Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 16.01.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2334/2019
Вид
Решение № 49
Подписан
16.01.2020
В сила
16.01.2020
Състав
НАТАЛИЯ ПАНАЙОТОВА НЕДЕЛЧЕВА, ИРЕНА НИКОЛОВА ПЕТКОВА, НАСУФ ИСМАЛ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ / .01. 2020г., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, II-ри състав, в закрито заседание, проведено на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена

ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Наталия НЕДЕЛЧЕВА

Насуф

Исмал - мл.с.

Като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева въззивно гражданско дело №2334 по описа за 2019 година, съобрази следното:

Производството по делото е по

Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 ал.2 пр. 3 ГПК.

Образувано е по жалба на “ТИГАЛАН" ООД, със седалище гр.Варна, ЕИК ********* против Постановление от

05.12.2019г. по Изпълнително дело № 20197170400662 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, peг. № 717, с район на действие ВОС, с което е отхвърлено искането му за намаляване на размера на адвокатско възнаграждение на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят обжалва приетите разноски от ЧСИ, като оспорва приетото адв. възнаграждение в размер на 600лв., от които 200 лева - за образуване на ИД, 300 лева за водене на изпълнителни действия и 100 лева – начислено ДДС. Жалбоподателят твърди, че в конкретния случай пред ЧСИ е подадена единствено молба за образуване на изпълнително дело, с която е поискано съдебният изпълнител да извърши справка в регистъра на БНБ за открити на името на длъжника банкови сметки и да наложи запор върху вземанията по тези сметки, както и да наложи възбрана върху притежавания от длъжника недвижим имот. Едновременно с поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на длъжника, като видно от Постановление от 05.12.2019г. за приемане на разноски дължимата по изпълнителното дело сума е постъпила в пълен размер, служебно от запора на банковата сметка на „Тигалан" ООД. Предвид горното и доколкото в рамките на изпълнителното производство други действия за принудително събиране на вземането не са извършени, то изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна, поради което жалбоподателят счита, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени по реда на чл.10, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на 200 лв. Счита, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. в настоящия случай е неприложима, тъй като за приложението й е необходимо по-голяма фактическа и правна сложност на делото, съответно активно поведение от страна на процесуалния представител на взискателя по проучване имущества на длъжника, справки, предлагане на различни начини за изпълнение в течение на производството и т. н., каквито действия не са били предприети и извършени по изпълнителното дело. В евентуалност, и ако съдът приеме, че на взискателя се дължи възнаграждение за водене на изп.дело до см. на чл. 10, т. 2, предложение последно от Наредба №1/09.07.2004г., то жалбоподателят възразява, че адвокатското възнаграждение в размер на 400 лв. е прекомерно. Позовава се на разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г., като счита, че според чл.7, ал.2, т.2 от същата върху сумата от 2068,18 лева се дължи 1/2 от съответния размер по чл.7, ал.2 от Наредбата, т.е. 187.38 лева. Предвид което моли да бъде отменено постановление от 05.12.2019г. на ЧСИ Румяна Тодорова по изпълнително дело № 20197170400662 на ЧСИ Тодорова, в обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на заплатената ДТ, такси на ЧСИ за изготвяне на преписи по делото, както и адв. възнаграждение от 200 лева по представения договор за правна защита и съдействие.

Ответната страна-

„Полимекс“ Груп“ ЕООД, в качеството му на взискател по изп. дело в депозирал писмено възражение, в което излага становище за недопустимост, евентуално- за неоснователност на жалбата. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане поради недопустимост, в условие на евентуалност- да бъде отхвърлена като неоснователна. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че по изпълнителното дело не са извършвани процесуални действия от взискателя за насочване на принудителното изпълнение към имуществото на длъжника с оглед удовлетворяване на вземането, предмет на изпълнителното производство. Твърди, че взискателят, чрез своя процесуален представител, е поискал да бъде извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете, воден от БНБ за разкрити банкови сметки на дружеството-длъжник в лицензираните банки на територията на страната, след което да бъде наложен запор върху банковите сметки до размера на вземането. На следващо място, било направено и искане да бъде наложена възбрана върху недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор № ***, собственост на длъжника, т.е. процесуалният представител на взискателя е предприел необходимите действия за установяване на имуществото на длъжника и насочване на принудителното изпълнение спрямо права, принадлежащи към това имущество. Освен това длъжникът е подал по изпълнителното дело възражение с вх. № 9535/ 15.11.2019 г. против разноските по изпълнителното дело, което е наложило процесуалният представител на взискателя да изготви становище, в което да отговори на направените от длъжника възражения. Предвид което счита, че разноските за адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие на взискателя по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, са основателно извършени от „ПОЛИМЕКС ГРУП" ЕООД и следва да бъдат възложени в тежест на длъжника на основание чл. 79 ГПК. На следващо място излага, че е неоснователно възражението, че адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за извършване на процесуални действия по изпълнителното дело с оглед удовлетворяването на вземането на взискателя, е прекомерно. Твърди, че длъжникът не е изплатил доброволно задължението си, като по делото е постъпила единствено сума, преведена от банката в изпълнение на наложения по искане на взискателя запор върху банковата сметка на длъжника. Към настоящия момент обаче не е извършено разпределение на сумите по изпълнителното дело, поради което вземането на взискателя все още не е погасено и съответно работата на процесуалния му представител далеч не е изчерпана. Излага също, че договорът за правна помощ и съдействие в полза на взискателя е сключен с адвокатско дружество „М., Кунев и Симеонов", което е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност и е задължено да начислява ДДС върху възнагражденията, получавани за осъществяваните правни услуги. Начисленият ДДС в размер на 100,00 лв. върху адвокатското възнаграждение от 500 лв. е заплатен от „ПОЛИМЕКС ГРУП" ЕООД и следователно представлява действителен разход, направен за целите на принудителното изпълнение. По изложените съображения жалбата да бъде оставена без разглеждане-като недопустима, в условие на евентуалност – без уважение като неоснователна. Моли да му бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски.

Приложени са и писмените обяснения на ЧСИ, в които се излага, че жалбата на длъжника е неоснователна, тъй като при определяне на дължимите държавни такси и разноски не е допуснато нарушение.

Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Производството по изп.дело №20197170400662/19г. е образувано в кантората на ЧСИ Румяна Тодорова на 31.10.2019г. на основание молба на „Полимекс Груп" ЕООД действащо чрез адв.К.М., ВАК и изпълнителен лист от 26.09.2019г. на Районен съд-гр.Варна, 41 състав, издаден по гр.д.№ 1953/2018г., по силата на който „Тигалан" ООД е осъдено да заплати на взискателя сумата от 2068.18 лв. представляваща съдебно деловодни разноски.

В молбата за образуване на изп. дело, взискателят, чрез своя пълномощник е поискал да бъде извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфовете, воден от БНБ за разкрити банкови сметки на дружеството-длъжник в лицензираните банки на територията на страната, след което да бъде наложен запор върху банковите сметки до размера на вземането. Направено е и искане да бъде наложена възбрана върху недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор № ***, собственост на длъжника.

С изпращането на ПДИ до длъжника са наложени възбрана върху недв. имот на длъжника и запор на банковите му сметки в „Юробанк България" АД.

В изпълнение на запора на 19.11.2019г. банката е превела по сметката на ЧСИ сумата посочена в запорното съобщение, а именно 2996.62лв.

В

ПДИ ЧСИ е приел и разноски, дължими от длъжника, в т.ч. и адв.възнаграждение в размер на 600.00лв., за които взискателят е представил договор за правна помощ и съдействие, съдържащ разписка за платен в брой адвокатски хонорар в размер на 600 лв. с ДДС.

По молба-уточнение на „Тигалан“ ООД вх. №

9673/21.11.2019г., съдържащо искане за намаляване на разноските, с Постановление от 05.12.2019г., ЧСИ е приел разноски както следва: 105.90 лв. – обикновени такси; 600 лв. – адв. хонорар-200лв. за образуване на изп. дело; 300лв. – за водене и 100лв. – начислено ДДС, като е отказал да редуцира адв. възнаграждение; 222.54 лв. –пропорц. Такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС, като е отказал да редуцира пропорционалната такса.

Длъжникът е уведомен за това постановление на 06.12.2019г., като на 11.12.2019г. е депозирал жалбата, по която е образувано настоящото производство.

При така установеното съдът намира следното:

Според разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за разноските, предвид което настоящата жалба доколкото е депозирана в срок, срещу акт на ЧСИ, подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес, е допустима.

Във връзка с изложеното в писмения отговор на ответната страна следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика искането за намаляване на разноските първо следва да се адресира до ЧСИ, и едва след неговото произнасяне, актът, с който отказва да редуцира същите ще подлежи на самостоятелно обжалване от длъжника.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното:

Отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена със специалната норма на чл. 79 от ГПК, която изключва приложението на общата по чл. 78, ал.2 от ГПК. Според същата, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати, съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство /чл. 79, ал.1, т.1 от ГПК/, така и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда /чл. 79, ал.1, т.2 от ГПК/.

В настоящия случай, изпълнително дело 20197170400662/19г. е образувано на 31.10.2019г. въз основа на изпълнителен лист за събиране на сумата от 2068.18 лв.

Факт е, че към датата на образуване на изпълнителното дело, длъжникът е имал неизплатени задължения. Сумата не е била заплатена от него в срока за доброволно изпълнение, а е бил преведена от банката в резултат на наложения от ЧСИ запор на банковата му сметка.

След като заплащането е извършено след образуване на изпълнителното дело, то разноските по изпълнението съобразно разпоредбата на чл. 79, ал.1, т.1 ГПК следва да се възложат в тежест на длъжника.

Няма спор, че изпълнителното дело е образувано по молба, депозирана от адв. К. М. в качеството ѝ на пълномощник на взискателя „Полимекс Груп“ ЕООД, като към молбата е представен договор за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение в размер на 500.00 без ДДС, от които 200лв. – за образуване на изп. производство и 300лв. за извършване на процесуални действия, или общо 600 лв. с ДДС.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима и в изпълнителния процес на общо основание, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Следователно уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до размера, посочен в Наредбата, посочена в разпоредбата на чл. 36 от ЗА съобразявайки конкретните специфики на делото.