Решение № 6261 от 06.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6261 гр. София, 06.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова при участието на секретаря Ива Ат. Иванова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело № 20211100112503 по описа за 2021 година

Производството е образувано по кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД с искане за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца в резултат от смъртта на неговата майка, настъпила при ПТП на 04.03.2017 г., както и за причинените на самия ищец травматични увреждания от същото ПТП, ведно със законната лихва считано от 04.03.2017 г. до окончателното изплащане.

ИЩЕЦЪТ –М. И. И., ЕГН **********, чрез адвокат Я. П. Я., твърди, че на 04.03.2017 г., около 11 ч., на охраняем железопътен прелез в с. Ковачево, общ. Септември, обл.

Пазарджик, той заедно с двамата си родители пътували с притежавания и управляван от него лек автомобил от гр. Пазарджик към гр. Белово. При приближаване на прелеза на км.

107+530 при с. Ковачево установил, че бариерата е вдигната и съответно предприел преминаване през прелеза. В същото време приближавал влак № 10392 от БДЖ ПП ЕООД локомотивно депо София, тръгнал от гара Пазарджик за гара Септември. Машинистът на влака подал звуков сигнал и предприел аварийно спиране, но въпреки това настъпил удар, при който на ищеца били нанесени значителни телесни увреждания, а майка му С.М. И.а починала на място. Ищецът навежда, че вследствие от описаното ПТП е получил следните травматични увреждания: 1. контузията на главата с разкъсно-контузната рана, довела до сътресение на мозъка, проявило се със степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, обърканост, сънливост и съставляващо временно разстройство на здравето по смисъла на чл.

130 от НК; 2. травматичен шок- разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 от НК; 3. субталарна луксация (изкълчване) на лява глезенна става със 1 счупване на външния кондил на левия голям пищял, наложили оперативно лечение и имобилизация- трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за период от около 4-6 месеца; 4. дуплексна фрактура на лявата лакътна кост и полифрагментното счупване на 3-4-5 метакарпални (дланни) кости на лявата ръка -трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за период от около 3-5 месеца. 5. лезия (частично нарушаване на целостта) на екстензорните сухожИ. на 3-4 пръста, също наложили оперативно лечение и имобилизация, причинили трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник по смисъла на чл. 129 от НК за период от около 1-2 месеца; 6. счупване на 3-4-5 леви ребра и 2-3-4-5-6-7 десни ребра -причинили трайно затрудняване движенията на снагата по смисъла на чл. 129 от НК за период от около 1-2 месеца; 7. разкъсно-контузни рани по главата и по лявата предмшпница, причинили, както заедно, така и поотделно, временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК за период от около десетина дни; 8. охлузвания и кръвонасядания, причинили болки и страдания по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК за период от около 3-6 дни. Ищецът сочи, че непосредствено след инцидента е приет в спешно отделение за оказване на медицинска помощ, където са му поставени следните диагнози: 1. травматичен шок; 2. субталарна луксация (изкълчване) на лявата глезенна става; 3. счупване на латералния кондил на лявата тибия (голям пищял); 4. разкъсно-контузна рана по гръбната повърхност на ляватапредмшпница и длан на ниво дистална трета, 5. дуплексна фрактура на лявата улна (лакетна кост); 6. полифрагментни фрактури на 4-5 метакарпални (дланни) кости; 7. лезия (частично нарушаване на целостта) на екстензорните сухожИ. на 3-4 пръсти;

8. счупване на гръдния кош и 3-4-5 ребра в ляво, както и 2-3-4-5-6-7 ребра в дясно; 9. разкъсно-контузна рана на главата. На 04.03.2017 г. му е направена операция, като са извършени: открито наместване с вътрешна фиксация на големия и малкия пищял; открито наместване с вътрешна фиксация на лъчевата и лакътната кости; открито наместване с вътрешна фиксация на дланните кости, прикрепяне наново на сухожилие, като е останал в болницата 1 месец и след това е бил на домашно лечение. Излага, че вследствие от описаните травми е претърпял изключително силни физически и психически страдания, свързани и с мъчителното лечение. Освен това се чувствал зле и психически, особено след като се налагало негови близки да му помагат да се обслужва в ежедневието си. Сочи, че е претърпял изключителни страдания и вследствие смъртта на майка си, настъпила при описания инцидент. Приживе отношенията между двамата били на обич и разбирателство, тя винаги била негово опора във живота, била жизнена и правили много неща заедно. Сега не минава и ден, без да мисли за нея и за това, че никога повече няма да я види. Ще му липсва до края на живота му. Загубата го променила като човек, станал необщителен и раздразнителен. Ищецът твърди, че виновен за настъпването на ПТП е прелезопазачът Й.Д.В., който към процесния момент е служител на ответника. В неговите трудови задължения влиза да „осигурява безопасно и безаварийно преминаване на жп возила, МПС и пешеходци през прелеза"; „...да спуска бариери, като спира движението на пътните превозни средства"; „да спуска бариери преди преминаване на влак по нареждане на дежурния ръководител с телефонограма"; „да изпълнява задълженията си съгласно Наредба № 2

4/27.03.1997 г. за железопътните прелези" и др. Неговата работа е източник на повишена опасност, при което и най-малкото невнимание или немарливост може да коства живота и здравето на хора. В тази връзка посочва, че по отношение на Й.Д.В. е налице влязла в сила присъда на наказателен съд, с която той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 123, ал.1 НК и чл. 134, ал.1, т.2 НК за това, че на процесната дата е осъществил немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност-обслужване на неохраняеми прелези между ж.п. гари-осигуряване безопасно и безаварийно преминаване на ж.п. возила, МПС и пешеходци през прелеза, спуска бариерите преди преминаването на влак, по нареждане на дежурния ръководител с телеграма, като спира движението на пътните превозни средства и вдига бариерите само след като е преминало ж.п. возилото през прелеза- като е нарушил и не е спазил нормите на чл. 76, т.2, изр.1 и чл.76, т.3 от Наредба № 4/27.03.1997 г. за железопътните прелези и т. VI от временна инструкция за обслужване на охраняем прелез на км. 107+530 между гарите Септември и Пазарджик, съоръжен с ръчна бариера с електрическо задвижване в участъка на двойна жп линия при влаково движение по път № 1 септември-Пазарджик и по път № 2 Пазарджик –Септември, като така е причинил по непредпазливост смъртта на С.М. И.а и средни телесни повреди на М. И. И..

Излага, че именно служителят на ответника е проявил противоправно поведение, защото в деня на инцидента дежурният ръководител на движението го е уведомил по надлежния ред за заминаването на влака, като същевременно и машинистът е подал звуков сигнал при наближаване на процесния прелез, но въпреки това той не изпълнил служебните си задължения и не е спуснал бариерата на прелеза преди преминаването на наближаващия влак. Това в пряка причинно-следствена връзка е довело до настъпването на ПТП с преминаващия автомобил, управляван от него. С оглед изложеното намира, че за него е налице правен интерес да предяви настоящите искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, с които претендира ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените при процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 80 000 лв. за причинените лично на него телесни увреждания и съответно болки и страдания и в размер на 100 000 лв., съставляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от смъртта на неговата майка. Двете главници се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП.

Претендира разноски за производството.

ОТВЕТНИКЪТ- „Н.К.Ж.И.“ ДП, ЕИК: *******, чрез процесуален представител П. М.главен юрисконсулт, оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че лицето Й.Г.В. е негов служител към процесния момент, но твърди, че вредите не са настъпили при или по повод на изпълнение на възложена от него работа, а напротив- сочи, че те са резултат от неизпълнението на това, което му е възложено от работодателя. Предвид това намира, че не следва да носи отговорност за репариране на вредите, претендирани от ищеца. Евентуално оспорва твърдените от ищеца неимуществени вреди, както и наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуални такива и поведението на неговия служител. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и оспорва размера на претенциите като прекомерни. Претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

3

Съдът, като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено следното:

От представените по НОХД 651/2018г. по описа на ОС Пазарджик с исковата молба писмени доказателства се установяват неоспорените от страните обстоятелства, че при настъпилото ПТП е пострадал ищеца и е причинена смъртта на неговата майка.Установява се, че с присъда № 1/15.01.2019 г. на ОС Пазарджик подсъдимият Й.Д.В. е признат за виновен в това, че на 04.03.2017 г. като прелезопазач на охраняем жп прелез с. Ковачево поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност - обслужване на охраняем прелез по непредпазливост е причинил смъртта на С.М. И.а.

Видно от представения препис –извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, ищецът е син на починалата на 04.03.2017г. С.М. И.а, т.е. активната му легитимация по един от кумулативно съединените искове.

Представена е медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на СМЕ, изготвено от вещо лице ортопед-травматолог, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат от ПТП на 04. 03. 2017г . ищецът М. И. е получил следните травматични увреждания: травматичен шок; изкълчване на лявата глезенна става; счупване на външния кондил на левия голям пищял; разкъсно контузна рана на лявата предмишница и длан - долна 1/3 ; двойно счупване на лявата лакътна кост; полифрагментно счупване на 4 и 5 предкиткови кости; непълно разкъсване на сухожИ.та на 4 и 5 пръсти; счупване на 3-4-5 леви ребра; счупване на 2-3-4-5-6-7 десни ребра; контузия и разкъсно - контузна рана на главата; сътресение на мозъка.

Травматичните увреждания са причинили на ищеца разстройство на здравето временно опасно за живота, трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за около 4-6 месеца, трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 3-5 месеца, трайно затруднение на движенията на снагата за 2 -2,5 месеца и болки и страдания. Причина за смъртта на С.М. И.а (майка на ищеца) е тежка, съчетана закрита черепномозъчна, лицевочелюстна, гръбначно-мозъчна, гръдна, коремна и опорно-двигателна травма довела до масивен вътрешен кръвоизлив и остра сърдечно-съдова недостатъчност.

От приетото заключение на АТЕ се установява се установява следния механизъм на процесното ПТП: На 04.03.2017 г., около 11.00 ч., на жп прелез в с. Ковачево лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № ******* КА се е движил в посока от с. Ковачево към с. Лозен със скорост от порядъка на 25 км/ч. В същото време влак с per. № 1092 се е движил от гара Пазарджик към гара Септември със скорост от порядъка на 126,0 км/ч. Водачът на лекия автомобил поради неспуснатата бариера на прелеза е започнал да преминава през него и на около 6,90 м. източно и на 3,50 южно от ориентира под ъгъл от около 61 -62° спрямо направлението на движение на влака. Настъпил удар между предната му лява странична част и челната лява част на локомотива. От удара вследствие на значителната разлика в теглата лекият автомобил бил отхвърлен напред и вдясно, като едновременно е придобил 4 ротация около масовия си център по посока на часовниковата стрелка, достигнал е до перона, където е настъпил втори удар, след което се е установил на мястото, описано в протокола за оглед на 23 - 24 метра след ориентира върху перона. Вещото лице сочи, че с оглед деформациите по автомобила, видни от приложените снимки по делото, дали са били с поставени предпазни колани на пътуващите в лекия автомобил не е от значение за понесените ударни сили от телата. На въпроса; “Дали колата е направила маневра, която може да наведе до извода за заобикаляне на бариерата ?“- вещото лице отговаря, че след графичен анализ на мащабната скица е установено, че тази маневра за заобикаляне на бариерата е свързана с изпълнение на три маневри /промени на посоката на движението завиване на ляво, завиване на дясно и отново на ляво/ при много малък радиус на кривите, сравним с минималния радиус на завиване на автомобила - около 5,5 м. В случая е нелогично изпълнението на последната маневра. На практика след като премине в ляво от спуснатата бариера вече не е необходимо да се отклонява на дясно, а просто би продължил насочен към свободната част от пътя - в дясно от следващата бариера /след прелеза/.