Решение № 2353 от 09.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2353 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100504680 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 1644 от 03.03.2022 г., постановено по гр. д. № 60272/2021 г., по описа на СРС, ГО, 43 състав, е признато за установено, по исковете с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, срещу Б. М. П., че ответникът дължи на ищеца сумата от 1 024, 46 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. “*******, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане и сумата от 115, 75 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г., като е отхвърлил предявения иск за главница за топлинна енергия в частта за периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г., както и в частта за сумата от 29, 45 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 09.07.2021 г. до окончателното изплащане, както и за сумата от 5, 73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 266, 78 лева, представляваща направените разноски по исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 72, 76 лева, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. дело № 40397/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав, съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е 1 осъден да заплати на адвокат С. К. К., на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА, сумата в размер на 9, 36 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в исковото производство. Решението е постановено при участието на „Н.“ АД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника Б. М. П..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че по делото не са налице доказателства, че е вещен ползвател на имота.

Същевременно вещният ползвател е задължен за заплащане на консумираната топлинна енергия, а не формалният собственик. Излага съображения, че решаващият съд неправилно е приложил института на погасителната давност, като е приел за дължими сумите по общата фактура от м.07.2018 г., която се отнася за вземания, възникнали преди 31.05.2018 г. Счита, че за процесния период не дължи обезщетение за забава, както и цената за услугата дялово разпределение, тъй като по делото не са ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството, поради което не е установено изпадането му в забава. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че обжалваното решение е мотивирано, съобразено с константната съдебна практика по този вид типови спорове. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Третото лице – помагач на ищеца „Н.“ АД, не е депозирало писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СРС е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.

Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажбата на топлинна енергия от „Топлофикация София“ АД на клиенти за битови нужди в гр. София. За исковия период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в. “Монитор“, в сила от 10.07.2016 г. Съгласно чл.31, ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за 2 топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството, като не се начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след изтичане на 45дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. След влизане в сила на Общите условия от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за топлинна енергия в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. В изпълнение на разпоредбата на чл. 138б ЗЕ, собствениците на сграда етажна собственост, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „Н.” ЕАД, което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Издадените за топлоснабдения имот изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период не са заплатени. Във връзка с подадено на 09.07.2021 г. заявление, по ч.гр.д.

№ 40397/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.

414 ГПК ответника е депозирал възражение. Моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1 024, 46 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к.“*******, ведно със законната лихва от 09.07.2021 г. до изплащане на вземането; 115, 75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г.;

29, 45 лева, представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5, 73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г., като му присъди сторените по делото разноски.

С постъпилият в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответника оспорва предявените искове по основание и размер.

Позовава се на изтекла 3 - годишна погасителна давност за част от претендираните вземания. Не оспорва размера на предявените искове в частта, която не е покрита от погасителна давност. Поддържа, че независимо от издаване на обща фактура от страна на ищцовото дружество, погасителната давност тече от датата на издаваните прогнозни фактури.

Оспорва, че е собственик или вещен ползвател на процесния имот. При съществуването на вещно право на ползване относно топлоснабден имот, неговият титуляр – потребител следва да е задължен за заплащане на топлинната енергия, а не формалния собственик. Позовава се на нарушение на чл.62, ал.1 ЗЗП. Поддържа, че в тежест на ищеца е да установи поръчване на доставката на топлинна енергия от негова страна, като в противен случай се касае за непоискана услуга, чието заплащане не дължи. Счита, че не дължи и претендираните от ищеца суми за дялово разпределение, тъй като такова е извършвано от фирма за дялово разпределение. Поддържа, че не е установено изпадането му в забава и не дължи лихва, тъй като ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

3

На 09.07.2021 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б. М.

П., за сумите от 1 024, 46 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. “*******; 115, 75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.06.2021 г.; 29, 45 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5, 73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 30.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане.

С разпореждане от 22.07.2021 г. по ч. гр. д. № 40397/2021 г. по описа на СРС, 43 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер 25 лв. - държавна такса и 50 лв. - възнаграждение на юрисконсулт.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение. Счита, че същите са погасени по давност и не е в облигационна връзка.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 65, том 6, нот. дело № 1072 от 25.10.1976 г. собственик на апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж. к. “*******, е М.К.Ч.. Представен и нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 191, том 9, рег.№ 22230, дело № 1637/2007 г., с който М.К.Ч. е обезпечила отпуснат банков кредит чрез учредяване на договорна ипотека върху процесния недвижим имот.

От приложеното по делото удостоверение за наследници, издадено от СО, район „*******, се установява, че М.К.Ч. е починала на 18.06.2010 г., като е оставила един наследник по закон - Б. М. П., син.

Съгласно представения протокол от проведено през 2002 г. Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, е взето решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с „Н. И.“ ООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите на общото събрание етажни собственици.

Представен е договор между „Н. И.“ ООД и етажната собственост с адрес гр. София, ж. к. „*******, по силата на който „Н. И.“ ООД е поело задължение за монтаж на индивидуални топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажната собственост, съгласно изискванията на ЗЕЕЕ, както и да отчита ежемесечно индивидуалните топлинни разпределители и водомери за топла вода.

Представен е и договор от 02.06.2017 г., сключен между „Топлофикация – София“ ЕАД – възложител, и “Н. И.“ ЕООД – изпълнител, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по 4 чл.139в ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.