Решение № 718 от 28.05.2024, Административен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 718

Търговище, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20247250700181 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Н. А. Б., е адрес: обл. Търговище, общ. Попово, [населено място], [улица]против Решение № 2153-25-47/15.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане за отказ, за отпускане на парично обезщетение, за безработица №251-00-1790-5 от 23.02.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - [населено място]. Посочва, че държавата й на пребиваване винаги е била и продължава да бъде Република България, а естеството на работата й е било - сезонен работник. Твърди, че винаги е живяла и работила в Република България, че е българска гражданка, децата й са родени и отгледани в България, домът и цялото й семейство се намират на територията на Република България. От пролетта на 2020 г. има сключени 3 кратки сезонни трудови договора, с нидерландски работодател, чрез българска посредническа фирма, а след това се е прибирала в своя дом при семейството си. Представен е срочен трудов договор фаза с клауза за временни работници. Представя доказателства, а именно: нотариален акт за собственост на собствено жилище; приходни квитанции от О. П. за платени данъци за два имота; удостоверение за постоянен адрес; удостоверение за настоящ адрес; извлечение от интернет банкиране; удостоверение за сключен граждански брак; служебна бележка от личен лекар; разписка за извършено плащане към НАП; уверение от Медицински университет Плевен. Сочи, че има над 30 години трудов стаж и непосредствено след приключване на последния й трудов договор се е регистрирала в Агенция по заетостта и подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Претендира се отмяна на акта. В.с. поддържа жалбата чрез редовно упълномощения си представител.

Ответникът, действащ в процеса чрез процесуален представител – юрисконсулт С., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски. Представя писмен отговор и писмена защита.

След като съобрази събраните по делото доказателства, становищата на страните и релевираните от тях доводи и след като извърши служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК вр. с чл. 146 АПК, административният съд приема за установено следното:

Жалбоподателката е подала заявление за отпускане на ПОБ № 707-1084/06.12.2023 г. в Д. „Бюро по труда“ [населено място], заведено в ТП на НОИ - Търговище с per. № 251-00-1790/06.12.2023 г. Декларирала е, че е упражнявала трудова дейност в друга държава - *******за периода от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г. Заявлението, заедно с копия на документ, доказващ изпълнение на трудова дейност в ДЧ на ЕС - *******са били приобщени към преписката. Допълнително са приети Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга ДЧ на ЕС със СЕД U002 и U004 - Нидерландия, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, Копия на документи, удостоверяващи заетост и доходи по законодателството на ДЧ на ЕС - Нидерландия, Копие от документ с данни за лична платежна сметка.

Със СЕД U001CB и СЕД U003 е изпратено запитване чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация EESSI за издаване на СЕД U017 и СЕД U004 от компетентната институция (КИ) на ДЧ на ЕС - Нидерландия, необходими за определяне право и период и размер на ПОБ (случай 3050770).

Н. 02.02.2024 г. по случай 3050770 чрез система за електронен обмен на социално осигурителна информация EESSI е получен СЕД U017, издаден от КИ на ДЧ на ЕС - Нидерландия. Удостоверен е период на осигурена заетост по законодателството на *******за времето от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г., а основанието за прекратяване на последната заетост е „дата на изтичане на договора“. Н. същата дата - 02.02.2024 г. *******е изпратила СЕД U004 - Информация за заплата, в който е посочен брутен доход през период от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г.

Административният орган е установил от регистъра на трудовите договори, че за периода от 15.03.2017 г. до издаване на разпореждането за лицето има подадено уведомление за сключен един трудов договор по българското законодателство с дата на сключване 02.12.2019 г. и дата на прекратяване 04.03.2020 г. При проверка на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО подавани с декларация образец № 1 е установено, че за Б. за периода от 15.03.2017 г. до момента на издаване на разпореждането за отказ има подадени данни от един осигурител в България само през горепосочения период, т.е. лицето е извършвало трудова дейност, за която да е подлежало на задължително осигуряване по чл. 4 и/или чл. 4а от КСО единствено през период от 03.12.2019 г. до 03.03.2020 г. вкл. и е било осигурявано за фондовете на държавното обществено осигуряване по българското законодателство за периода, или за времето от 15.03.2017 г. до момента издаване на акта общо положения осигурителен стаж по законодателството на Република България е 2 месеца и 19 работни дни. За Б. има данни за удостоверени от Великобритания и *******периоди, съгласно които лицето е упражнявало трудова дейност във Великобритания и е било осигурявано по законодателството на Великобритания през периодите от 09.04.2017 г. до 02.11.2017 г.; от 29.04.2018 г. до 27.09.2018 г.; от 18.04.2019 г. до 09.11.2019 г. и данни за осигуряване по законодателството на *******за периодите от 06.05.2020 г. до 23.11.2020 г.; от 05.04.2021 г. до 18.10.2021 г.; от 04.04.2022 г. до 28.11.2022 г. и от 01.05.2023 г. до 04.12.2023 г., като за тези периоди общо зачетения осигурителен стаж е 3 години, 10 месеца, 3 работни дни. Формиран е извод, че за времето от 15.03.2017 г. до 04.12.2023 г. Б. е упражнявала трудова дейност в други държави - Великобритания и Нидерландия.

Не са внасяни осигурителни вноски след 15.03.2017 г., с изключение на периода 03.12.2019 г. до 03.03.2020 г. вкл. - 2 месеца и 19 работни дни, включително и за фонд „Безработица“, съгласно българското законодателство. Формиран е извод, че за лицето е налице дългосрочна заетост и пребиваване в друга ДЧ на ЕС/ЕИП, различна от България.

Жалбоподателката е получавала парично обезщетение за безработица след последна трудова заетост в ДЧ на ЕС - Великобритания от 02.11.2017 г. до 30.04.2018 г. и от 27.09.2018 г, до 30.03.2019 г. за които периоди от ТП на НОИ - Търговиите й е изплатено ПОБ в размер на 16 388.24 лв. Н. жалбоподателката е изплащано ПОБ след последна трудова заетост в ДЧ на ЕС - *******от 23.11.2020 г. до 04.04.2021 г. от 18.10.2021 г. до 04.04.2022 г. и от 28.11.2022 г. до 28.01.2023 г., за които периоди от ТП на НОИ - Търговище й е изплатено ПОБ в размер на 18 832.09 лв. За Б. не са внасяни осигурителни вноски от 15.03.2017 г. с изключение на периода 03.12.2019 г. до 03.03.2020 г. вкл. - 2 месеца и 19 работни дни, включително и за фонд „Безработица“, съгласно българското законодателство. От компетентната институция на Великобритания от НОИ е изискано възстановяване на изплатените парични обезщетения за безработица, за периода от 02.11.2017 г. до 01.02.2018 г. за сумата в размер на 4084.56 лв. като в отговор на искането е отказано да се възстанови сумата с мотив, че не отговаря на условията за отпускане на обезщетения за безработица по британското законодателство. Изискано е възстановяване на изплатените ПОБ за периода от 29.04.2018 г. до 26.09.2018 г. за сумата в размер на 4084.56 лв. като в отговор е отказано да се възстанови сумата с мотив, че не отговаря на условията за отпускане на обезщетения за безработица по британското законодателство.

За периода 02.11.2017 г. - 28.01.2023 г. и е изплатено ПОБ общо в размер на 35 170,33 лв. След последна трудова заетост във Великобритания от НОИ е изплатено ПОБ общо в размер 12 215,77 лв., а възстановената на НОИ сума по реда на чл. 65 (6) от Регламент (ЕО) № 883/2004 от Великобритания е 0 лв.

Видно от разпореждане [номер]-00-1790-5/ 23.02.2024 г.издадено на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, с мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 11, § 3, буква „а“ от Регламент (ЕО) 883/2004, спрямо лице осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава-членка (ДЧ) се прилага законодателството на тези ДЧ. Изключение от това правило е предвидено с разпоредбата на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) 883/2004, съгласно която безработното лице по първото и второто изречение на § 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на ДЧ по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето лице. Тези обезщетения се прилагат от институцията по пребиваване. След извършени проверки на данните в инф. система на НОИ, чрез системата за електронен обмен на социалноосигурителна информация (EESSI), представените документи от лицето, е установено наличие на стабилна/дългосрочна заетост във Великобритания и Нидерландия, като след 2017 г. лицето не е упражнявало трудова дейност в Република България, с изключение на периода от м.12. 2019 г. до м.03. 2020 г. и за целите на данъчното облагане и социалното осигуряване е пребивавало в други държави-членки, което се явява главният критерий при определяне държавата по пребиваване по време на последната заетост за преценка правото на обезщетение за безработица. С оглед на гореизложеното, държава по пребиваване по смисъла на чл. 11 от Регламент (ЕО) 987/2009 не е Република България, тъй като лицето не изпълнява критериите, залегнали в посочената разпоредба.

С решение № 2153-25-47/15.04.2024 г. на Директора на ТП на НОИ – Търговище е потвърдено Разпореждане за отказ на отпускане на парично обезщетение за безработица №251-00-1790-5 от 23.02.2024г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ - [населено място].

Изложени са подробни мотиви и е направен обстоен анализ на българските и европейските приложими правни норми.

Административният орган е изложил, че жалбоподателката е българска гражданка с последна заетост в *******и спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004.

В периода на последна заетост на жалбоподателката в Нидерландия, това е била и държавата й по пребиваване. Б. е живяла във Великобритания и *******за дълъг период от време, като е осъществявала и трудова дейност. Тези факти сочат на трайно (обичайно) установяване в тази държава. Фактът, че останалите роднини на Б. се намират в България не променя извода, че нейното обичайно пребиваване до 09.11.2019 г. е във Великобритания, а от 01.05.2023 г. до 03.12.2023 г. е в Нидерландия. След месец Декември 2023 г. жалбоподателката е променила своето обичайно пребиваване като се е завърнала в България. В този смисъл е и попълнената Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която Б. е изявила намерението си да се установи в България.

Жалбоподателката е пребивавала в Нидерландия, а не в държава-членка, различна от компетентната държава и не може се приеме, че завръщайки се в България Б. се е завърнала в държавата си по пребиваване, а всъщност е променила пребиваването си след приключване на заетостта, като се е завърнала в държавата си по произход, но не и по пребиваване.

Република България не е държава-членка по пребиваване по време на последната заетост. При извършената проверка, касаеща правото, периода и размера на паричното обезщетение за безработица е установено, че последната заетост е с период 01.05.2023 г. до 04.12.2023 г. и е била в ДЧ на ЕС Нидерландия. В попълнената декларация по чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004 Н. Б. е посочила, че съпругът й е живял в държавата по последната й заетост, разполага с постоянно жилище в Република България. Преобладаващата част от роднините й са в Република България. Плащала е данъци върху доходите от последна заетост в държавата по последна заетост, през последния период на заетост в чужбина е живяла под наем. През периода на последна заетост в чужбина се е завръщала в Република България няколко пъти в годината или по-рядко. Посочила е че няма намерение да остане в държавата по последна заетост, тъй като единствено работата я е свързвала с Нидерландия.