определя размера на адвокатското възнаграждение е сборът от цената на всички искове.

Изтъква, че адв. М. не се е явил в с.з, не е извършил никакви допълнителни процесуални действия и делото е приключило в едно единствено с.з., затова за представителството на двамата ответници по жалбата да му се присъдят 200 лв. Няма пречки възнаграждението да се определи под минималния размер.

Насрещната страна депозира становище. Сочи, че определеното възнаграждение от 1159 лв. с ДДС за осъщественото процесуално представителство на двамата ответници пред въззивната инстанция е правилно.

Сочи, че ВКС са имали възможност да тълкуват решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 в опр. 138/15.3.31 г. по ч.т.д. № 2085/20г. ; определение № 28/21.1.22 г. по ч.т.д.

2347/21 г., определение № 109/15.3.22 г. по ч.т.д. 302/22 г. и не може да се приеме, че решението на СЕС позволява да не се прилага Наредбата 1/2004 г., затова съдът е обвързан от минималните, визирани в нея размери.

Подадената молба е допустима, но според съда неоснователна.

Видно е, че предмет на въззивната проверка е решение № 206/16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 40/2023 г. по описа на РС-Петрич, в частта с която предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове за главница над присъдения размер от 1284,36 лв. до претендирания от 3 589, 47 лв. и за договорно възнаграждение в размер на 1353,21 лв. са отхвърлени.

Видно е, че въззиваемите са двама и са били защитавани на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв от адвокат Д. В. М., който е поискал определяне и писъждане на две отделни адвокатски възнаграждения.

Направено е насрещната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Видно е, че въззивният съд с решението си е определил по т. 2 на чл.

2

7, ал. 2 от Наредба № 1/9.7.2004 г. и въз основа на интереса от двете отделни претенции едно адвокатско възнаграждение в размер на 965,83 лв. без ДДС, а с ДДС 1 159 лв.

В конкретния случай съдът не е приложил чл. 2, ал. 5 от Наредбата, тъй като е преценил, че с прилагането й би се стигнало до нарушаване на основните принципи за забрана за злоупотреба с право и за неоснователно обогатяване, в който контекст е изискването на закона – на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв. - за обоснован и справедлив размер.

Съобразил, е че за да отговаря на посочените в закона изисквания възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на извършената от адвоката работа, като при определянето му от съда, не само цената на иска е от значение ,за да бъде обосновано и справедливо по см. на чл. 36, ал. 2 от ЗАДв.

При съобразяване на изложеното и че а двокатът, макар и да е защитавал двама въззиваеми при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., то не е основание да се присъдят като се възложат в тежест на жалбоподателя две адв. възнаграждения, съдът е определил едно възнаграждение от 965,83 лв. без ДДС, а с ДДС 1 159 лв..

При определянето му съдът е съобразил, че така определеното възнаграждение отговоря на фактическата и правна сложност на предмета на въззивното производство, в който предмет по отношение дължимостта на сумите са наведени, в пространната жалба на подалата и молба по чл. 248 от ГПК страна – Профи кредит България“ ЕООД - доводи, касаещи действителността на сключения договор за потребителски кредит. Предвид доводите в жалбата съдът счита, че възнаграждението е съответно на фактическата и правна сложност на въззивното производство, като приключването на делото в едно с.з. не е основание за различен извод, тъй като броя на с.з. не определя нито правната, нито фактическата сложност на едно дело, като конкретния случай както бе отбелязано са изложение всички възможни доводи, касаещи действителността на процесния договор за кредит, съгл. ЗПКр. Затова молбата по чл. 248 от ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лв., при съобразяване, че са защитавани и двама въззиваеми съдът намира за неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК 3

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение молбата на „Профи кредит България“, ЕООД за изменение на решение № 648/29.11.2023 г., по в.гр.д. 904/23 г. по описана БлОС, в частта на разноските като се намали адвокатското възнаграждение присъдено на адвоката на въззиваемите до 200 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4