Решение № 129 от 22.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Несебър, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от ВАЛЕРИ ВЛ. СЪБЕВ Административно наказателно дело № 20252150200760 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г. Г. Г. срещу наказателно постановление № 25-0304001057 от 14.08.2025г., издадено от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 40, ал.

2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв., на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, а на основание чл. 181, т.

1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Жалбоподателката развива подробни съображения в насока, че описаните в НП факти не отговарят на истината. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено.

Претендира разноски.

Административнонаказващият орган - началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър , не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 16.07.2025г., около 11:30 часа, жалбоподателката управлявала автомобил „Мерцедес ГЛЕ 350 Д 4 Матик“ с рег. № ***, в гр. Несебър, по ул. „Дюните“, с посока на движение от ул. „Рила“ към ул. „Любен Каравелов“. Извършвала маневра, съпроводена с движение на заден ход. По същото време покрай автомобила преминавала пешеходката А. Г., която изразила претенции, че е „бутната“ и подала сигнал на телефон 112. В сигнала обаче тя не посочила да е ударена. На място пристигнали полицейски служители, като А. Г. попълнила сведения, че била „подпряна“. При тези данни от актосъставителя П. К. била извършена проверка на Г. Г., при която се установило, че за 1 автомобила не се представят документи за преминат технически преглед. Актосъставителят съставил АУАН № GA4317684 от 16.07.2025г. за допуснато ПТП от жалбоподателката с пешеходеца Г., за напускане мястото на ПТП и за липса на преминат технически преглед на ППС.

Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, предмет на проверка в производството.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № GA4317684 от 16.07.2025г., протокол за ПТП с № 2015-1019-53676 от 16.07.2025г., 2 бр. докладни записки, писмо от „Районен център 112“ Бургас, 3 бр. сведения, възражение срещу АУАН, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, свидетелските показания на свудетеката К. Г.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Съдът намира, че от доказателствата не се установява посоченото в текста на АУАН и НП, че е възникнало ПТП между управлявания от жалбоподателката автомобил и пешеходката А. Г..

Видно е, че за този извод в протокола за ПТП, в АУАН и впоследствие – в НП, контролните органи декларативно са изложили твърдения за допуснато ПТП, които не са подкрепени с доказателства по делото. Още към момента на снемане на сведения А. Г. не е изложила твърдения да е настъпил произшествие (т.е. не е изложила никакви твърдения за настъпването на събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство, предизвикало нараняване за нея). Единствено, изложено от свидетелката в сведенията е, че автомобилът я „подпрял“ (в сведението е използвана думата „потря“). Т.е. липсват сведения, които да послужат за направения от контролните органи извод, че е настъпило ПТП – т.е., че пешеходката Г. е ударена от автомобила и това е довело до наранявания. В хода на съдебното следствие също не се установяват такива факти, като от изслушаните записи на подадения от Г. сигнал на телефон 112 не се установява същата да е излагала твърдения, че е била блъсната от автомобила и че е получила наранявания. Тя излага единствено, че джип я „бутнал така, леко“ и я „притиснал“. Липсват категорични сведения от нейна страна, че е получила наранявания. Освен това от показанията на свидетелката Г. се установява, че самата А. Г. скочила отзад на колата, след което започнала да се моли за пари. Крайният извод е, че по делото не се доказва реализирането на посоченото в АУАН и НП ПТП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на НП относно сочените нарушения на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл.

123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП НП противоречи на материалния закон. С оглед приетото от фактическа страна, съдът намира, че не е установено реализирането на ПТП между управлявания от жалбоподателката автомобил и пешеходката А. Г.. „Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. – арг. от пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. В случая липсват доказателства такова събитие да е настъпило и липсват обективни данни А. Г. да е претърпяла наранявания.

Поради тази причина и след като не е доказано настъпването на ПТП, то нарушенията на чл. 40, ал.

2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП остават недоказани по делото и в тази част НП следва 2 да бъде отменено.

Що се отнася до нарушението на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, посочената норма изисква превозните средства да преминават задължителен годишен технически преглед. Действително от фактическа страна се установява, че управляваният от жалбоподателката автомобил не е минал техническа преглед към момента на проверката. Нарушението е подведено под правилната санкционна норма на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, като е наложена фиксираната глоба от 50 лв., поради което НП е правилно в тази част и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25-0304-001057 от 14.08.2025г., издадено от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, в частите, в които на Г. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв., а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП са наложени наказания глоба в размер на 150 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0304-001057 от 14.08.2025г., издадено от началник група в ОД на МВР Бургас, РУ Несебър, в частта, в която на Г. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

3