Решение № 8221 от 27.11.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1197/2019
- Вид
- Решение № 8221
- Подписан
- 27.11.2019
- В сила
- 03.12.2019
- Състав
- СТАНИМИРА СТЕФАНОВА ИВАНОВА, РЕНИ ХРИСТОВА КОДЖАБАШЕВА, СВЕТОСЛАВ ТИХОМИРОВ СПАСЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 125 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, ал.1 пр. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 и 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 и 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, буква "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 66 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……..................... гр. София, 27.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА И. мл.с. СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ при секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното от съдия Станимира И. въззивно гр. дело № 1197 по описа за 2019г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 527230/06.112018г. по гр.д. № 50672 по описа за 2017г. на Софийски районен съд, 34-ти състав е признато за установено на основание на чл. 124 вр. с чл. 439 от ГПК , че К.М.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. И. ***, кантора 109 не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** заплащане на сумата от 7759,27лв. главница , сумата от 1012,16лв. законна лихва за забава, за които е издаден изпълнителен лист на 23.06.2010г. по частно гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 21/2017г. по описа на ЧСИ Д.
Д., като недопустимо е прекратено производството по исковете за сумата от
2774,87лв. за периода от 25.03.2010г. до 22.06.2010г.; за сумата от 257,98лв. представляваща част от законна лихва за които е издаден изпълнителен лист на 23.06.2010г. по частно гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 21/2017г. по описа на ЧСИ Д.
Д., като „Е.М.”ЕООД е осъдено за заплати на К.М.Д. съдебни разноски от 424,74лв., а К.М.Д. е осъден да заплати на Е.М.”ЕООД съдебни разноски от 18,72лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№5189679/20.11.2018г. по регистъра на СРС от ответника по исковете „Е.М.”ЕООД,
ЕИК******** в частта, в която исковете са уважени. Изложило е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочило е, че вземанията са по договор за банков кредит и са скрепени с погасителна давност срок на която е 5 години, този срок бил прекъсван периодично и извода на районния съд, че вземанията са погасени по давност бил неправилен. Изпълнителното дело от 2010г било прекратено на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК на 24.04.2015г., последното плащане по това изпълнително дело било от 19.05.2012г., надлежно отразено на гърба на изпълнителния лист. От този момент започнала да тече нова погасителна давност, която била 5 години и което към подаване на молбата от 03.04.2017г. с искане за налагане на запор по новообразуваното изпълнителното дело от 2017г. не била изтекла. От този момент започнал да тече нов погасителен срок който и към момента не бил изтекъл. Съдебната практика за вземания по договор за доставка на топлинна енергия била неотносима. Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ищец – К.М.Д., ЕГН ********** е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно. Не било проведено исково производство за вземанията по изпълнителния лист и за срок на погасителна давност не се прилагала разпоредбата на чл. 117 от ЗЗД. Правилно районният съд приел, че срока на погасителната давност за вземанията е 3 години. ЕТ не бил пререгистриран пв търговския регистър и изпълнителното дело било образувано срещу неправосубектна страна. Не бил уведомен за извършената цесия, на 30.04.2015г. бил платил непогасения остатък на задълженията от 25446,23лв., плащането извършил в полза на „Б.Д.”ЕАД, защото не бил уведомен за цесията. Това плащане погасявало задълженията за главницата и лихва след този момент не се дължала. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, издаденият изпълнителен лист не прекъсвали погасителната давност. По изпълнителното дело от 2017г- и до момента К.М.Д. не бил конституиран като длъжник, за такъв бил посочен едноличен търговец, който не бил пререгистриран и това дело било насочено срещу неправосубектна страна. Насрочения през
2017г. опис не бил осъществен и не прекъсвал погасителната давност. Образуване на изпълнително дело, изпращане на покана, проучване на имущество не са изпълнителни действия, които да прекъснат погасителната давност. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на въззивника – Б.Д.”ЕАД, ЕИК *******не е изразило становище.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 2016076/26.07.2017г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 25.07.2017г., уточнена с молба изпратена по пощата на 09.01.2018г. на К.М.Д., ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК********, с която е поискал от съда на основание чл.
124 вр. с чл. 439 от
ГПК да признае за установено, че не дължи заплащане на ответника на сумата от 2774,87лв. неолихвяема сума; сумата от 7759,27лв. главница; сумата от 1270,14лв. лихви; сумата от 145,85лв. разноски по изпълнително дело и сумата от 114,48лв. в полза на ЧСИ Д., за които е издаден изпълнителен лист на 23.06.2010г. по частно гр.д.
№ 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 21/2017г. по описа на ЧСИ Д. Д.. Навел е твърдения, че цялата главница била платена на 30.04.2015г. по сметка на Б.Д.”ЕАД, когато платил 25446,23лв., към който момент не бил уведомен за цесията. С това плащане погасил цялата главница като най-обременително задължение и след този момент не се дължали лихви. Отделно, всички суми били погасени по давност, срокът на погасителната давност за вземанията за лихви бил 3 години. За събирането на сумите било образувано изпълнително дело през 2010г. и в хода на същото са платени 39460лв., последното плащане било на 19.05.2012г. , последното изпълнително действие било от 10.05.2012г. и така същото било прекратено на основание на чл. 433, ал.1 т. 8 от ГПК. Образуваното през 2017г. ново изпълнително дело било за процесните суми, но те не се дължали, защото били погасени. Погасителната давност не била прекъсвана.Изпълнително дело било насочено срещу едноличен търговец, но той не бил пререгистриран по търговския регистър.
Претендирал е разноски.
Ответникът „Е.М.”ЕООД, ЕИК******** в предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че вземанията по изпълнителния лист са по договор за кредит от 26.03.2008г., които му били прехвърлени на 05.11.2015г. с договор за цесия от кредитодателя „Б.Д.”ЕАД. Действително последното изпълнително действие по изпълнителното дело от 2010г. било плащането от 19.05.2012г. и непогасени суми по изпълнителния лист били 2774,87лв. за разноски; 7759,27лв. главница; сумата от 1049,85лв. лихви . Плащането от 30.04.2015г. на сумата от 25446,23лв. погасило задълженията по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – първо лихви, след това разноски и главница. Не била изтекла погасителната давност, защото тя била 5 години и начален момент бил 10.05.2012г., прекъсната с молбата от 03.04.2017г. по новообразуваното изпълнително дело от 2017г. Едноличният търговец не бил различен субект от физическото лице и доводи на ищеца в обратния смисъл били неоснователни. За цесията ищецът бил уведомен в хода на съдебното производство. Претендирало е разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – Б.Д.”ЕАД, ЕИК *******е оспорило исковете. Посочило е, че с плащането на 30.04.2015г. на сумата от 25446,23лв. били погасени задължения за разноски , лихва и частично за главница от 17686,96лв., неплатена останала част хот главница и върху тази неплатена част се дължали лихви. За цесията ищецът бил уведомен в хода на съдебното производство. Едноличният търговец не бил различен субект от физическото лице и доводи на ищеца в обратния смисъл били неоснователни.
С Определение от 04.12.2017г. районният съд е прекратил производството в частта за сумата от 145,85лв. разноски по изпълнително дело и сумата от 114,48лв. в полза на ЧСИ Д..
По делото е приет неоспорен от страните изпълнителен лист, издаден на 23.06.2010г. по ч.гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък по заповед за изпълнение , с който е разпоредено ЕТ „е.-К.Д.”, представляван от К.М.Д., ЕГН ********** да заплати на Б.Д.”ЕАД, ЕИК *******сумата от 46 361,75лв. главница ведно със законната лихва от 22.06.2010г. до изплащането й; сумата от 2970,29лв. представляващи лихва за периода от 25.03.2010г. до 22.06.2010г.; сумата от 347,71лв. представляващи заемни такси и сумата от 1940,40лв., представляващи съдебни разноски. На гърба на изпълнителния лист са направени отбелязвания за платени суми по изпълнително дело от 1010г., както следва: 1068лв. на 22.12.2011г.;
69,13лв. на 22.12.2011г.; 3022,87лв. на 22.12.2011г.; 3326,23лв. на 19.05.2012г.; 32,40лв. на 19.05.2012г.; 2006,37лв. на 19.05.2012г.
По делото са приети неоспорени от страните заверени преписи от книжа от изпълнително дело № 947/2010г. по описа на ЧСИ К.А., рег. № 766 по КЧСИ с район на действие съдебен район на ОС-Стара Загора, съгласно които същото е образувано по молба на Б.Д.”ЕАД от 13.08.2010г. срещу ЕТ „е.-К.Д.” за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден на 23.06.2010г. по ч.гр.д. № 1625/2010г. по описа на РС-Казанлък, като на основание на чл. 18 от ЗЧСИ е възложил на ЧСИ да проучи имуществено състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение, но е поискал и да се наложи възбрана върху имот, ипотекиран за обезпечение за задълженията по изпълнителния лист – 6 сгради –бунгала, в с Конаре, възбрана е наложена на 18.08.2010г., изпратени са запорни съобщения на 24.08.2010г. за запориране на банкови сметки на длъжника в Общинска банка”АД , „ОББ”АД и „Р.”АД, на 09.09.2010г. са запорирани автомобили на длъжника: „Опел Кадет”, рег. № ********; СААБ, рег.
№ ********; Нисан Примера, рег. № ********, Мицубищи, рег. № ********на 13.10.2010г. е извършен опис на възбранениете имоти , като същите са изнесени на публична продан , както следва: на 22.10.2010г., обявена за нестанала от съдебния изпълнител на 15.02.2011г; на 28.03.2011г., обявена за нестанала от съдебния изпълнител на 17.05.2011г; на 28.05.2011г, обявена за нестанала от съдебния изпълнител на 20.07.2011г.; на 29.07.2011г., обявена за нестанала от съдебния изпълнител на 28.09.2011г.; на
12.10.2011г., обявена за нестанала от съдебния изпълнител на 21.12.2011г.; на 29.12.2011г., обявена за нестанала от съдебния изпълнител на 22.02.2012г., всички поискани с молби на банката, причини за обявяването им за нестанали на които са неявяване на кандидат, съответно невнасяне на предложена сума по наддавателно предложение. По искане на банката на
20.03.2012г. е обявена нова публична продан на тези имоти, като продан е извършена и с постановление за възлагане от 26.04.2012г. сграда- бунгало № 5 с площ от 56кв.м. е възложено на Д.Х.Р., платил на 25.04.2012г. 2500лв., а останалите 5 сгради са възложени на „М.П.1”ООД с постановление за възлагане от 03.05.2012г., платил 32800лв., постъпили на 02.05.2012г. Установява се, че на 25.03.2013г-. банката е поискала проучване на имущество на длъжника, на 29.10.2014г. банката е поискала да се наложи запор върху моторни превозни средства на длъжника, на 02.02.2015г. банката е поискала да се наложи запор върху дружествени дялове на длъжника в „М. К 3”ЕООД, на 13.02.2015г. банката е поискала да се наложи запор върху моторни превозни средства на длъжника, на 14.04.2015г. длъжникът е поискал производство да се прекрати на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК и с постановление от 21.04.2015г.
ЧСИ е прекратил производството на основание на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. По молба на длъжника ЧСИ е издал удостоверение, съгласно което дълг по изпълнително дело към 15.04.2015г. е в размер на: 27 152,06лв. олихвяема сума; лихви от 8043,61лв.; неолихвяема сума от 228,40лв.
По делото е прието неоспорено от страните платежно нареждане от 30.04.2015г., съгласно което ЕТ „е. К.Д.” е наредил по сметка на Б.Д.”ЕАД сумата от 25 446,23лв. за погасяване на задължения по договор за кредит № 2323/2008г.
По делото е приет неоспорен от страните договор за цесия, съгласно който на 05.11.2011г. „Б.Д.”ЕАД е продало на „Е.м.” ЕООД вземанията си към ЕТ „е.-К.Д.” в размер на 9718,23лв.
Разпечатката съдържа 37 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3211770a-c9f7-4a17-9005-2a152e9816bb