Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 05.04.2023, Районен съд - Луковит

Съд
Районен съд - Луковит
Дело
224/2020
Подписан
05.04.2023

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 и 4 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№260001 гр. Луковит, 05.04.2023 г.

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

При участието на секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 224 по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.86, ал.1 и чл. 99 от ЗЗД по искова молба от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от И.Г.Д.-М.– И.Д.и Е.Д.К.– П., срещу С.Д.В., ЕГН **********, с адрес:

*** за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника по Договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2014 г. за следните суми: 5 792,89 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; 1034,60 лева – редовна договорна лихва за периода от 21.01.2015 г. до 04.08.2016 г.; 203,80 лева - лихва за забава върху просрочена главница за периода от 21.01.2015 г. до 28.07.2016 г.; 9,66 лева – лихва за забава върху цялата главница за периода от 29.07.2016 г. до 04.08.2016 г. 120,00 лева – такси и разноски, за които суми по ч.гр.д. № 309/2016 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Ищецът претендира разноските в заповедното и исковото производство.

Обстоятелствата, от които се твърди в исковата молба, че произтича претендираното право:

На 08.12.2014 г. между „Банка ДСК" ЕАД, в качеството на кредитор и ответника С.Д.В., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката му е отпуснала кредит в размер на 6000 лева, със срок на издължаване 36 месеца, падежна дата за издължаване на месечните вноски – 20-то число на месеца. Кредита се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 12% годишно. Краен срок на кредита 08.12.2017 г. съгласно погасителен план. След 20.06.2016 г. ответникът преустановил плащания по кредита, поради което на основание чл. 19, ал. 2 от ОУ поради допусната забава в плащането над 90 дни, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което уведомила длъжника с нотариална покана. На 05.08.2016 г. банката подала в РС – Луковит заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е ч.гр.д. № 309/2016 г. по описа на РС – Луковит, по което са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. ищецът О.Ф.Б. ЕАД е придобило процесното вземане срещу кредитополучателя по договора за кредит от 08.12.2014 г., заедно с всичките му привилегии, обезпечения и др. принадлежности. На базата на изрично пълномощно от Банка ДСК ЕАД ищецът изпратил от името и за сметка на цедента уведомително писмо за цесията до длъжника. Счита, че длъжникът е уведомен за цесията и с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея. По образуваното по инициатива на ищеца изпълнително производство заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което мотивирало заповедният съд да спре изпълнението и да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

В срока по чл. 131 от ГПК от назначения на ответника особен представител е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорва уведомлението за извършената цесия да е достигнало до длъжника съгласно изискването на чл. 99 ЗЗД. Излага възражения, че ищецът няма качеството на кредитор спрямо ответника, тъй като той не е бил надлежно уведомен за извършената цесия и същата не е породила действие спрямо него. Счита, че особеният представител не може да получи от името на длъжника уведомлението за цесията.

Като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 309/2016 г. по описа на РС – Луковит по заявление на банка ДСК ЕАД срещу ответника по реда на чл. 417 ГПК е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ /извлечение от счетоводните книги на банката/ № 192 от 10.08.2016 г. за процесните суми, представляващи вземания по Договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2014 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление в рамките на изп.д. №

20198800400751 на ЧСИ Р.Д., рег. № 880, район на действие – Окръжен съд Ловеч.

С оглед горното, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК ищецът предявява настоящия положителен установителен иск.

Установява се от приложения Договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2014 г., че между Банка ДСК ЕАД, в качеството на кредитодател, и ответника, в качеството му на кредитополучател-физическо лице, е възникнало правоотношение по договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника парична сума в размер на 6000 лева със срок за издължаване на кредита 36 месеца, считано от датата на усвояването му. Видно от погасителния план, неразделна част от договора, крайният срок за погасяване на кредита е 08.12.2017 г. Уговорено е, че кредита се усвоява по посочена в договора разплащателна сметка с титуляр ответника и се погасява с месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно погасителен план /Приложение 1/. Падежната дата за издължаване на месечните вноски е 20-то число на месеца. За ползване на заетите средства страните са уговорили тяхното олихвяване с променлив лихвен процент, който е в размер на 12 % годишно или 0,03% на ден към датата на сключването на договора. Посочен е годишният процент на разходите /14,35/, както и че той може да се променя при предпоставките, предвидени в Общите условия. В чл.15 е предвидено, че кредитополучателят ще заплаща и дължимите такси и комисионни съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните на банката.

Представени са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на Банка „ ДСК”, приети от ответника посредством полагане на подпис на всяка страница от същите. В същите е предвидено, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка на кредитополучателя, открита в банката. В чл.19.1 е предвидено, че при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. В случай, че месечната вноска бъде погасена до седмия ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.

Съгласно чл. 19.2, при допусната забава в плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта посочено е, че тези последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.

Представена е нотариална покана до ответника, с която същия е уведомен от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. поканата е връчена на 07.03.2016 г. на П.И.В.– майка, със задължение да я предаде на адресата.

По делото са ангажирани доказателства, че на 17.03.2017 г. между Банка ДСК ЕАД – цедент и О.Ф.Б. ЕАД – цесионер е сключен Договор за покупкоо-продажба на вземания

/цесия/, по силата на който цедентът продал на цесионера вземания към свои длъжници, описани в Приемо-предавателен протокол от 28.03.2017 г. към договора за цесия, съдържащ списък на вземанията с размера и състоянието им към 27.03.2017 г., в който списък е включено и процесното вземане срещу ответника. Представено е потвърждение на цесията от банката до новия кредитор на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С писмено пълномощно цедентът Банка ДСК ЕАД е овластил цесионера О.Ф.Б. ЕАД с правото да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. Представено е писмо до ответника, подписано от изпълнителен директор на ищцовото дружество, с което ответника се уведомява, че вземанията на Банка ДСК ЕАД към него по договор за кредит от 08.12.2014 г. са прехвърлени на кредитора О.Ф.Б.

ЕАД. Видно от обратната разписка писмото е върнато с отбелязване, че получателят отсъства – „в чужбина“.

От неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че кредитът по процесния договор е усвоен на 08.12.2014 г. от ответника чрез банков превод по посочената в договора разплащателна сметка. За погасяване на кредита е постъпила сума в общ размер на 289,75 лв., с която е погасена главница – 207,11 лв. и лихва – 82,64 лв. Ответникът е направил три вноски, като последната направена от ответника вноска по кредита е на 20.01.2015 г. Непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 05.08.2016 г., са: непогасена главница – 5792,89 лв., просрочена редовна лихва – 1034,60 лв. за периода от 20.01.2015 г. до 04.08.2016 г., просрочена наказателна лихва – 203,80 лв. за периода от 21.01.2015 г. до 28.07.2016 г., лихва за забава върху цялата главница – 9,66 лв. за периода от 29.07.2016 г. до 04.08.2016 г., дължими такси и разноски – 120,00 лв., като не са установени плащания от ответника след 05.08.2016 г. Същите суми са дължими и към датата на изготвяне на експертизата 29.04.2021 г. и в случай, че не се зачете обявяването на кредита за предсрочно изискуем, а се зачете уговореният краен падеж – 08.12.2017 г., като вещото лице е изчислило и законната лихва за забава за периода от 05.08.2016 г. до 29.04.2021 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Съдът е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.86, ал.1 и чл. 99 от ЗЗД.

Възникването на процесните вземания е обусловено от установяване от страна на ищеца следните правопораждащи факти, а именно: валидно сключен договор за кредит между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника; размера на задълженията по кредита, изискуемост на задълженията, валидно сключен договор за цесия, в чийто предмет е и задължението на ответника; надлежно уведомяване на длъжника за цесията.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил процесните суми.

Сключването на процесният договор за кредит и получаването на сумата предмет на същия, не се оспорва от ответника, а и се установява от приетите и обсъдени по-горе доказателства и съдебно-счетоводната експертиза. При служебната проверка съдът не констатира нарушения на императивни норми на ЗПК. Договорът е валиден и е породил правно действие между страните по него.

Основното възражение на ответника се свежда до липсата на уведомяване на длъжника за извършената цесия.

По силата на договор за цесия от 17.03.2017 г. кредитодателят

Банка ДСК ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу ответника по договора за кредит на ищцовото дружество, като последното се явява частен правоприемник на кредитора. Това е станало след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и поради това, настоящият състав приема, че няма пречка цесионерът да предяви установителен иск за вземането против длъжника. Същото е точно индивидуализирано в представения приемо-предавателен протокол.

С исковата молба ищецът цесионер е представил пълномощно, с което цедентът го е овластил да уведоми писмено длъжниците за прехвърлените вземания, както и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до ответника. Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва да бъде зачетено при постановяване на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.