Определение № 691 от 17.12.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 521/2025
- Вид
- Определение № 691
- Подписан
- 17.12.2025
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1 и ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.1-т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал.1,т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.1-т.3 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.20а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1,пр.първо · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.146 · Закон за защита на потребителите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 691 гр. Враца, 17.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Борис К. Динев
Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500521 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.248, ал.3, вр. чл.274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по частна жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, подадена чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, представлявано от адв.Х. М., против Определение № 1425/12.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 2135/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, в частта, в която е отхвърлено искането на дружеството за изменение на присъдените в полза на насрещната страна разноски с постановеното по същото дело Решение № 386/10.06.2025 г.
В жалбата се поддържа, че в атакуваната част определението е неправилно, като се излагат следните аргументи:
На първо място се посочва, че не е възможно да се установи дали представения по делото договор за правна защита е свързан с първоинстанционното гражданско дело. Излагат се аргументи, че в този договор е посочено единствено, че адвокатското възнаграждение е в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, без обаче да се посочва конкретно дело и спорещи страни. Жалбоподателят счита, че при липсата на индивидуализация в представения договор за правна помощ, същият не може да бъде свързан с настоящето дело и да породи желаните от ищеца правни последици.
На второ място се сочи, че задължение на съда е да изследва материалната затрудненост на ищцата, като в подкрепа на това становище жалбоподателят се позовава на практика на ВКС. Твърди се, че в случая районният съд е присъдил разноски на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, без да събере пълната информация за имущественото състояние на ищцата, въпреки представените доказателства в оспорване на качеството й на материално затруднено лице. В тази връзка се правят искания за събиране на допълнителни доказателства за семейното и имотно състояние на В. П. И. чрез справки от НБДН, НАП, Община Криводол и ОДМВР, както и за 1 задължаването й да представи декларация по чл.83, ал.2 ГПК.
На трето място се посочва, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с Решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 и произтеклите от него промени в националното законодателство и съдебната практика на ВКС, според които посочените размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а могат да служат единствено за ориентир. Критериите, при които се присъжда адвокатското възнаграждение, се съобразяват при всеки конкретен случай и са свързани с вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото. Жалбоподателят счита, че в случая, освен тези общи критерии, следва да бъдат съобразени и допълнителни такива, а именно: по спорните въпроси съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправните клаузи в потребителските договори; добросъвестното упражняване на права от страна на потребителя.
В обобщение се сочи, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Прави се искане за отмяна на обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената молба по чл.248 ГПК, и за постановяване на друго определение, с което да бъде отказано присъждане на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, а в условията на евентуалност – за значително намаляване на същите.
В срочно подаден отговор адв.Л. Б. оспорва частната жалба и изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в частта, в която й е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 700,00 лв.
Навежда доводи, че договорът за правна защита е сключен преди завеждането на делото, поради което е било невъзможно да се знае и да бъде посочен номера на конкретно дело. Изтъква, че в договора е посочен предметът на делото.
На следващо място се позовава на практика на ВКС, според която при присъждане на адвокатски възнаграждения по чл.38, ал.2 ЗАдв съдът не може да изследва налице ли е основание за предоставяне на безплатна помощ, доколкото договарянето на подобен вид защита е изцяло в правомощията на страните по договора. Прави възражение по исканията на жалбоподателя за събиране на доказателства относно материалното състояние на ищцата.
В отговора се развиват и съображения относно правната същност и условията за присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезите на чл.38, ал.1, т.2 и т.3 Задв.
Прави се искане да бъде оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта относно разноските.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Съдебното производство по гр.д.№ 2135/2024 г. по описа на РС-Враца е образувано по искова молба на В. П. И., подадена чрез пълномощника й адв.Л.
2
Б., с която против "СИТИ КЕШ" ООД са предявени главен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22 ЗПК, вр. чл.146 ЗЗП за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от 04.04.2024 г., поради противоречието му със закона – чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 ЗПК и чл.143 ЗЗП, а в условията на евентуалност са предявени и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона – на чл. 19, ал. 4 ЗПК; иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. трето ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит, поради накърняване на добрите нрави; и иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД, вр.чл. 23 ЗПК и чл.143, ал.3, т.5 ЗЗП, за обявяване нищожността на клаузата за неустойка в сключения между страните договор. В условията на кумулативност с всеки от тези искове е предявен и иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи следните суми /надхвърлящи главницата от 1100 лева/: 285,02 лв. – законна лихва и 1078,98 лв. – неустойка по договора за потребителски кредит.
Претендира се присъждане на разноски и адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
С исковата молба са представени пълномощно и договор за правна помощ от 31.05.2024 г. , от които е видно, че е извършено упълномощаване на адв.Л. Б. за процесуално представителство на ищцата В. П. И. по дела във връзка с теглени от упълномощителката бързи кредити. Посочено е, че адвокатът оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА. В договора и пълномощното не е посочен конкретен номер на дело.
Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е подал отговор чрез адв.Х. М., преупълномощен от упълномощеното Адвокатско дружество „Н., У., М.“.
При подаването на отговора е предявен и насрещен иск от „СИТИ КЕШ“ ООД против В. П. И. с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за сумата от 572.00 лева, представляваща част от неизплатена главница по Договор за паричен заем № *** от 04.04.2024 г. в общ размер от 1100 лева, ведно със законна лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане. При условията на евентуалност, в случай че съдът обяви целия договор за недействителен, е предявен и иск с правно основание чл.55, ал.1,пр.първо ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца сумата от 572.00 лева, представляваща част от неизплатена главница по договора, преведена без основание сума по договора за кредит.
Към отговора и насрещния иск са приложени пълномощно от „СИТИ КЕШ“ ООД за упълномощаване на Адвокатско дружество „Н., У., М.“ за процесуално представителство по образуваните съдебни производства, както и пълномощно за извършено преупълномощаване на няколко адвокати, сред които и адв.Х. М.. В хода на съдебното производство е представен и договор за правна защита и съдействие между „СИТИ КЕШ“ ООД и Адвокатско дружество „Н., У., М.“, от който е видно, че е договорено възнаграждение за всяко отделно производство в размер, определян съгласно Наредба № 1/2004 г.
Приложени са фактура и опис, от които се установява, че по конкретното дело е определено адвокатско възнаграждение за насрещен иск в размер на 480,00 лв. с вкл.ДДС, както и преводно нареждане за извършено плащане на това 3 възнаграждение.
По делото е представен отговор на насрещната искова молба от адв.Л.
Б., като пълномощник на В. И..
Проведени са две съдебни заседания, в които страните и техните процесуални представители не са присъствали, но преди всяко от тях са депозирали писмени становища.
С постановеното по делото Решение № 386/10.06.2025 г. районният съд е уважил предявените в условията на кумулативност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК , като е прогласил нищожността на Договор за потребителски кредит № ***/04.04.2024 г., сключен между В. П. И. и „СИТИ КЕШ“ ООД, поради противоречието му със закона, и е признал за установено, че В. П. И. не дължи на „СИТИ КЕШ“ ООД, следните суми по договора: 285.02 лв. - законна лихва и 1 078.98 лв. - неустойка по договора. С решението съдът е осъдил „СИТИ КЕШ“ ООД да заплати на адв.Л. Б. сумата от 700 лева на основание чл. 38, ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата за оказано процесуално представителство на Веселина П. И.– ищец по гр.д. № 2135/24 г. по описа на РС – гр.Враца, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС–Враца държавна такса в размер на 153.12 лева.
Със същия съдебен акт районният съд се е произнесъл и по насрещния иск, като е осъдил на основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр.чл. 23 ЗПК В. П. И. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД сумата от 272,00 лева, представляваща непогасена главница по договора за потребителски кредит и е отхвърлил иска за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 572.00 лева, като неоснователен и недоказан. На основание чл.78, ал.1 ГПК В. П. И. е осъдена да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД съдебно-деловодни разноски в размер на 23.77 лева - държавна такса и сумата от 95.10 лева с вкл.ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковата претенция.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК от „СИТИ КЕШ“ ООД, чрез адв.Х. М., с която моли да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като му бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение в пълен размер и бъде отхвърлено искането на насрещната страна за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, а.1, т.2 ЗАдв.
От В. И., чрез пълномощника й адв.Л. Б., е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на тази молба.
Районният съд се е произнесъл с обжалваното Определение № 1425/12.08.2025 г., с което е уважил частично подадената молба за изменение на решението в частта относно разноските, като е осъдил В. П. И. да заплати на „СИТИ КЕШ“ ООД адвокатско възнаграждение от още 133,15 лв. с вкл.ДДС, и е отхвърлил молбата по чл.248, ал.1 ГПК в останалата й част.
При така констатираното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предмет на инстанционния контрол е частта от Определение № 1425/12.08.2025 г. по гр.д.№ 2135/2024 г. по описа на РС-Враца, с която е отхвърлена молбата по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по същото дело Решение № 386/10.06.2025 г. в частта, в която „СИТИ КЕШ“ ООД е осъдено да заплати на адв.Л. Б. възнаграждение в размер на 700,00 лв.
4
Както бе посочено, между ищцата и пълномощника й адв.Л. Б. е договорена безплатна адвокатска помощ и съдействие при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Разпечатката съдържа 44 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3211eff5-b349-442b-8c77-daa4f84b3875