Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 17 от 13.01.2026, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно частно наказателно дело 12/2026
Вид
Определение № 17
Подписан
13.01.2026
В сила
13.01.2026
Състав
Диана Кузманова, Костадин Живков, Димитрина Николова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. Монтана, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Кузманова

Членове:

Костадин Живков

Димитрина Николова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА в присъствието на прокурора Р. П. Р. като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600012 по описа за 2026 година Производството е по чл.65, ал.7-9 НПК , образувано по жалба на защитника на обвиняемия М. В. К. против определение на РС-Лом по частно наказателно дело № 444/2025 година, с което е оставена без уважение молбата за изменяване на взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

В открито съдебно заседание обвиняемият и неговият защитникадв.Г. поддържат жалбата и искането за изменяването на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека такава, като излагат конкретни съображения в тази насока.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана становище за неоснователност на жалбата. изразява

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по съдебното и досъдебното производства, доводите и становищата на страните и като провери правилността на обжалваното определение, приема следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на въззивния съд са следните:

С влязло в сила определение, постановено по частно наказателно дело № 396/2025 година, Районен съд-Лом е взел мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на М. В. К.– обвиняем по досъдебно 1 производство № 707/2025 година по описа на РУ-Лом. Последният е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.195, ал.1 ,т.4 и т.7 във вр. с ал.1 и чл.20, ал.2 НК- кражба в условията на повторност, чрез изполване на МПС, в съучастие с лица, посочени в постановлението от 24.11.2025 година.

С атакуваното в настоящото производство определение първостепенният съд е оставил без уважение искането на обвиняемия М. В. К.

- обвиняем по ДП № 707/2025г. по описа на РУ - Лом за изменение на мярката за неотклонение “задържане под стража”, взета спрямо него с определение № 225 от 27.11.2025 г. по частно наказателно дело № 396/2025 г. на РС-Лом; потвърдил е взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ ; на основание чл. 65, ал. 6 НПК, е определил едномесечен срок, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение е недопустимо.

В посоченото по-горе определение, в производство по чл.65, ал.1 НПК, районният съд е изложил съображения, които въззивният съд споделя изцяло.

Предметът на обсъждане в съдебното производство по чл.65 от НПК е свързан с установяване на настъпила промяна в обстоятелствата, при условията на които спрямо обвиняемото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от влизане в сила на последния акт на съда.

Районният съд правилно е приел, че такава промяна не е налице.

От момента на произнасянето на Районен съд-Лом с цитираното погоре определение за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража“ до настоящия момент обосноваността на предположението, че К. е съпричастен към извършеното престъпление, не е разколебана На следващо място, видно от постановление на наблюдаващия делото прокурор , към ДП № 707/2025 година са присъединени и материали от друга преписка, касаеща друга кражба с участието на обвиняемия, което налага извод за предстоящо преквалифициране на деянието като по-тежко такова, а именно като кражба извършена в условията на продължаващо престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. Както правилно е приел районният съд, към настоящия момент правната квалификация на деянието, за което е привлечен обвиняемия, не е променена; но от друга страна - са събрани са доказателства, че тази квалификация би могла да бъде утежнена с 2 оглед присъединената преписка, касаеща друго извършено престъпно деяние.

Правилно - законосъобразно и обосновано районният съд е приел, че опасността от извършване на друго престъпление е реална и нейният интензитет не е намалял. Обвиняемият К. е осъждан многократно, видно от справката са съдимост /л.102-106 от досъдебното производство/.

В хода на първоинстанционното производство, в подкрепа на искането за изменяване на мярката за неотклонение, са представени доказателства относно семейното положение и здравословното състояние на обвиняемия. Същите са обсъдени от районния съд и въззивният съд също приема, че тези доказателства не налагат отмяна на задържането на лицето. На обвиняемия К. , след задържането му, са извършени три медицински прегледа - на 28.11.2025 г., който преглед е един ден след вземане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ , когато е диагностициран с рецидивиращо депресивно разстройство и му е предписана съответна терапия; вторият преглед е на 19.12.2025 г., когато е диагностициран с алергия на очи и отново му е предписана терапия; третият преглед е с дата 05.01.2026 г., като изготвената медицинска справка е посочено, че прегледите се осъществяват по график и при спешност, като до този момент задържаното лице не е посочило други оплаквания, които да наложат медицински преглед по спешност.

Медицинска справка, диагнозите, които са поставени при прегледите на лицето и отбелязванията в амбулаторна книга за регистриране на амбулаторни прегледи с описаните неразположения на обвиняемия не разкриват животозастрашаващо състояние, което да изключва възможността му да пребивава в следствения арест. Не е налице критично състояние, което да не е взето под внимание от медицинското лице, обслужващо ареста, в който се намира К.. Не са представени и доказателства за това, условията на ареста да са в противоречие с медицинския статус на лицето; предприети са действия с предписана съответната терапия ; представените епикриза и експертно решение са от 2005 година и 2006 година.

Следователно, правилно районният съд е приел, че не се налага извод за изменяване на мярката в по - лека. Не е настъпила каквато и да е промяна в обстоятествата; последните сочат, че обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност, който може да извърши друго престъпление; не е налице влошено здравословното състояние на лицето, в 3 степен, налагаща изменяване на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление , като периодът на задържане на лицето към настоящия момент е разумен, не надвишава срока по чл. 63, ал.4 НПК.

По горните съображения въззивният съд намира, че атакуваното в настоящото производство определение на Районен съд-Лом е правилно обосновано, законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено по частно наказателно дело № 444/2025 година на Районен съд-Лом, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия М. В. К. - обвиняем по ДП № 707/20255г. по описа на РУ - Лом, за изменение на мярката за неотклонение “задържане под стража”, взета спрямо него с определение № 225 от 27.11.2025 г. по частно наказателно дело № 396/2025 г. на РС-Лом; потвърдена е взетата мярка за неотклонение „задържане под стража“ ; на основание чл. 65, ал. 6 НПК е определен едномесечен срок, в който ново искане за изменение на мярката за неотклонение е недопустимо.

ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4